Minority Report

March 11th, 2008 – 1:20 am
Tagged as: 2002, Collection

Какво ще направите ако в един миг през прозорецът на спалнята ви нахълтат група полицаи, през вратата с трясък пристигнат още няколко, сграбчват ви “нежно”, лаш на земята (ако сте късметлия може да паднете на меко върху спалната гарнитура), закопчават ви белезниците и вместо да ви кажат, че трябва да мълчите и че ви трябва адвокат… направо ви упоменават, че сте арестуван за бъдещото убийство/грабеж/изнасилване на Еди Кой си. Побъркващо нали? Преди още да сте се усетили какво защо, Том Круз ви отвежда на едно място, където ще бъдете заключен за неопределено време и ще ви промият мозъка до такава степен, че нито сегашно, нито бъдещо престъпление ще направите.
А как се е стигнало до тази ситуация ли? Ааах… Стивън Спилбърг, лейдис и джентълменс, бойз ен’ гърлз, хауааааа, ииихааа. Внимателно с възклицанията, направиха ми забележка, че много натрапвам, спри се малко де. А, да! И лирическите отклонения, нека приемем последните две изречения като завършек на конструктивната критика и извънредни директиви по написването им.
Идеята на Спилбърг, в новият му (за 2002 година) филм е следната: да представи решение на проблема с престъпността. Задоволното и качествено изпълнение на полицейските задължения, хора в безопастност, спиране на криминалните прояви. Но това за съвсем кратко време. Мигове след като видим първото бъдещо арестуване, режисьора ни хвърля към мозъкът на цялото това предричане. Да, как ченгетата знаят кой какво и как ще сгафи, че да го спрат преди да го е сторил. Медиуми. Поне така ги представиха. Две момчета близнаци и тяхната сестра. Тримата безскрупулно ползвани от правителството, държани в едно… корито, целите окичени с кабели, екип учени контролират емоциите и виденията им. Благодарение на тези данни, успяват да разберат точната дата, самото престъпление и извършителя. Докато тримата медиуми се бъхтят и анализаторите чакат в контролния пункт, оперативния Джон Андертън (Том Круз) обикаля нервно потенциално опасния район. Казват му кога и кой, и в рамките на 15 секунди трябва да извърши ареста. Кофти си е, не му е лесно, на онези тримата в сапунената вода също, нито на онзи нещастник, където дори не е подозирал, че само заради покварните му мисли ще се лиши завинаги от здравият си разум и свободата.

Така започва филма. И разбира се всичко изглежда прекрасно. И за нас, като сляпо вярващи в бъдещите технологии и възможности, та кам един ден да няма престъпност. Обаче забравяме че без мрак няма светлина, без лошо няма добро. Е просто е, и ви е банално, но го забравяте. Напук на безстрашните, в другия край на познатият ви хоризонт вероятно младо момиче си изгризва брутално ноктите от страх и паника. Не можем да го променим, а дали можем да го забавим, знам ли. Но нека не навлизам надълбоко в разисквания за съдбата, дали я има и в какви форми се проявява.
Добър сценарий за нас, който съвсем скоро се превръща в кошмар за главния ни герой. При следващото виртуално “плаване” из информацията от медиумите, идва нова топка с печелившо име на нея. Джон Андертън. Когато сам видиш, че скоро ще си престъпник, най-малкото топките ще ти се приберат леко навътре. После ще почнеш да се потиш, а когато агент от вътрешния отдел - героя Колин Фарел (който ми стана супер симпатичен след този филм, а след това и с Телефонна клопка, а до преди това заради глупавите медии, ми беше писнало да му слушам името… и незаслужено, не можех да го понасям) работата сериозно се напича и трябва да бягаш. Като се има предвид, че един човек трябва да се оправи с маса други опитни като него, веднага се сещаме за Избрания и хвала на сценариста, по какъв ли начин ще го измъкне от теоритически невъзможните клопки, в които ще попадне.
Колкото и негативно да си говорим, накрая историята доста се заплита около издънка в могъщата система за предотвратяване на престъпленията. И точно това е сламката, която Андертън ще стисне силно, до такава степен, че да изкорени причинителя на всички злини (образно казано). Макс фон Сюдоф, за пореден път ще е в ролята на демоничния. Няма да му видим дяволските зъби, като в Нужни неща, но пък въпреки доброто си начало, накрая ще обърне листото и ще засипе огън и жупел срещу най-добрия си агент.
Прекрасен завършек за главните, тичащи през голяма част от филма герои, на фона на невероятен залез над езерото. А идеята, която така обикнахме с началото на филма, ни се струва пълна с толкова проблеми, че ни иде да забравим завинаги решението: perfection. Все пак би било да има някаква такава… система, или начин да спрем престъпността. Какви ги говоря? Не можем… Земята ще загуби баланса си, а това би довело до много по-големи катаклизми.
Специален доклад (Minority Report) е вашият филм, за всички обичащи съдбата, вярващи в нея и трепетно следващи я или просто за тези, които искат добро забавление, в стила на непоправимия Стивън Спилбърг.

No Comments

No comments yet.

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.