Terminator 2: Judgment Day

March 2nd, 2008 – 5:44 pm
Tagged as: 1991, Collection

И докато все още съм на вълна Джеймс Камерън, не можах да се стърпя да не гледам за пореден път един от най-стойностните и върхови филми в историята на киното. Моят предишен най-любим филм - Терминатор 2: Деня на страшния съд (Terminator 2: Judgment Day). Същинско произведение и революционен филм от началото на 90-те години на миналият век. За да бъдем точни, ще назова датата на премиерата - 1991 година. Което го прави дадата на снимките поне 1 година преди това - сами може да си представите колко големи сте били вие тогава, какво е било киното през тези години and on and on…
Лично аз, бях на 7 години, когато за първи път научих кой е Терминаторът. Не съм бил на премиерата, нито съм го гледал в същата година, в която е излязъл, но си спомням добре че една сутрин брат ми донесе две видео касети. Пусна първата и загледахме Терминаторът (първата част на поредицата, също дело на Джеймс Камерън, но от годината 1984, когато все още не съм бил роден, може би даже извън плановете на родителите ми). След като страшно се израдвах на филмчето, въпреки ръбатата физиономия на Арнолд Шварценегер, не чаках много преди да бъде изваден първият филм и пъхната касетата на вторият във видеото. Направо дивеехме от очакване. Започна Терминатор 2: Деня на страшния съд.
Тъкмо бяхме надживели коварната машина дошла от бъдещето, за да убие една жена преди още да е заченала детето си, с цел да се спре бъдещият лидер на съпротивата срещу поумнялите машини, водени от супер компютъра СкайНет. Сара Конър (Линда Хамилтън) подкрепяна от Кайл (Майкъл Бийн) успяха да натикат Терминаторът под една хидравлична преса, и миг преди звярът от бъдещето да смачка вратът на Сара, тя натисна бутона даваща старт на пресата. Въпреки това войникът от бъдещето беше мъртъв, но в утробата на Сара вече се развиваше бъдещият лидер на въпросната съпротива.
След тази вметка от първата част (все пак си мисля, че всички познават филма, но аз съм длъжен да направя пояснения, било то и толкова кратки) двамата с брат ми знаехме, че бат Арни ще го има и във вторият филм. Чудехме се, какво ли ще стане, как ще се измъкне сега Сара Конър от тази машина-убиец, без сърце, с брутална сила, и прецизен мерник. Но това не беше всичко. Встъпителните кадри бяха впечатляващи. Невероятните ефекти постигнати от Industrial Light & Magic на Стан Уинстън бяха зашемятяващи. Хиляди пъти по-добри от тези в първата част, които между другото отново бяха на тази фирма. Уникално развитие, и нещо толкова детайлно изпипано, че ви иде да си свалите шапката и да се поклоните (независимо дали носите такава на главата си). След като си прибрах езика в устата и преглътнах задоволството, поето от екранът, станах свидетел на появата на Терминаторът. Този когото видяхме да бъде смачкван 20 минути преди това, пак беше там, и изглеждаше още по-як и решен да изпълни мисията си.

Минути след това виждаме и другият пратен от бъдещето, за да достигне целта си Джон Конър (героят на Едуард Фърлонг). Опасният поглед на Робърт Патрик е един от най-свирепите и ужасяващи от всички герои, които някога бях виждал на филмова лента. И така, имахме двете ключови фигури устремени в търсенето си на малкият Джон. Но какво ни е приготвил Камерън, си нямахме и напредстава. Великата сцена в Галерията… неповторимо изживяване. Слушайки бруталният и смразяващ кръвта ни саундтрак на Брад Фидел наблюдаваме бягащият от уплаха, преследван от преоблеченият като ченге Т-1000… докато не се среща очи в очи с Т-101. Камерата се забавя, Шварценегер отваря кутията с розите, откъдето вади пушката-помпа. Чуваме падането на цветята едно по едно, рокерските ботуши как схрупват всяко едно от тях. Джон побягва назад, където в края на коридора вижда ченгето вдигащо Берета-та си към него. Какво се случва?! С повече от ококорени очи и отворена уста, в мига в който очаквате Шварценегер да откъсне главата на малкото момче с единичен изстрел на пушката, той казва: “Get down!” - в следващият миг: БУМ! Огромна дупка в тялото на полицая. “Какво по…?!” Той не е човек… Т-1000, усъвършенстван модел терминатор, по-жесток, по-модерен, по-ефикасен, по-неубиваем!
След тази неповторима сцена, както и преследването след това са едни от любимите ми. Те са повратния момент във филма, които превръщат героя на Шварци в добрият, а този на Патрик в лошият терминатор. Оттам нататък ни остава да се отпуснем на местата си и да изгледаме зрелището, което тези актьори и режисорът, както и екипът на Стан Уинстън, са ни подготвили.
Спомням си преди години, докато все още си киснех вкъщи и имах достъп до Диема+, преустановявах всяко действие и сядах да гледах тази сцена, щом я мернех по телевизията. Няма как, това е като да… се изправиш на крака и да запазиш мълчание за 2-3 минути, докато слушаш сирената на втори юни. Добре де, може би не толкова патриотично, но отдаващо чест на великият режисьор и неповторимото произведение.
Един от най-добрите филми, с много иновации и като техники, и като компютърни ефекти и изобщо представящи бъдещето по много професионален начин. След Терминатор 2 нищо не беше същото в киното. Виждахме как Т-1000 беше стрелян, взривяван, замразяван и след класическото “Астала виста, бейби” беше направен на малки парчета… и секунди след това се втечняваше и събираше в тялото на полиция, който виждахме през цялото време. Без нито една драскотина. Не просто перфектната убиваща машина, истинско съвършенство на техниката и изкуствения интелект. Докато в първа част си мислехме че Арни е непобедим, то след много опити на героите във втората част да унищожат противника вече имахме нов лидер в надпревата на злодеите.

