Point Break

March 9th, 2008 – 1:34 pm
Tagged as: 1991, Collection

Заблудата ми няма граници. Хич не си и представях, че в един месец, даже в рамките на 10 дена, ще срещна името Катрин Бигълоу, в ролята на режисьор, и то на едни такива яки филми, които съм харесвал винаги, а не съм знаел много около създаването им. Критична точка (Point Break) е този, който реших да си припомня онзи ден, и който се оказа дело на същата тази харна госпожица (тогава, сега мисля че е госпожа). Киану Рийвс, Патрик Суейзи, Лори Пети и Гари Бъзи, са главните действащи лица в пиесата, в 2 часово динамично действие, без прекъсвания за пиш-паузи или рандевута на балкона, а с ужасно голямо количество адреналин, поднесен ни по всякакъв начин. Оле! Каква овертюра, преди да вдигна завесите. А как се реших да потърся филмчето отново, след толкова време. Ами факт е че лятото на миналата година го гледах за последно. Заради Hot Fuzz, където го споменаваха. И сега по същата причина. Ама пък култовия филм винаги заслужава да му отделиш внимание и време (стига да го имаш де), за да му се порадваш с отворена устра, дори и да няма пуканки.

Критичната точка, границата до която си готов да стигнеш, да настъпиш без да я престъпваш, защото от другата страна те чака смъртта. Група адреналин-маниаци, пълни екстремисти, прекарват безгрижно лято по плажовете на Ел Ей. Но лесният им начин на живот, паузите между сърфирането по вълните на бушуващия океан, скачането с парашут и други забавления, са запълнени с… набавянето на пари, за тези удоволствия. Бандата на бившите президенти: четиримата се дегизират с костюми и смешни маски, с лицата на известни бивши президенти, и удрят банките в градът. За 90 секунди и са вън, никога не пипат трезора, няма изстрел, няма ранени, няма убити. Няма и заподозрени. До намесата на новакът във ФБР отделът, Джони Юта (Киану Рийвс). Той и неговият по-възрастен партньор Анджело Папас (Гари Бъзи) се наемат да спрат въпросните обирджии. Налудничавата теория на Папас, че престъпниците са сърфисти, набутват младока да се учи по плажа, как се сърфира. Там Юта се запознава с мацката Тейлър (Лори Пети), която съвсем случайно има връзка с групата екстремисти, които пък с времето ще разберем, че са нашите хора. До този момент обаче има много адреналин, пуцане, криминална и полицейска бруталност, малко секс и чувства, и доста философия около сърфирането и цялото извишаване над страховете. Толкова добре обясняващ, увличащ по лудостта си всеки срещнат, Боди (Патрик Суейзи) се сприятелява чистосърдечно с агента на ФБР. Разбира се, той скрива самоличността си, което още повече влошава нещата. Една сутрин, той разбира че това са неговите хора. А на следващият ден, срещата им на професионални начала, вече е факт.
Гърмене, преследване с коли (като всеки американски екшън), изпочупване на една камара коли и градски съоръжения, до класическото надбягване. Киану Рийвс по петите на Патрик Суейзи, дегизиран като президента Рейгън. И двамата знаят кой кой е, уви… гонитбата не спира. Когато слизат в канала, при скока Юта си наранява коляното, старата травма, която навремето го е изкарала извън професионалния футбол. Снимката с пистолета насочен към прескачащият оградата Боди, с маската на президента. Любими кадри от филма и много динамична част. Подкрепен с музиката и цялостния саунд, много приповдигат настроението, което се създава у зрителя.

След тази явна проява, и научаването на истинските врагове и приятели (не останаха такива) играта позагрубява, но адреналина не спира да се покачва. Следва скок с парашут, феноменална сцена, после заплаха, след това нов обир и нарушаване на принципите. Сериозни последици, и няма нищо за губене, промяна на приоритетите. Когато кръвта шурти от приятелите ти и плановете са на пух и прав, нещата влизат в реалния свят, забравяш спиристичното което те е носело по вълните или ти е давала куража да скочиш от голяма височина, за да видиш майката Земя от високо.
Въпреки многото жертви и привидното измъкване на “лошия”, макар че в тоя филм няма как да има добър и лош… финалната сцена, на дъждовния бряг в Австралия е също много паметна. Гонейки го толкова време, Юта спипва Боди, чакащ най-голямата вълна в историята, нещо което се вижда един път на 50 години. Ясно е че ще го пусне. А другия няма къде да отиде. Дори няма да се върне жив… Така е, красивият начин да си отидеш, докато правиш това което обичаш.
По този замечтан начин, завършва филма. В проливния дъжд и опияняващата музика, която те кара да стои и гледаш, плажът, вълните, небето, или да извършваш някои от тези прекрасни неща, въпреки че са толкова опасни.
Адреналин… и все повече адреналин в Критична точка, на Катрин Бигълоу…

No Comments

No comments yet.

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.