Cidade de Deus

March 7th, 2008 – 10:11 pm
Tagged as: 2002, Collection

През 2005-та Жорката ми спомена за Градът на Бог. Бразилски филм, много натуралистичен, прекалено реален и брутален и абсолютно привлекателен за киноман като мен. Само ми кажете и че е по истински събития, и вече съм преровил нет пространството в търсене на реални снимки или каквито и да е документални кадри и материали по въпроса. Към края на 2006-та отново си припомних историята, а преди няколко дни незнайно защо нещо се присетих за тази невероятно добра не-Холивудска лента и преди около час приключих третото гледане на разказът за Божия град. Сега остава да споделя и впечатленията си за филма и да ви направя последователи на бразилското кино, най-малкото да ви накарам да го гледате… не, не да ви карам - да предизвикам у вас такова вълнение, което ще ви облива с топли и студени вълни (подобно на критическата), докато не се запознаете с произведението на Фернандо Мейрелес. Не съм сигурен кое е по-правилно за употреба. Както забелязвате използвам оригиналното заглавие Cidade de Deus (City of God) - Градът на Бог/Божият град.
А откъде всъщност това име? Знаете къде се намира Бразилия, нали? Знаете и невероятната статуя в Рио де Жанейро? Чували сте за нея, виждали сте снимки или панорамни кадри заснети от хеликоптер, ако не сте били там (не че аз съм бил, просто се изживявам като Жул Верн - френският писател, който никога през живота си не е напускал пределите на Париж, но пък какви творби има… няма да описвам, прочетете малко книги, стига с тия филми). Обратно в Рио. Въпросната статуя не е причината филмът да бъде наречен така. Божият град е една част от покрайнините на Рио де Жанейро. Гето. Пропаднала част, където незаинтересоваността на бразилското правителство, криминалните прояви на обикновени граждани или корумпирани ченгета, неграмотността и хладнокръвните безпричинни убийства са по-чести отколкото вдишванията и издишванията на един човек в рамките на един божи ден. Филма разказва за 60-те, 70-те и 80-те години в този район. Базиран на реални събития, следващ романът на Пауло Линс (но с променени имена на героите, адаптирани персонажи), както упоменах в началото, очаква ви една много добра кино творба.

Началото може малко да ви обърка (поне с мен стана така първия път, въпреки че бях предупреден за него от човека препоръчал ми филма). С няколко прекъсвания на камерата (умишленото накъсване на действието ви кара да се концентрирате над това, което ще видите) виждаме точене на ножове, стъргане на моркови, обезглавяване, махане на перата и варене на пилета, както и едно уплашено изправено пред съдбата си животно. Кокошка която съвсем случайно успява да се освободи от връзката на крачето си и хуква по улиците на гетото на Божия град. В миг група младежи хукват по дирите на уплашената животинка. Но не просто гонитба. Хлапета на възраст от 10 до 18 години започват да гърмят с пищови, пушки и автомати по пилето. Странно нали? Предупредих ви за безвластието. Тичането свършва на една главна улица, където от едната страна се нареждат 30-ната младежи, въоръжени до зъби, от другата прииждащи полицаи също с нервни показалци на спусъците, а в средата… нашето пиле, което е на път да бъде заловено от главния ни герой, разказвачът на събитията - Ракетата (Алехандре Родригес). Как се стигна до този кръстопът ще разберете в следващите два часа.
С много приятен глас и дикция, разказвачът започва да ни запознава с ранните си години, своето детство през 60-те, в Градът на Бог. По-обширно ни разказва за мизерния живот там, безвластието, саморазправите, ниската цена на човешкия живот, запознава ни с Нежното трио, както и с бъдещите големи бандити на крайният квартал на Рио де Жанейро. От дреболиите с грабежите, сплашването и кокошкарския начин да изкараш незаконно пари, постепенно виждаме деца гърмящи по невинни хора, отнемащи живота им с усмивка на лицето и дебилен смях.
Минаваме през 70-те години и до наближаващото следващо десетилетие. Героите са порастнали и някои от тях са още по-жадни за кръв. И не само това, познават много добре завистта, желанието за власт и контрол на всичко и като цяло… да си номер 1, всички да треперят от теб и името ти, да няма нещо, което да не можеш да си позволиш. На една ръка разстояние, с едно пресягане - да си го вземеш, независимо какво е. С такива намерения Зарчето, вече на 18 години, с нов прякор Малкия Зе (Леандро Фирмино) изобщо няма спирачка пред това да се издигне над цялата гангстерска обстановка в квартала и да се превърне в най-популярния бандит в Рио де Жанейро. До него, още от детство е Бени (Фелипе Хаагенсен), най-готиния тип в Рио, най-добрия бандит, същински сладур. Той не е дясната ръка на Зе, не е негов партньор… той е здравият разум, който въпреки всички нечовешки деяния на маниакът, е успял да съхрани някой друг човешки живот. Уви, лошите работи все наказват добрите. В една от поредните престрелки и опити за убийство, Бени отнася един куршум, предназначен за Зе. Плачещата до него Анжелика (мацката по-която Ракетата се захласваше в началото), героинята на Алис Брага, ревящият за отмъщение Зе, коленичил до трупа на Бени… завършват сцената… след която започва началото на края на цялата тази лудост (дали обаче напълно ще се сложи край, това ще се разбере накрая).

