The Usual Suspects

March 20th, 2008 – 12:25 am
Tagged as: 1995, Collection

Получаването на нещо съвършено, често пъти е резултат на непредвидени ситуации, случайност и… щастлива аура. Такъв е случаят на великолепното творение на Браян Сингър - Обичайните заподозрени (The Usual Suspects). През 1994 години започват снимките на филма. Режисьорът-новак (тогава) разполага с брилянтния сценарий на Кристофър МакКуайър и е на път да събере един уникален актьорски състав, които ще бъдат сторежите на историята. Пътищата на Гейбриъл Бърн, Стивън Болдуин, Бенисио Дел Торо, Кевин Полак и Кевин Спейси се пресичат в полицейски участък на Ню Йорк, по подозрения за кражба на камион с оръжия. Очната ставка изглежда толкова нагласена, че и най-глупавия човек ще надуши нередността, която се заформя. “Не събираш закоравели престъпници като тях на едно място” - така започва разказът на “Дърдорко” Кинт (Кевин Спейси). Той и един обгорял до неузнаваемост унгарец, са единствените оцелели след среднощно клане на пристанищния док в Ню Йорк. “Защо 27 човека са мъртви, заради дрога струваща 91 милиона долара, която дори не е там?” - това е първият въпрос, който агент Куян (Чаз Палминтери), задава на единствения в състояние да говори отчетливо, свидетел на въпросната бъркотия.
Кайзер Созе - Митът! Това име се прослави след Обичайните заподозрени. Наистина се превърна в нарицателно, не само като градски (криминален) фолклор, но и като култов герой от кино-екрана. Много интересен образ, мистериозен, чието разкритие се таи в основната линия на филма. Сюжетът е невероятен. Главните ни герои са избити до един, оцелял е само “Дърдорко” Кинт, куц мошеник, привидно глупав и много елементарен в действията си. Никой не може да разкаже какво се е случило освен него. И затова агент Куян безкомпромисно подхваща “леко” нелегален разпит в кабинета на шефа на участъка. Пъзел, раздробен на парчета, които са така разпилени по масата, че ти е трудно да ги намериш, камо ли да ги подредиш. След очната ставка, петимата престъпници, събрани там по скалъпено обвинение си напасват така, че заформят поредица от удари. Честно казано нещата се получиха спонтанно. Но се досещате, че като нагазите с двата крака в проблемите, следват план след план, кой под кой по-оригинален, и с колкото се може по-летален възможен изход.

Забележителен филм. Комплексността на историята и фабулата ме спира да продължа в ревюто си. Само мога да допълня, че идеята на филма и адаптацията на сценария са толкова добри, че му спечелват Оскар в категорията. Браво! Но това не е всичко. Филмът е номиниран в още една категория - най-добра поддържаща мъжка роля - Кевин Спейси. Дотогава подминавания актьор, правещ добри участия и блестящ пред камерата, сега триумфира с първата си престижна статуетка от Академията. Наистина велико изпълнение. Играе инвалид. Накуцващ, с извита лява ръка, плах, но същевременно достатъчно откачен и коварен, че да дръпне безкомпромисно спусъка и да отвори 9 милиметрова дупка в нечия глава. Не може да не споменем и останалата част от екипа: Гейбриъл Бърн, с една доста спокойна роля, типична за характера му, и перфектно изпълнена. Въпреки непрестанните лични проблеми на актьора, точно по време на снимките, всичко се е получило с такава точност и чувство, че филмът печели още една точка откъм майсторлък. Кевин Полак и Стивън Болдуин (Хокни и МакМанъс), обикновено актьори в сянка, но тук правят култови образи. Бенисио Дел Торо, и превъплъщението му на Фенстър е едно от най-забавните, които съм гледал на филмовия екран. С начина му на говор, жестове те грабва още в първите мигове, когато ченгетата го арестуват по повод очната ставка.
Чаз Палминтери обикновено играе кофти роли, впредвид - гадняр. Тук обаче е на страната на добрите. Пак се стреми да унищожи някой, но от лошите. Погнал е Дийн Кийтън (Гейбриъл Бърн), бивше ченге, с репутацията на сериозно корумпиран и вършил много престъпления още докато е носил значката на офицер от нюйоркската полиция. С малка поява на екрана, но с присъствие като име в завръзката са и героите на Сузи Еймъс и Пийт Посълтуейт (Иди, приятелката на Кийтън и адвокатът Кобаяши - говорителят на Кайзер Созе).

О, такъв състав и такова прекрасно творение. Много добро. Наистина един от най-култовите филми, удостоени с място номер 20 в ТОП 250 класацията на IMDB. Забележителен филм, с още по-забележителна визия, монтаж и да не забравяме саундтрак. Музиката на Джон Отман е идеална за случващото се на екрана. Едно потайно звучене с необикновен ритъм, каращ те все повече и повече да следищ събитията и да чакаш разкриването на Кайзер Созе.
В началото споменах за случайностите и непредвидените ситуации. Много пъти гледах филм за филма, по адрес на Обичайните заподозрени. Знаех го наизуст тогава (сега вече ми се губи, затова реших и пак да гледам филмчето). Толкова много от сцените са снимани непринудено, от първия път, я заради бързане от страна на актьорите, я заради друг натиск от трета страна и ограниченост в работното време на снимачния екип. И в крайна сметка се е получило едно от най-добрите “ганстерски-трилър” творения. Със супер заплетена история и великолепен финал. Жестоко !
“Най-големият номер на Дявола бил да убеди светът, че не съществува. И след това… в миг изчезнал.”

No Comments

No comments yet.

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.