Jumper

February 25th, 2008 – 11:17 pm
Tagged as: 2008, Collection

Рано тази сутрин, в 4 часа българско време е започнала церемонията по връчването на 80-те годишни награди Оскар. Както споделих онзи ден успях да изгледам всички стойностни претенденти (което прави 85% от всички филми споменати в номинациите) и спах като къпан, тайно надяващ се сутринта да науча кой кого и да остана приятно изненадан. Резултатите бяха следните: най-добър филм се оказа Няма място за стари кучета, най-добър актьор Даниъл Дей-Луис, най-добра актриса Марион Котияр. Останалите може сами да си ги проследите… а, да не забравя - най-добра анимация, разбира се, Рататуй.
И така, с облекчение, че нещата се развиха подобаващо (е разбира се тук там очаквах други победители, но какво да се прави) и за първи път в моята история на киноманиак бях толкова запознат с това, което се случва, реших тази вечер да няма невъзможни места. Исках нещо релаксиращо, неангажиращо, кратко, комерсиално, без много социологичен напън и драми. Избрах произведението на Дъг Лиман, наречено Телепорт (Jumper). Отново екранизация на популярен Марвъл комикс, много напомнящ ни други от героите на въпросната компания за супер герои, но същевременно поднасяща ни нещо ново (като супер сили). Въпросните jumpers (скачачи) имат способността да се телепортират от място на място, познато им (било то от преживяване, или просто снимка - стига да имат достатъчно концентрация). Скачат си хората, тук там, я в Лондон, я закуска на върха на главата на Сфинкса - много куул. Разбира се както ни е научил добрия стар Питър Паркър - с голямата сила идват големите отговорности. Банално, но факт за всички ненормални хора, имащи някакво нестандартно умение спрямо останалите.
Дейвид (Хейдън Кристенсен) започва историята си малко в детство. Бил е проблемно дете, майка му (Даян Лейн) ги напуснала когато той е бил само на 5 годинки, трудно детство с не особено загрижен баща (Майкъл Рукър), един от гиговете в училището, тайно влюбен в едно готино момиче. След поредната изцепка на главния побойник, Дейвид попада върху тънък лед и секунди след това се озовава във водата. В момент на паника, ужас у останалите (и особено в бълбукащия главен герой), последния се озовава с гръм и трясък, и много вода, насред градската библиотека. С малко повече вътрешно усещане и липса на главоблъсканици, Дейвид се осъзнава какъв е, че е необикновен (с прости думи) и постепенно се научава да контролира силата си. Изчезва от родния си град и решава да се отдаде на живот.

Постепенно годините си минават, а Дейвид се е научил да живее невероятно мързелив, тарикатски и достоен за благородна завист живот, на бохем лишен от граници и обезпечен от каквито и да било проблеми. Докато един ден не се връща в родното си градче, където търси Мили (Рейчъл Билсън), момичето от неговото детство, неговата първа и единствена любов. Тук започва и романтиката. Имаше цуни гуни, секс в Рим, сбъднати мечти, гледане в очите, много романтично. Всички двойки в кинозалата се натискаха на тия сцени, като че си нямат дом или друго място, където да го правят (няма да ги критикувам, разбирам ги напълно, и аз го правех преди, хахаха). Но да се върнем на отговорностите. Няма как да не се забележи това поведение. Винаги има и друг отбор. Който в случая е трудно да кажем дали е добрия или лошия. Тъй като нашия човек вършеше обири на ляво на дясно, за да се препитава, а онези другите се опитваха да го убият, за да спре да си играе на Господ. Много противоречия. На чело на въпросната организация бореща се със скачачите, членовете на която наричаха себе си паладини (от средновековната дума за доблестен тежко въоръжен рицар) стоеше Роланд (Самюъл Л. Джаксън). Беше много готин, с една бяла коса, нагримиран и определено знаеше как да сритва задниците на тези, които се мислеха за неуловими.
Гонене, динамика, ефекти, любов. Всичко беше умешено доста добре от режисьора, както и добре подкрепяно от музиката на Джон Пауъл (двамата често вървят заедно в екип).
Като цяло останаха доволен от филма. Нямаше кой знае какво забележително да се види, просто откъм ефекти… освен да срутят залата, друго не виждам какво ще ме учуди. Аман от компютърни ефекти. От друга страна пък актьорите доста са си поживели по време на снимките, къде ли не са ходили - по цял свят. Да не говорим за вътрешността на Колизеума. Екипът е получил разрешение да снима там, което си е направо чест. Ридли Скот за Гладиатор не е могъл да го постигне, а последния път когато някой обикновен е имал право да прави каквото си иска (образно казано) в Колизеума… е било преди повече от 50 години.
Също така филмчето не е особено дълго. 88 минути, които обаче ми се сториха като 2 часа и половина. Може би заради цялостната перспектива на изкривеното време и това едно секундно прескачане от място на място. Четвъртото измерение винаги е представлявало интерес на учените, на филмовите творци и на всеки нормален човек, в дъното на душата му. Мераци много, но действителността е същата. Добро филмче за релакс, потвърждавам, но да стъпим здраво на земята и да не се замечтаваме прекалено много. Все пак материята си е материя, няма такова нещо като телепорт. Можеш да ме опровергаеш?! Ще се радвам да съм сбъркал, хихихи. Наистина - няма невъзможни места.

