Breaking and Entering

April 11th, 2008 – 3:52 pm
Tagged as: 2006, Collection

Сложен филм. Интересна социална драма, поднесена ни от Антъни Мингеля (тази година светът се раздели и с него :( след прекрасното филмово и театрално наследство което ни остави, трябваше да му кажем “Сбогом”). Ако искаш да поднесеш чувствено един филм, с много погледи, дълбоки мисли и невъзможни решения, викаш Джъд Лоу. Към него добавяш изкусителната непозната - Жулиет Бинош, която да е достатъчно простовата като роля, но с много страст в приключение с нея, че да преобърне иначе подредения живот на един напорист архитект. Трябва и стабилност в цялата тази история - това ще бъде Робин Райт Пен, която въпреки цялата глупост, ще бъде достатъчно зряла, или може би изморена от света, че да прости всичко, на всеки.
Миналата година, 2007, в CINEPLEX отидохме на Взлом (Breaking and Entering). Заради Джъд Лоу беше целия шум, и защото ако го гледахме, щяха после да ми изпълнят всяко желание. Аз разбира се обожавам киното, кефи ме Джъд Лоу (като актьор, не като мъж… хехе), а и секса обичам - как иначе. В киното, на голям екран, на голяма драма - питаха ме след това защо съм го гледал, при положение че такива филми не били за кино. Що не?! Преди само такива неща са пускали, още от времето на автокиното. И без това си падам олд фешън, що се отнася за киното. И да ми пуснат Танцувам под дъжда, ще се вредя сред първите, които да го видят.

Уил Франсис (Джъд Лоу) е архитект, живеещ с Лив (Робин Райт Пен) и дъщеря й. Погълнат от работата си, Уил не е много отдаден на своята връзка с потенциалното си бъдещо семейство. Когато една вечер група младежи, ultra-skilled във фрий рън-а проникват в “офиса” на Уил и неговият екип, и открадват маса техника, сред които и лаптопа му с безценна информация, положението в живота на главния герой се обтяга още повече. В този лаптоп е не само последния им проект, плод на години работа, важен не само за него, а и цял Лондон, но и личния му живот, както самия той се изрази. Тъй като полицията не можа да им помогне в откриването на тези хора-паяци, влезли през покрива и извършили обира за броени минути, Уил и неговия съдружник сами се наемат да циклят пред халето (ами там им беше офиса, едно огромно постройка, приличаща на склад) и да чакат крадците за втора вълна. Успех. След време те се връщат и Уил успява да проследи един от тях до дома му.
Когато по светло отива до тях с настроение да му съсипе живота и да си възстанови лаптопа, Уил се запознава с майката на младежа - Амира (Жулиет Бинош). Въпросното семейство е от сръбски произход, живеещо (по скоро свързващо двата края) в Лондон, с проблеми. Младокът е престъпник, ползван от група негови съратници.

Планът на Уил обаче поема в съвсем друга посока. Въпреки че знае за вината на Миро (младежът), нещо в него се преобръща, забравя проблемът, забравя Лив и абсолютно и безвъзвратно е пленен от Амира. Оттам почва и аферата. Която афера постепенно до толкова се заплита, че се намесват снимки, изнудване и… откажи се или ще ги покажем на жена ти.
Общо взето историята се завъртя около едно чукане в 6 без 10, което излезе на Уил изключително скъпо. Всичко това можеше да завърши доста брутално и драматично, ала френски филм, ала Антъни Мингеля… уви обаче, не знам чия е била идеята за развръзката - нищо такова не се случи. Нещата толкова добре се подредиха и всички така хубаво заживяха щастливо, че ми идеше да изкрещя накрая на филма. Не може един така завъртян филм, толкова лесно да излезе на прав път. Прекалено хепи завършва, като се има предвид колко проблемно стояха нещата в средата на филма. Колкото и чаровен да е Джъд Лоу и играта му да пленява, колкото и драматично да реве Жулиет Бинош, или Робин Райт Пен да гледа предадено, с леко притворени устни… филмът можеше да е далеч по-добре завършен. Оттам и спада в оценката. Английският пациент беше велик! Взлом не особено. И все пак, доволно филмче, за да задоволиш кино нуждите си… поне за около 2 часа, после си отново гладен и искаш нещо качествено. Тогава се обръщаш към класиките и доказалите се вече в киното филми.

No Comments

No comments yet.

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.