Преди години, да речем че беше средата на 2004-та, се разсмърдя новината че новият Джеймс Бонд ще бъде русичък. “Блонд, Джеймс Блонд” - това го сътвори Дермата, в една нощ на инсомния, MOHAA и много чат с малкия ни интернет бендуит. Добре, месеци по-късно, след тази творческа нощ, някой някъде там по bTV го спомена [...]

Четири истински години по-късно и няколко Харолд-и-Кумар часа след края на първия филм, Джон Чо и Кал Пен се пренасят в действието на Харолд и Кумар бягат от Гуантанамо бей. За да разберете за какво говоря първо се гледа първата част, онази за Белия замък и бургерите. Много от героите се появиха там за сефте. [...]

Беше нормален работен ден. Леко предремвах в опитите си да кодя, когато Свиленчо реши да ми пише. А когато ТОЙ реши да пише, това значи че трябва да му отвърнеш (не че когато някой друг му пише, той не си затваря скайпа ако не е на кеф, но това е друга история). Очевидно превъзбуден от [...]

Представям на любезното ви киноманиакално внимание един от моите любими (френски, които не са драма) филми - Гърбушкото (Le Bossu). Благодарен трябва да бъда (още един път) на кабеларката от преди години и в частност на Диема+ ! Въртяха ли въртяха клипчета разказващи историята на новата версия за грозноватия хитрец, намъкнал се под кожата на [...]

Обучаваха ме няколко години. Бях най-добрият в “класа”. Възхищаваха се на моята изобретателност и неповторимия борбен дух за оцеляване. Несломим - такъв бях в очите им. Приемаха ме като магьосник. Но не на заклинанията, а на перфектните методи и импровизации, които решаваха всички проблеми. Онемяваха, когато правех невъзможните неща възможни. Чувствах ги като мои поданици, [...]

От известно време си пудрех носа пред огледалото, кипрейки се да напиша нещо за Като рицарите (A Knight’s Tale). Връхният момент ме сполетя, когато няколко човека в една и съща вечер (без да са се наговорили, поне така мисля аз) ми заговориха за филма. Няма как. За вас пиша, така че, хей ви на - [...]

Ще бъда кратък, обещавам! От известно време засичам реклами в кината, трейлъри по сайтове, препоръки от приятели за новото филмче на Роб Шнайдер. Казва се Големия Стан (Big Stan). Само дето нещо не ме привличаше. Подобно на моята антипатия (в началото) към новия Адам Сандлър, не исках да гледам и филма за Стан. Но то [...]

Името му беше Антонио Монтана. Един симпатичен, белязан, с големи черни очи, дребосък. С една мазна глуповата прическа, с едни полу отворени устни, през които от време на време се процеждаха красноречиви реплики. На ръба между омразата, сериозността и заканата, всичко казано от Тони Монтана беше изживяване на мечтата му. Светът стана негов. А Браян [...]

Борейки се между усещането си за красота, влюбчивият ми характер към изящното и прекрасната музика на Барбара Стрейзънд, си пуснах Планината Броукбек. Защото всички други бягаха от него или пускаха лайняни коментари. Аман от простотия. Двама каубои, педерасти, дето се ебали в палатката. В тъмното нищо не се било видяло, само едно две плювания в [...]

Това съм си го мислил много пъти. На всичко отгоре ежедневно по една или друга причина си повтарям, че не си продавам душата. Ако ви разкажа откъде идва цялата тая глупава сентенция… направо ще затворите браузъра и ще завъртите хот лайнът на 4-ти километър. Познайте какво? Не ме искат там, ахахахахха! Опитвал съм повярвайте ми, [...]