Apollo 13

April 9th, 2008 – 11:20 pm
Tagged as: 1995, Collection

Истинска история превърната във филм. Не е точно документален, тъй като на места много го драматизираха, допълнено с характерния поглед и разположение на устните на Том Ханкс (между мнима усмивка и леко отворени от уплаха). Драма базирана на реални събития. Средно интелигентен човек би ми направил забележка за дързостта да не обяснявам много много на читателя, също така обаче много добре знае какво са НАСА, Аполо и космическите експерименти на САЩ. Голямото им надбягване с СССР, преди дори да съм се родил (това специално за злободневните критици, които ми казаха че не съм можел да се поставя на нивото на период, по-възрастен от мен :)), ги превръща в състезатели и ги натиска яко към прогреса. Грешки, неизправности, човешки жертви, броячът на мисиите Аполо си върви. 1, 2, 3… и така до 11, когато Нийл Армстронг стъпва на Луната. Голямо събитие, големи маскаради и отворени човешки усти. Факт е, човек е стъпил на Луната. Нашата история обаче е за Аполо 13, фаталното число, превърнало се в “Успешния провал”.

Филмът на Рон Хауърд, от 1995 година, събира на едно място звезди като Том Ханкс, Ед Харис, Гари Синийз, Бил Пакстън, Кевин Бейкън и Катлийн Макуинлан. За първия няма какво да се коментира. Абонираният за Оскар, Ханкс, през 1994 и 1995 година печели наградата за главна мъжка роля (за Филаделфия, след това за Форест Гъмп). На червения килим обаче, през 1996 година неговото име не се споменава. Въпреки това Аполо 13 (Apollo 13) има достатъчно други номинации и претендира да бъде един от фаворитите. Уви обаче Ед Харис отново пропуска да вземе престижната награда, Аполо 13 не става филм на годината (и как иначе, Смело сърце размаза всички), но две статуетки се вписват в актива на лентата.
До тук с академичната история на филма. Базиран на книгата на главния герой - астронавта Джим Ловел, филмът доста стриктно се води по историческите факти около случката с Аполо 13. Най-добри сведения има в любимата ми Уикипедия, в която статията е съпроводена с интересни снимки. Беше хубаво след филма, докато разглеждах и съпоставях. Удивително е колко на косъм всички тези умни глави са измъкнали тримата астронавти, когато всичко е изглеждало толкова непосилно и с фатален край.

“Хюстън, имаме проблем” - популярният израз, в днешно време често ползван на шега е произлязъл именно от тази мисия. Когато нещата се объркват, на втория ден от експедицията на Одисей, Джим Ловел (Том Ханкс) изрича тези думи в радиовръзката си с контролния център в НАСА. Оттам нататък познаващите историята ще гледат колко добре е реализиран филма, а тези които не са толкова просветени (като мен, преди снощната вечер) ще им е интересно има ли хепи енд или не.
Опитът на режисьора за силна драма… честно казано не се е получил. Тоя път нито Том Ханкс, нито музиката на Джеймс Хорнър успяха да ме разплачат. Не казвам, че филма е лош. Готин е, и добре направен. Все си мисля, че гледах някакъв документален филм за правенето му. Цялата тази безтегловност. Правеха я в симулатор?! Или в “гмуркащ се” от голяма височина самолет. Факт е обаче, че актьорите си играят ролите. Няма компютърна анимация на моделите им, нито са дублирани. Историята ми хареса, още по-интересно беше ровенето в архивите с истински снимки, записи относно случая и научаване на повече информация по проекта Аполо 13.
Не съм останал разочарован от филма, но честно казано, преди като си спомням рекламите му, изглеждаше много внушителен. Мда, да го бях гледал тогава, преди всички тези… ефектни филми и компютърни анимации тотално да ни откажат от труда на добрите декористи. Някои продължават в същия дух да си правят филмите, другите ако не са на 99% компютри, изобщо не започват. А аз стоя и си гледам ту ново, ту старо… че да има база за сравнение. Така е най-добре. Мисията на Том Ханкс в космоса, въпреки че не се разходи по Луната, е интересна - може да я проверите и вие. Приятно гледане!

No Comments

No comments yet.

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.