След като най-печеният тип в Рио беше мъртъв, и нямаше който да обуздае Малкия Зе, разпространението на дрогата, убийствата и другите криминални прояви в Градът на Бог не спираха. Междувременно Ракетата започнал да следва мечтата си, да стане фотограф, получава невероятния шанс, по стечения на обстоятелствата, да снима бандата на Зе. Уникалните снимки на въоръжените до зъби бандити, го праща на първа страница на най-големия вестник в Рио. Началото на неговата кариера, както и началото на края на властта на Зе по престъпните улици. Финалът е грандиозен. Връщаме се на преследването на пилето. Да, така започна историята, загатвайки ни края. Остръгване на моркови, колене, скубене и варене на пилета. Символичният фест на бандата на Зе, готвещи се да избият другата банда, конкурираща ги повече от година, опитваща се да се наложи по улиците на Божия град и да установи контрол над престъпността. Пиленцето и Моркова са лидерите на въпросната конкуренция.
И след като стигнахме до главната улица, едната банда в единия край, отстъпващата полиция в другия, кокошката и Ракетата в средата (и двамата уплашени до смърт, треперещи за живота си), очакваме появата на другите бандити. Не чакаме много дълго и почва кръстосаната стрелба. Много кръв, много убити, повечето от които виждахме през целия филм. Кажи речи, никой не се спаси, с изключение на Ракетата, който направи невероятни снимки… с които си подсигури стабилна кариера като фотограф.
А самия завършек, с Плъховете (които не ви споменах умишлено, тъй като през цялото време те не бяха заплаха за никого, поне така изглеждаше) и убийството на Зе, всъщност ми навяваше спомени за фразата: “Кралят е мъртъв! Да живее кралят!”. С две думи, началото на края, след който идва новата вълна гамени, престъпници и… безчестиви деяния по улиците на Божият град, докато накрая не се намеси държава и да сложи ред. Това обаче, вече не е предмет на филма. Хепиенд има, въпреки всичките бруталии и многото погубени за щяло и нещяло животи. Ракетата - нашият добър разказвач, се измъкна цял и невредим като по чудо от бъркотията. И успя да осъществи мечтата си, да щрака с фотоапарата… като професионалист!

5 Comments

  1. mollonado says:

    Много добър коментар за филма. Елфчо се е справил със задачата мноо добре. Най ми хареса ей тая част обаче “…прочетете малко книги, стига с тия филми…” - аз цял живот му повтарям да прочете и някоя книга, и той най-накрая реши да ме цитира. :) Хи-хи-хи, продължавай в същия дух с коментарите.
    P.S. И нали знаеш, не сички хубави филми са американски.

    Comment made on August 8, 2008 @ 9:32 pm

  2. Le_Grand_Elf says:

    За П.П. съм напълно съгласен. Чат пат се появяват яки чуждестранни филми ;)
    А за книгите… well…
    Аз чета книги :) Какво имаш предвид под това, че си ми казвал да чета, не е вярно, не му вярвайте! :P

    Comment made on August 8, 2008 @ 9:33 pm

  3. » § « Cynical Speech™ » Копеленца извън контрол says:

    [...] техните деца. В противен случай… ще заприличаме на “Градът на Бог” [...]

    Pingback made on May 17, 2009 @ 12:49 pm

  4. Христо says:

    Щом филма е по реален случай, някой знае ли как е истинското име на Ракетата (фотографа) ?

    Comment made on July 26, 2010 @ 11:11 am

  5. Le_Grand_Elf says:

    Мисля, че името му е протект-нато :)

    Comment made on July 31, 2010 @ 11:10 am

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.