Armageddon

March 27th, 2008 – 10:51 pm
Tagged as: 1998, Collection

Отново ще се върна назад във времето, този път чак до 90-те на миналия век. Защото става въпрос за Армагедон (Armageddon), отново на Майкъл Бей и Джери Брукхаймър, и ако не се лъжа моят първи сблъсък със супер продукция на двамата, гледана на голям екран. Далече през 1998, в стария театър, превърнат на кино, ще пускат въпросния филм. С двама приятели решаваме, че ще се гледа, взимат се билети и аха към центъра на Панагюрище. Няма мултиплекси, синеплекси, молове и глупости. Има едно единствено кино, преди си беше на определено място Виделина, след това имаше голям период от време без него… докато накрая някой не започна пак да плаща за изкуство, преместиха го в стария театър и така. Ако някой се чуди къде е стария театър - всички би трябвало да знаете как за 1ви май, президента отива в Панагюрище, всички там премиери и важни клечки от правителството ни се редят на площада. Президента и по-висшите са на едни стъпала, пред една сграда на която има разни големи транспаранти с патриотични лозунги. Те тази сграда и стария театър. ОК, след като разбрахте на къде сме се били запътили, мисля че мога да продължа по същество.
Билетите бяха за 5-я ред! Не е кой знае колко голяма въпросната зала, но все пак 5-я ред си беше достатъчно близко. И когато филма започна на високи обороти разруха - очите ми се блещеха, главата ми се въртеше, а устата от прехласване не можеше да ми се затвори. Добре че не съм жена!

Лудория, изживяването беше повече от яко. На някои близостта с големия екран не би им харесала толкова, но на мене ми допадна. Започна Армагедон и вече доволни от случващото се гледахме Брус Уилис и неговия отбор сондьори опитващи се да спасят света. Някакъв огромен метеор се е насочил към земята, и след 18 дни планира да се разбие някъде по повърхността й. Гениите от НАСА изчисляват, че където и да се приземи “нашественика”, щетите ще са тотални и нищо, даже и бактериите, няма да оцелее. Това звучи доста катастрофално, от там и името на филма - Армагедон.
Разбира се, Майкъл Бей винаги показва САЩ като най-най-най-голямата сила на света. Ами, да се беше родил във Франция човека, щеше да нарочи французите за спасители, ако беше българин - ние щяхме да сме героите и нашето знаме да се вее на екрана. Така че относно това, колко про-американски е филма няма да говорим, имат пари правят ги - нека те са главните герои. НАСА измислиха варианта не да стрелят безброй много ядрени ракети по метеора, а да… го разцепят от вътре. Взривната сила ще бъде по-голяма ако заряда се постави вътре в тялото и бъде детониран. За това, трябва да се издълбае дупка. А най-добрия сондьор в света, това е Хари Стампър (Брус Уилис). Притиснати от времето нашия спасител разбира, че няма за кога да обучава астронавти как да сондират, затова желае неговия екип, с който е споделил толкова време заедно, да участва в мисията. И така, събраните от кол и въже, всякаква натура и характер пичове, ще са тези които ще имат невероятно тежката задача, със супер много неизвестни. Чик (Уил Патън), Хрътката - щото бил разгонен като хрътка (Стив Бушеми), Мечока (Майкъл Кларк Дънкан), Оскар (Оуен Уилсън), Макс, Карл и… Ей Джей (Бен Афлек). Голяма група, голямо чудо. Не мога да ги коментирам всички по един, щото наистина представянето им е една от най-забавните части във филма, но само ще се фокусирам върху Бен Афлек. Изгряващата тогава звезда беше протежето на Хари. Най-добрия, но и най-лишен от дисциплина. На всичко отгоре закачащ се с дъщерята на Хари - Грейс (Лив Тайлър). Не бива да пропускам и великия образ на Лев Андропов (Питър Стормеър) - най-голямата скица във филма. Играещ руски космонавт, заключен през последните 18 месеца на една станция, към която нашите герои се прикачиха за гориво. Но лошия късмет ги преследваше навсякъде, така че след като нещо се “счупи” на въпросната станция, екипът им се увеличи с още един човек - Лев, уникален тип!

След маса изпълнения, драми, обяснения, любов и пропиляване на последните мигове на земята, екипът, подготвен за космоса, в рамките на няколко дена е готов за мисията. Самата мисия като план, великолепно измислен и представен от най-умния тип в НАСА - Дан Труман (Били Боб Торнтън), е една 99% късмет и 1% сигурност мисия. Но когато всичко е заложено, и рискът е непоносимо висок, не ти остава нищо друго освен да опиташ.
Много фантастичен беше филма и разбира се чудесата на кино лента са преобладаващ елемент. Все пак стискаме палци добрите герои да успеят. Като не взимаме в предвид всичкия този луд късмет, а наблюдаваме хумора, емоциите между героите и бавните кадри с въртяща се камера около главния герой (уникалния стил на Майкъл Бей), преплетени с музиката на Тревър Ребин. Яко си беше. А няма да забравя и силния финал - емоционален. Като излязохме от киното и тримата умълчани, подсмърчащи, но прикриващи зачервените си очи почнахме да се гледаме. Всеки пита другия: “Разплака се нали?!” - като че търсехме облекчение някой да каже “Да” и да започнем коментара на филма. Ужас, но така си беше! Страх ни беше още да си признаем, че се вълнуваме по филми.
Армагедон беше само началото. База за сравнение за последващи блок бъстъри на голям екран. С удоволствие очаквам следващия, защото все тежки филми да се гледат не може. Трябва си и една двучасова, безмислена (или поне с лек сценарий) история, която просто да те кара да ахкаш от ефекти, елементарен хумор и pure cinema pleasure!

No Comments

No comments yet.

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.