7 Comments

  1. JustAFaceInTheCrowd says:

    Става филмчето,ако нямаш с какво да убиеш времето преди лягане (демек порното ти е дотъпяло вече,хахаха).
    Както повечето Марвъл-ски произведения на филмовото изкуство-банална работа.Добрият,лошият,мадамата и тук-там по някой смотаняк,мъдър наставник или нещо от сорта-за цвят.
    Обаче,едно нещо определено ми допадна.За разлика от другите супергерои,този си беше яко преследван,и то не от “лошите”,а от някакво подобие на ченгета-паладините.И то защото извършва престъпления (изящни банкови обири,как да не му завиди човек).
    Малко разнообразие,то е до болка писнало нашият човек да гони престъпници и боса на злодеите да му отправя грозни закани и да организира зловещи атентати,а добрия винаги да му сритва задника под овациите на изпадналата в телешки възторг тълпа от мирни граждани…
    Ефектите са добри-филмът е щедро наблъскан с тях,ах,радост за окото…
    За актьорите…на първо място,Хейдън Кристенсен.Значи,не знам за вас,но аз никога не се научих да го възприемам като нещо различно от Анакин Скайуокър.Видя ли му някъде мутрата,даже не се и сещам за името му,а си казвам “ааааа,ето го и Анакин”.Кофти.Дано да не стане както навремето с Марк Хамил,който не можа да накара публиката да го възприеме като нещо различно от синчето на Анакин-небезизвестният Люк Скайуокър.Иначе,пичът си играе добре-влиза в ролята,макар и в излъчването му да има нещо безумно разлигавено и досадно.Сигурно е заради джуките.
    Самюъл Джаксън-добра интерпретация на злодея,който така упорито си мисли,че върши добро.Отново малко разнообразие-лошият чичко не е побъркан психопат,който изпитва неистова радост да върши зло.
    Мадамата на “джъмпер”-а-няма какво да се коментира за нея,освен за пореден път да изкажа съжаление,че както винаги,момичето на героя е някаква скучновата кифла.
    Като цяло за мен актьорския състав е посредствен.Не за друго,просто актьорите си имат някаква спецефична роля,която наблюдаваме във всички филми с тяхно участие.Например в Самюъл Джаксън винаги има един драматизъм,замисленост тип аз-виждам-отвъд-някои-неща и изражение на онеправдан човек който-все-не-го-разбират-защото-не-виждат-отвъд-тези-неща…Анакин (извинявам се,за мен това е просто Анакин) пък е бунтарят,имам чувството,че никога няма да разчупи образа на леко лигав “палавник” със сериозни вътрешни противоречия и комуникативни проблеми.
    С други думи,аз различавам посредствения от добрия актьор по това,че добрият актьор може да се напъха във всякакво амплоа и когато го гледаме в конкретен филм,не ни преследва споменът за миналите му роли.Може да бъде добър,лош,умен,тъп,трагичен,комичен…и т.н.
    А за филмът-последно,нека кажа и нещо хубаво все пак: като повечето филми за герои със суперсили,кара зрителят да мечтае (е,и да завижда),откъсва го от реалния свят.Вервам,че всеки има нужда от това-може би това е тайната на успеха на такива филмчета.

