Forgetting Sarah Marshall

April 25th, 2008 – 11:12 pm
Tagged as: 2008, Collection

Много често филми, за които не се подготвяш и не знаеш кой знае колко инфо, се оказват невероятно сполучливи. Същият е случая с Forgetting Sarah Marshall (и бляскавия превод Прелъстен и изоставен :)). Преди да си легна, четвъртък вечер, реших да метна поглед на програмата и да видя ще има ли нещо за петъшната ми кино вечер. Разглеждах и видях на премиера името на въпросния филм. Хм, какво е това?! Може би съм мяркал заглавието за секунди (някъде) или пък много отдавна съм засичал трейлър или друг кратък анонс. Но със сигурност нямах дългосрочен план за очакването му (каквото например се получава с Черният рицар). По диагонал прочетох (поздрави на GIA“`) ревюто за лентата в програмата, за да науча нещичко. Достатъчно ми беше да разбера, че Прелъстен и изоставен е дело на създателите на 40 годишен девственик, (По)Изчукана (изобщо не е Позабременяла, мне, няма да ме убедите) и СуперЯки. Гледал съм ги и трите, от всеки по нещо си бях харесал и като цяло удоволствието от тях беше задоволително. Затова реших, че и новата “простотия” ще си заслужава. Честно казано смятах, че пак ще се случват някакви сериозни идиотизми, с цел да се разсмее публиката, но… се радвам че нещата не бяха такива каквито изглеждаха на първо време.

Името на Джъд Апатоу е връзката между четирите луди филми. Тук е само продуцент, но пък голяма част от актьорите ще са ви познати от предните филмчета. Джейсън Сигъл този път е в главната роля (връткат си позицията на главен герой, първо беше Стив, после Сет, накрая Джона - всичките едни такива тъповати). Самият Сигъл е и сценарист на филма, чийто режисьор е Никълъс Столар.
Зала 2 беше на 30% пълна, да не кажа че бяха и по-малко. Зад нас беше страхотната червенокоса, с големите цици! която след като се захили с приятелките си, аз се обърнах без да се замисля и я изгледах отгоре до долу (повярвайте ми, там откъде гледах всичко беше… повече от страхотно!), набързо ориентирах любопитния поглед на Жоро към нея, който също остана доволен - простащина, а уж отидохме филм да гледаме. Може би настроението беше такова, предполагах че ще станем свидетели на поредната брутална комедия, изпълнена с глуповати (в повечето случаи) шеги и маса сконфузни ситуации, от които ти идва не само да си отхапеш ръката, ами дори да не поглеждаш в екрана. Оказах се в голяма грешка - което беше повече от приятно изненадващо.
Питър Бретър (Джейсън Сигъл) е композитор на филмова музика, не е много популярен, стои в сянката на своята приятелка - Сара Маршал (Кристен Бел, или по-известна като Вероника Марс, хахаха). Въпросната Сара е кучка - личеше си й. Играеше с Уилям Болдуин в някакъв сериал “Местопрестъпление”, който беше толкова плосък (нарочно разбира се), че всеки път когато Питър сядаше да пише музиката за отделните сцени, беше повече от отегчен. Но това не беше най-лошото. Отвратителната сутрин за Питър беше онази, в която докато се развяваше по пишка, Сара дойде в къщата му и му каза че го обича, но има и друг и трябва да се разделят. Нашият го прие твърде болезнено. Такъв крупен и сериозен мъж плака като дете. И не само плака… 45 минути не му се отмиха сълзите, беше яко. Искрен смях само като го слушаш как вие. И въпреки че нямахме достатъчно присъствие в зала 2, смехът от всички ни беше доста величаещ, и ако стените не бяха звукоизолирани съм сигурен, че и в KFC щяха да ни чуят.

По-интересното беше, че колкото и да продължаваше филма, и да срещахме познати лица (Бил Хейдър, Джона Хил, Пол Руд), онези тъпи шеги ги нямаше. Това беше глътка чист въздух. Стилът на филма беше изчистен от завета на предните три филма, и повече се целеше към романтична комедия, отколкото към прекалено цинична тийнейджърска такава. Няма против СуперЯки, но там беше повече за 15-16 годишни дебилчета. 40 годишния пък е ориентиран за непорастналите такива (то и без това от пубертета нали се излиза след 40-та ти годишнина). А (По)Изчукана, беше нещо като филм за моралните задръжки и това колко отговорно безотговорен може да бъдеш. Мда, стига с тия паралелни сравнения. Определено разбрахте, че Прелъстен и изоставен се класира на първо място от творенията с лейбъл Джъд Апатоу и компания.
Но не ме разбирайте погрешно, не само отчаяния рев и нещастието на главния герой ни правеха щастливи през всичките 112 минути. О, това беше само част от изживяването, наречено Да забравиш Сара Маршал. Питър се опитваше да я забрави, но лицето й го преследваше навсякъде. Накрая реши да отиде на Хаваи, за известно време и да се отърве от цялата холивудска снобщина. Какво стана като отиде там?! Натъкна се на Сара и новото й гадже - Олдъс Сноу (Ръсел Бранд). Някакъв тотално побъркан англичанин, музикант, ако може така да се нарече - ще разберете защо, песните му са велики… уникални… срамни да ги пееш! Но безпорно той беше много важна фигура в историята му. Не можах да се наситя на спокойствието, с което приемаше всяка ситуация, дали кара сърф, или те учи как да чукаш като използва огромни фигурки за шах за пример. Страхотен герой и повече от забавен. Придаваше стил на филма, такъв какъвто липсваше на предишните. А когато в живота на Питър се появи и Тя - Рейчъл (Мила Кунис, Милла… ах Милла, Украйна ражда все красиви деца), историята се превърна в романтичен четириъгълник. Тя беше повече от яка мацка - с две думи “Най-яката”, а Вероника Марс грам не можеше да й стъпи на пръстчето.
Събраха култови персонажи на едно място, няколко поддържащи такива, със същия капацитет от интелигентност и възможности да ви разсмеят и превърнаха Прелъстен и изоставен в една добра комедия. Липсата на просташки изпълнения и отчаяни опити да те разсмеят с глупост, беше заменена с диалози. На високо ниво, обикновени: “Като че си говореха наистина, а не играеха” - и беше прав Жорката. “Показаха го по пишка, за Бога, в комедия… не правят така обикновено!” - и за това беше прав, т.е. говореше ми не просто че стои гол, виждали сме такива неща, а самия факт какви неща си говореха през това време, абе цялата сцена. За да не се превръща в блопър, няма да задълбавам в сцените, приемете го на доверие че е забавно.
Летвата на Апатоу и компания се вдигна високо след този филм, определено ще ми е интересно ако продължат да творят. А Прелъстен и изоставен е леко, необременяващо филмче, което може да запълни както някоя филмова вечер с приятели/приятелка, или просто хенг аут 2 часа, когато ви е скучно. Изборът е ваш!

2 Comments

  1. Anonymous says:

    “Позабременяла” е. Knocked up = забременяла. И като превод закачливо го пишат “ПОзабременяла”.
    Това, че knock се превежда “чукам” в съвсем, съвсем друг смисъл на думата не значи нищо.

    Comment made on August 9, 2008 @ 7:49 am

  2. Le_Grand_Elf says:

    Аз много добре знам как го превеждат :P Но Поизчукана ми звучи по-правдиво :) А относно Сара Маршал, нещо?! ;)

    Comment made on August 9, 2008 @ 7:50 am

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.