Any Given Sunday

April 28th, 2008 – 11:36 pm
Tagged as: 1999, Collection

Важно е тестостерон да има. Да се лее от екрана, не да струи, да се лее. Нещо като кръвта от последния филм на Даниъл Дей-Луис, само че вместо наситения с хемоглобин човешки секрет, говорим за мъжественост, сила, буен характер, топки, кураж и все такива спортни дефиниции. Знаем че спортните филми винаги се отличават с героизъм. Често са лишени от всякакъв реализъм, но когато музиката свири, героя тича на забавен кадър и бележи за победата на отбора, и то на най-важния финал (за всички времена), нещо у зрителя така грейва, раздразва сетивата му и го кара да потръпва. Нещо като да се поставиш на мястото на героя. Или не ви се е случвало? Явно имам нужда от изява или просто си мечтая за такива игри, в които единака да повежда отбора, който разбира се го следва безкористно, вярва в него, той вярва в тях и така до сетния финал, увенчан с победа. Но за да стане филма, не може да гърбиш наред слаби и силни и да няма конфликт. За тази цел Оливър Стоун перфектно се е подготвил. Неговото творение Всяка една неделя (което колкото и да ми хленчите, няма никаква връзка с Кеворк Кеворкян) е може би най-добрия пример за спортния живот с всичките му минуси зад кулисите. Стига сме зяпали към игрището, говеейки да видим бройката герои, които ще направят мача. Я малко в личния им живот, или обикновените човешки неща, които ги мъчат и тях. Защото те са точно такива - човеци, хора, същества от върха на хранителната верига (без лъвове, тигри и други месоядни хищници).
Аз си го спомням от рекламите през 1999 година. По Евроком видео център, този Петър ли се казваше, кой беше… много обичаше да коментира филма. Всяка една неделя, с блестящото участие на Ал Пачино, Камерън Диаз и Денис Куейд. Не споменаваше Джеймс Уудс, макар той да е силен актьор и да има бележити прояви във филма, нито Ел Ел Куул Джей, тоз неизживял се рапър. А за Джейми Фокс какво да кажем. Като ще изгряваш, това да е твоя звезден миг. Малко го дъвчеха тогава. И преса и обикновени зрители се чудеха кой е този младеж, така добре трениран справящ се с ролята на куотърбек. Джейми Фокс, дами и господа.

Американския футбол е оценяван като по-женствен в сравнение с ръгбито. Напомпаните женки с всичките им подплънки, не смеят да се сборичкат както си му е реда като онези луди бръснати глави (в повечето случаи) от Острова. И двете игри не са ми от любимите, честно казано и правилата не ги знам. Тук там някой термин съм закачил, но като цяло не се вълнувам. Но когато спортен филм върти някой от тях на основната си линия, що пък да не стана разбирач.
Ал Пачино е Тони Д’Амато - треньор на Маями Шаркс (Акулките), от старата школа. Отборът му е притежание (като наследство) на тая голяма уста Камерън Диаз. Съжалявам, че пак за това заговорих, но никога не ми е била симпатична тази. Ах, тази Камерън - няма и да ме впечатли. Която голяма уста си мисли, че много разбира от футбол, инвестиции, бизнес като глобално понятие и връзки с обществеността. За личен живот и човешки драми и дума да не става. Но нейното име стои на договорите с всеки един обвързан с отбора, което малко или много я прави голяма клечка. Същата тя прави още по-трудни времената на Д’Амато, точно когато отбора има здрава поредица загуби през сезона. Легендата Джак ‘Кап’ Руни (Денис Куейд) е здраво контузен, имаме си емблематични, самостоятелни и печелещи мачовете прояви на Героят - Уили Биймън (Джейми Фокс). Бунтарът д-р Харви Мандрейк (Джеймс Уудс), така обвързан със спорта и желанието за победа на отбора, че за него неща като контузен, не мога да играя или болен съм докторе не съществуват. И Звездата - Джулиан Уошингтън (Ел Ел Куул Джей), за който пробяганите ярдове са много по-важни от всичко, тъй като това води до премии, от там до пари, от там до реклама, от там до осигурена пенсия.
Такива неща тревожат обвързаните дълбоко с отбора спортисти. Къде отиде чистата игра? Където отиде насладата и отдаването към спорта? Малко по-малко и тези теми ще ги засегнат във Всяка една неделя.
За философски замисъл - едва ли ще намерите нещо необикновено. Обаче начина по който всички събития са представени е наистина възбуждащ. Да, да, да… имам предвид че е як филм. Нахъсан, вдига адреналина, особено с уникално добре подбраните песни, влизащи в саундтрака. Повярвайте ми, огромен е, и са събрани с качество и стил. Присъствието и дрезгавия глас на Пачино ти дават спокойствие и увереност, че въпреки целия хаос, който се развихря пред очите ти, има някаква определена посока и замисъл. Който рано или късно въпреки трудностите, през които преминава, ще изплува и ще се поздрави с желаната победа. Това е! Всяка една неделя или печелиш или губиш. Въпросът е ако ще губиш, да бъде мъжката, с достойнство. Начало на мачът!

No Comments

No comments yet.

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.