    Comment made on August 27, 2008 @ 8:44 am

  2. Le_Grand_Elf says:

    Много добре! Хареса ми коментара ;) Нацелил е няколко мишени, право в десетките :))

    Значи по ред на номерата:
    - видях, че ровичкаш за “Марвъл” и за разни супер-герой кино интерпретации. Уви, не съм писал за Spiderman или Superman. Имам един Iron Man, както и The Incredible Hulk. Но избягах (за сега) от останалите мазалии (тип Четворката, X-Men и т.н.);
    - за кой-кого преследва разсъжденията, не бях се замислял, но като прехвърлих лентата на две на три (в главата си) се оказа, че си права :))
    - Хейдън, мда, г-н Анакин, младият Дарт Вейдър - прокобата на новобранците, да ги запомнят с първите им роли. Но също така е вярно, че когато си качествен актьор, създавайки различни роли, няма да те гони сянката на старите ти (независимо добри ли са или не);
    - Сам Джаксън рулира в някои свои изпълнения (Криминале, Умирай трудно 3 или Извънредни директиви), но определено процеждащите се думи през устните му, когато говори нещо сериозно, винаги го съпътстват (запазена марка);
    - мацката - Ориндж Каунти, к’во да кажа. Ако не й се вижда дупето или нещо по така, какво да й гледам?! Драматичната игра :)))

    Занапред… такива филми ги консумирам с пуканките си. Мда, правилно - купувам си пуканки, щото ми се ядат, а за тях трябва някакво разпускащо филмче - да не ме товари докато дъвча, все пак…

    Comment made on August 27, 2008 @ 8:55 am

  3. JustAFaceInTheCrowd says:

    А ти защо не пишеш за култови филми като Starwars,Lord of the Rings и т.н.?Не си фен на сагите may be :) ?
    Честно казано между подобен тип филми и пуканките,за мен по-непредсказуеми и вълнуващи са пуканките…не че това филмче не става де.Ама просто става.Не “Става!”,а просто “Става…”
    Хейдън може и да избяга от сянката на Анакин,но аз лично се съмнявам-не за друго,просто според мен не блести с особен талант.Например,за повечето хора Джим Кери е Маската и тази асоциация си я има и до днес,но това не омаловажава другите му роли…когато гледаш филм с Джим Кери не си казваш-”А,ето го и Маската”,а си казваш-”Еха,ще гледам филм с Джим Кери”.
    Търсех Марвъл,щото бях на марвълска вълна…така де,тъй и тъй съм почнала да плюя,поне да дооплюя както си трябва.Ама здраве да е,намерих си друго поле за изява.Знаеш ли колко е разтоварващо да разкритикувам нещо след гаден работен ден :)) ?
    Сетих се за поне 5 филма,които искам да гледам,а не намирам време.На стари години дали ще стана киноманка…
    Виждам обаче,че 2 от любимите ми филми ги няма.Не знам дали си ги гледал,но мога да ги препоръчам.
    “The Abbys”-малко фантастика,малко романтика,малко ефекти (уникални за времето си-89-та година),малко смях и много емоция.Хубав филм,много хубав.
    “Ladyhawk”-сефтето на Мишел Пфайфър в киното.Както и на Матю Бродерик.Участват и Алфред Молина + Рутгер Хауър,който още не прилича на стара грозна гъба,а е пич.Много романтика,малко магия,трагедия,напрежение,мъничко смях за цвят…всъщност,не мога да го опиша добре.Но просто ще ти кажа,че това е филм,в който на “they lived happily ever after” ти иде да се разплачеш от облекчение.Препоръчвам го горещо,а аз рядко препоръчвам горещо каквото и да било!

    Comment made on August 27, 2008 @ 5:35 pm

  4. Le_Grand_Elf says:

    Не съм фен, от тези които си търсят светлинни мечове или играят ролеви игри с LOTR героите!
    Но, споменавал съм го на друго място (сред коментарите), че има толкова много филми, за които мога (и искам) да пиша… но не мога да го направя накуп :((

    Така че и за Star Wars и за LOTR си има време, а аз ги имам предвид, спокойно!!

    Comment made on August 27, 2008 @ 5:47 pm

  5. Le_Grand_Elf says:

    Колкото до “The Abyss” на Камерън и “Ladyhawke” на Донър - СЪМ ги гледал :))
    Защо НЕ съм писал още - предния ми коментар разкрива мистерията!

    Comment made on August 27, 2008 @ 5:49 pm

  6. JustAFaceInTheCrowd says:

    Поздравления,че си ги гледал..и то и двата!Надявам се и тях да ги имаш предвид,потръпвам от мисълта,че такива прекрасни филми могат да останат в сянка заради филми като…Wanted,например :)

    Comment made on August 27, 2008 @ 9:19 pm

  7. Le_Grand_Elf says:

    *изчервяващ се виновно*

    Мда… а имам още маса любими филми, които продължават просто ей така, неволно да са отлагани, заради разни-други-мимолетни :)))

    Comment made on August 27, 2008 @ 9:20 pm

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.