Няма да ви разказвам как завършва филма. Не мога да ви опиша и всичко онова, което ме прехласва по него. Просто защото си струва да го усетите сами. Това беше революцията в киното, такава каквато Матрицата постигна през 1999 година. Удостоена с 4 статуетки Оскар през 1992 година, Терминатор 2: Деня на страшния съд се превърна в класика, още преди да са успяли да продадат и последните билети от премиерите. Оттогава в следващите 10 години, този филм беше номер 1 за мен. Любим филм, класика, гледан най-много пъти - това беше той.
Спомням си че години след това бяхме намерили книгите, по които е правен филма. Беше интересно да ги прочета (за такъв, който не чете много книги). Имаше детайли, които бяха пропуснати във филма, но пък това е напълно нормално при една интерпретация на литературен материал. Но смея да твърдя и да застана плътно зад гледната точка на Джеймс Камерън. Създената история през 1991 година промени всички кинолюбители, във всички страни. Паметните сцени, фрази и герои остават завинаги в учебниците по филмово изкуство. А като край на това мое обширно ревю върху тази феноменална лента, мога да кажа само една: “I’ll be back”!

5 Comments

  1. JustAFaceInTheCrowd says:

    Оооо,да.Отново мили детски спомени.Израстнах с този филм и с почти ежедневеното му гледане на видео (пак на пиратска касета,без субтитири,но какво от това).
    Преди всичко останало много държа да кажа,че една от причините това да е най-добрият филм за Терминатор е и в самият Арни-по-точно,освен другите неща,и възрастта му.В първият “Терминатор” приличаше на недодялано борче,попрекалило с хаповете,в третия филм (доколкото въобще може да се нарече филм,о,непростима гавра с Камерън) приличаше на доста ретро консерва,преживяла прекалено много неща.Нещо като Терминатор от магазин за втора употреба,продаден с 50% намаление поради липса на подходящ търговски вид.Но в “Денят на страшния съд”-просто си залепна на мястото,истински Терминатор от класа.
    Започвам с критиката,понеже е по-малко:
    Лично мое мнение,малко бяха попрекалили с престрелките.Нормално за екшън,но все пак…и то не за друго,ами просто защото е ясно,че очевидно не е края на филма,рано е някой да умира,значи нашите ще се измъкнат.Просто можеха малко да ги поспестят откъм време.
    Ами…дотам с критиката,време е за одата на Терминатора :) :
    Прекрасен сценарий.Просто чудесен.Обожавам сюжети,които успяват да засегнат няколко различни насочености на потребителския интерес.На първо място,екшън на ниво (като се изключи малката ми забележка).На второ,играта с времето-кво станало в миналото,кво станало в бъдещето и какви ги вършим в настоящето-много хитро и задържащо интереса.Плюс това отключва въображението на зрителя,защото вероятностите и хипотетичностите (знам,че няма такава дума) са много.На трето,емоционалния момент.Отново много на ниво.Майчините чувства,детските страхове,сравнение между човек и машина (за бога,изкараха Терминатор по-добър баща от средностатистическия сульо),хората през погледа на машината за убиване…
    Великолепна актьорска игра.Арни е неповторим в пресъздаването на безчувствена убиваща машина,вярна на мисията си независимо от всичко.Тънък намек как с упоритост всичко се постига или поне винаги си много близо до успеха.А когато машина взе да се разчувства-много добре беше направено,без излишни лигавости.
    Линда Хамилтън-няма как да не се насладиш на контраста между нежната,плашлива сервитьорка от 1-вия филм и закоравялата кучка от 2-рия.
    Хлапето игра отчайващо добре за възрастта си.Ролята му беше много силна-натиква ни в очите приспособимостта на детето при всякакви обстоятелства (отново тънък намек какви неподатливи тъпанари сме ние,порастналите),детските страхове и комплекси (направо натъртване към родителите да внимават какви ги вършат с децата си),поемането на отговорност,проявата на първите лидерски качества.
    Злодеят беше един перфектен злодей.Никога няма да забравя острият му,преценяващ и изчисляващ,безмилостен поглед.Хареса ми,че Т1000 беше адски хитро и приспособимо копеле.Не минаваше като чума,оставяйки след себе си трупове,а знаеше кога да се усмихне,да бъде любезен,убиваше чисто и прецизно без излишен шум и показност.Съвършен убиец.И зъл,много зъл.Абе,отвратително ченге,което не би искал да срещнеш :))
    Отново засегнати морални дилеми.Какво трябва да се жертва в името на всеобщото благо,как понякога трябва да нараниш,за да помогнеш на някой.Силен фокус върху човешките емоции-как ни правят повече,но и по-малко от безчувствените машини.
    И не на последно място,покъртителен финал.Оставя храна за размисъл.

