The Air I Breathe

February 22nd, 2008 – 9:17 am
Tagged as: 2007, Collection

Напред с новата философска гледна точка на един не толкова популярен режисьор - Джиехо Лий. Филмът се казва The Air I Breathe (Въздухът, който вдишвам - съжалявам за превода, все още няма Официален) и предполага да е една много инспирираща драма, що съдех по трейлъра който гледах. Това едно на ръка, колегата който сподели впечатленията си относно новата лента, беше второто, което ме накара да вмъкна The Air I Breathe в плановете си за нощно приспиване с филмче. И така се случи, че по-предната вечер го дзяпах.
Щастие, удоволствие, тъга и любов - това са основните точки, върху които лежи историята. С първите си впечатления се подготвях за още един Crash, макар че след него съм все по-скептичен да се появи по-интересен и по-добре направен филм, за човешките отношения, и за това колко комплексно и колко случайно могат две, три или повече съдби да се преплетат (сблъскат). Всъщност това с четирите точки е базирано на древна китайска поговорка, разделяща живота на четири крайъгълни камъка, всеки зареден с различна емоция - щастие, удоволствие, тъга и любов. Точно както и очаквате, ще видите четирите гледни точки споделени с различен герой - щастието се пада на Форест Уитакър, удоволствието на Брендън Фрейзър, тъгата на Сара Мишел Гелър и любовта на Кевин Бейкън. Там някъде помежду им стои притегателния център, който за мен си остава петата точка, определяща съдбите на всичките тези непознати един други му крайъгълни емоции. Това е гангстера Пръстите (Fingers - наречен така, защото когато някой му дължи нещо, ако не си го изплати в срок, на всеки следващ ден губи по един пръст) - Анди Гарсия.

Заформя се нещо доста интересно за гледане. Толкова известни актьори, подготвях се за тазгодишния Сблъсък. Както споделих, трейлъра ми подейства инспириращо с музиката си, визията на събраните моменти, но вече съм предпазлив. В днешно време всички превюта са много яки, а често филма след това не става за гледане - камо ли за коментар.
Интересно е как са представени героите като имена. Липсват, заменени са точно с емоциите, които изразяват и отделните части от историята, за които отговарят. Г-н Щастие (Форест Уитакър) е бизнесмен, вървящ по правата и непрекъсната линия на сивото и правилно ежедневие. Самотник, обичащ пеперудите и получил шанс да спечели много пари на уредени конни надбягвания. Сещате се обаче, че колкото и да си праведен и да получиш такъв шанс, ще се набуташ в големите лайна, от които нямаш тренинга да се измъкнеш. За секунди, той се превръща в длъжник на Пръстите и е на път да загуби своите пръстчета ако не му намери голяма сума пари, за кратък период от време. Обир на банка - единствената възможност на героя ни.
Г-н Удоволствие (Брендън Фрейзър) е бияч. Мутра, оправяща се с дълговете на Пръстите. Първоначално да сплашва длъжниците, да ги маризи малко, а след това ако не е имало ефект да ги държи, докато работодателя му си поддържа реномето и името с резачката за пръсти. Лишен от емоция, превърнал се в изпълнител и екзекутор, човек виждащ бъдещето минута напред, една вечер попада в капана на своето преимущество - оказва се, че е сгрешил…
Г-ца Тъга (Сара Мишел Гелър) е изгряваща поп звезда на кръстопът. Заобиколена от лешоядите на шоубизнеса, дребния човек плащащ си данъците и задаващ въпроси от рода на: “А защо тя заслужава такова охолство и такъв живот?!” както и от пипалата на Пръстите, готов да я лансира и да я превърне в своя държанка.
Г-н Любов (Кевин Бейкън) е доктор, той е човекът, който прекалено рано е научил значението на любовта, още по-рано е разбрал какво е болка и как няма да обича повече или заради колебанията си ще пропусне голямата си любов.

Всички тези четири съдби ще се преплетат. Задължително ще има общи сцени, повторения за тези които за забравили или не са запомнили какво се е случило 30-на минути преди това, от гледната точка на другия. В крайна сметка всичко се случва в рамките на няколко дена, но заради обстойното представяне изглежда малко повечко. И докато филмът е пропит с ирония, и нито един от героите не получава това, което името му крещи, ако се водите по логиката и инверсията на съдбата, ще разберете за кого хепи енда е единствения не-щастлив завършек. Сложно нали?! Когато изгледате филма ще разберете какво имам предвид.
Започнах ревюто на този филм, малко негативно настроен по отношение на качеството му. Уви, сега съм малко по облагодетелстван, може би като синтезирах нещата, които той се опитва да каже. Наистина като си харесам едно филмче, всички подобни на него са подложени на обстойна и безмилостна критика и умазвани със скептицизма ми. Но и The Air I Breathe заслужава своите 10 минути слава. Добър опит, не по-добра реализация от Crash, но със сигурност много по-добре от Vanilla Sky. Да, това е другият филм, на който ми напомни. Но определено доста по-силен от него.
Така че, дали ще се опитаме да търсим това, което вече имаме, но сме скрили дълбоко в себе си и сме заслепени от постиженията на другите и собственото ни прехласване по блясъка на нещастието, неудоволствието, нетъгата и нелюбовта… е уникален избор за всеки от нас. Това подкрепя популярното твърдение, познато до болка на всеки, че няма еднакви хора. А дали ще повярвате на сблъсъците, и че това което правим, рефлектира някъде, в някой момент от живота на някой друг - също оставям сами да решите, или най-малкото да повярвате в една философия, далечна от нашата, но същевременно толкова близка, колкото всяка една опитваща се да даде обяснение на човешкия живот.

No Comments

No comments yet.

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.