Old School

March 31st, 2008 – 11:01 pm
Tagged as: 2003, Collection

В събота вечер, ранния филм по bTV беше Доброто старо време (Old School). Спомням си рекламата няколко дена преди това и ми се видя приятно, уви като започна въпросната вечер… нещо не ми се усладиха първите 5 минути, скипнах го и избрах друго за гледане (кое точно - в следващото ревю). Но докато си гледах това “друго нещо” от съседната стая се чуваше хилене, викане и пищене от кеф по филма. Хм, замислих се и прецених че явно филмчето ще да е добро, затова като се събудих в неделя сутрин (макар че доста рано един СМС се вдигна на крак), потърсих Старата школа и го загледах.
Люк Уилсън, Уил Фарел и Винс Вон са тримата непорастнали колежанчета. С някакъв скучен и еднообразен живот, съдбата ги тласка към неизживяната младост и могъщество да бъдат “най-яките” по време на студентските им години.
Мич (Люк Уилсън) се прибира вкъщи от някаква конференция. Подранява, за да изненада жена си приятно… без да съзнава, че изненаданият в крайна сметка ще е той - само дето няма да е приятно. Не, жена му не му изневерява… тя… върти оргии зад гърба му с пълни непознати. Откачена работа. Съкрушен, героят се мести от вкъщи, морално подкрепян от приятелите си - Франк (Уил Фарел) и Бернард (Винс Вон). Ключовият момент е малко след сватбата на Франк. Мда, големецът се впусна в най-сериозното приключение в живота си, което за жалост беше съвсем кратко и не толкова интересно и култово.

Мич намерил тънка оферта да се настани в едно студентско общежитие, обитавано от бивш преподавател в градския колеж. Факт е че тяхните “общежития” съвсем не са като нашите. Цели къщи са си, където могат да живеят не един двама, ами поне 5 човека - на широко. Обаче приятелите на Мич имат съвсем други планове за новият му дом. Искат да си поиграят малко, да почувстват свободата - да се върнат 10 години назад, и да изживеят отново младините си, само че на много по-висока забавленческа степен. Опасна игра предприемат тримката, като тартор на цялата операция е Бернард. Бързо въвлича и другите двама в историята, без много убеждения. В крайна сметка групичката се кефи на новите си младини и се превръщат в най-готините типове в цялото студентско градче. Печелят престиж навсякъде, всички ги харесват, с изключение на декан Причърд (Джеръми Пайвън). “Сиренето”, познат от първите им колежански години, загубенякът тогава, сега е декан на колежа и хич няма да се замисли, за да провали кефа на тримата приятели. Нито той, нито те обаче са вчерашни и играта се играе на високо ниво. Все пак един трябва да надцаква, и в началото това е злобния декан. Опонентите му не се предават и легално намират начин как да “останат в училище”, без да полагат каквито и да е академични задължения. Основаването на братство е вратичката, която им позволява това. Но за разлика от едно нормално колежанско братство тяхното е създадено с една единствена цел: Щур купон показващ как го прави Старата школа!

Филмчето е доста добро. Има много плюсове и не толкова много минуси. Повечето от лошите му страни са типичните пропуски и елементарен хумор, появяващ се тук там по време на лентата. Но като цяло, Доброто старо време е доблестен защитник на качествената колежанска комедия. Много по-успешен от последните 4-5 епизода на Американски пай, но аз отдавна споделих че провала на поредицата настъпи веднага след края на втора част. Хуморът тук е наниво и има повече от един два яки момента, заслужаващи цитиране на филма или припомняне на култови изцепки. Така е, откакто Франк “Резервоарът” се отдаде на неизживяното си детство, или Мич и Бернард в тандем правеха полу-зрели, полу-новобрански грешки, или целите номера свързани с братството и… членовете му, сценарият на Стараша школа се препълни с интересни събития. Изобилие от простотия, разказана с малко по-други герои. Този път 30 годишните, играещи във филма не се правят на 18 годишни. Играят си точно такива каквито са - минали пубертета (или поне се е очаквало да са го минали), но… нещо в тях все още бушува. Огънят и страстта на готиния и доказващ се колежанин, способен да изпие две бурета с бира на един дъх, или да чука мацки до припадък (всяка вечер различни, коя след коя по-накурвени). А и в този ред на мисли, много ми хареса употребата на песни, по точно… кавърите на популярни парчета, повечето от които по-стари, но подбрани много добре и допълващи цялостната хумористична обстановка. Аз пак ще си пусна химна на Стара Загора, докато вие се причудвате дали да споделите еуфорията ми около вчерашното гледане на Старата школа.

No Comments

No comments yet.

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.