    Comment made on August 28, 2008 @ 3:10 pm

  2. Le_Grand_Elf says:

    Споменал съм и аз за моя “Първи път” с Терминаторът и Т2: Денят на страшния съд! Ихааа, да живеят пиратските касетки от едно време, хахаха!

    Критиката - не съм съгласен с нея :))))) Дозата екшън беше перфектна, кво да ти кажа. Събирах след филма гилзите от пода вкъщи, прекрасно усещане!

    Арни - супер е, щото играе себе си там - няма много реплики!!! :))
    Линда - определено има прогрес, най-вече кефи, защото е разкарала оная ОГРОМНА прическа от 80-те на първия филм!
    Едуард - много точен пич! Толкова много се оприличавах с него навремето, кефех му се за тази роля. Благородно му завиждах, те такива работи!
    Робърт - той Е съвършеният Терминатор. Бозавата мацка от (тъпнята) Т3 е някакво безмислено ръкоделие. Ужас! Течният метал, цялата тая прецизност, за която говориш, и която Робърт пресъздава с Т1000 - съвършеният просто!!!

    Comment made on August 28, 2008 @ 3:29 pm

  3. JustAFaceInTheCrowd says:

    Тук бих се впуснала да споря настървено относно количеството екшън,но…”дозата” на всеки е индивидуална,аз лично не се кефя на толкова много стрелба,а преследванията с коли ми навяват скука и раздразнение-затова подчертах,че това си е лично мое мнение и усещане :)

    Кофтито прическа на Линда от 1-вия филм-е,все пак модата е била такава,което ме изпълва с тиха радост,че не съм живяла в това време.Някак си не си се представям като Бони М в главата :)

    Арни наистина играе по-добре,когато мълчи.Въпреки,че акцентът му е очарователен (което не попречи на Еминем да се изгаври с него с “Ass like that”).Но въпросът не беше само в мълчанието…според мен се представи много добре в ролята на разчувстваща се машина-хем си остана машинен,хем се разчувства-по-точно,разчувства публиката.

    Мацката от Т3…хм,всъщност,върху този филм мога да се изповръщам още по-злобно,отколкото върху Wanted,понеже съм много засегната!Абсолютна гавра,долна,пошла,глупава,комерсиална и т.н.Но тук не е мястото :)

    А Робърт :)))-наистина гадно копеле.Докато първият Терминатор създаваше впечатление на разярен и озлобен бик,този наистина е съвършен-няма никаква емоция,никакво чувство,студена прецизност,интелект.Ох,чак страх да те хване!Преди време гледах мейкинга на филма и когато видях актьора да се хили след сцената с решетките в лудницата,останах потресена-не можех да възприема усмивка върху лицето му.Наистина добра игра.Няма как да не уважаваш перфектно изпълнена трудна роля-а няма как да се отрече,че е трудно да играеш безчувствено и оперирано от всякакви емоции парче течен метал.Не просто лошия-а лошия,който всъщност не е лош,защото не може да изпитва злоба,ярост и пр.

    Comment made on August 28, 2008 @ 5:24 pm

  4. JustAFaceInTheCrowd says:

    Сега се сетих…хлапето участвало ли е в други филми след “Терминатор” ?

    Comment made on August 29, 2008 @ 2:24 am

  5. Le_Grand_Elf says:

    Мда, участвал е :))
    Страхотна роля прави с адаш си - Едуард Нортън в “Американска история Х” (писал съм за него).
    Има и други участия, но за мен тези две негови роли са ми любимите! Едуард Фърлонг/Edward Furlong

    Comment made on August 29, 2008 @ 7:40 am

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.