Gattaca

September 22nd, 2007 – 7:25 pm
Tagged as: 1997, Collection

На вашето внимание представям един от любимите ми филми… Гатака. Съвършен филм за мен, дело на режисьора и сценарист Андрю Никъл, докосващ се до идеята за перфектния човек… за генетично-създадения модел… за генетиката и нашето бъдеще…
Под звуците на невероятната музика на композитора Майкъл Наймън ще се опитам да ви разкажа впечатленията си относно филма, както и за чувствата които поражда… сетивата, които биват засегнати в мен, всеки път когато го гледам (или дори само като слушам музиката…).
G.A.T.T.A.C.A - името, създадено от четирите инициала на двойките нуклеинови бази: А-аденин, C-цитозин, G-гуанин и T-тимин, съставящи полимера наречен ДНК… носещ цялата ни генетична информация. Цялата информация, побрана в една малка структура, спираловидна, с милиони двойки бази… милиони, формиращи ни като характер, външни белези, съзнание… цвят на очите, човешко естество, желание за добра воля, лош характер, агресия…
Началото - детайлна кинематография, и изключителен поглед над нещата, едно оригинално представяне на идеята. Падащ нокът… падащ косъм… падащи миниатюрни парченца отронила се кожа. Всяко едно от тях носещо безкрайно много информация за човека, принадлежащи му. Всяко едно с поне милиони спирали ДНК… нашият отпечатък, следата, която може да ни разобличи независимо има или няма свидетели… доказателството, което не можеш да опровергаеш.
В процеса на филма разбираме защо всъщност нашият герой (Джером Мороу) се подлага на подобно нещо (цялостно почистване на тялото си, предпазна мярка да не остави следа от себе си). Мечтата му… тази, заради която зрителят ще се влюби във филма, и ще разбере че човешките възможности са безгранични.
Както вече споменах доброто операторско виждане и цялостната кинематография правят от филма шедьовър, но това не е всичко… има редица други неща, които ни впечатляват. Разбира се музиката (също говорих за нея в началото, дело на Майкъл Наймън) даваща уникално звучене на филма, придаваща силно и носталгично чувство. Силата на волята и духа във формата на поредица ноти…
Моменти, бележити фрази, остроумия, съвпадения… всичко това е част от филма. Части които не се виждат с просто око, и на първо гледане…
Вижте снимката долу…

…това е Джъд Лоу, в инвалидна количка. Той стои до извитите стълби, изправен пред огромно препядствие (трябваше да се качи до горния етаж по най-бързия начин и да покрие героя на Итън Хоук). Извитата стълба, спиралата, ДНК-то… волята на човека, символ на желанието и потенциала във всеки един от нас, които могат да ни накарат да направим и невъзможното. Борейки се срещу несъвършенството си, той постига целта, изкачва стълбата… постига успех в името на другия, който също е на път да изживее мечтата си и да опровергае останалите, които са срещу него. Тези които го игнорират и дискриминират поради факта, че той не е генетично сътворен, и не се вмества в новия ред на незаменими хора. Но именно факта че съдбата не може да бъде контролирана от ДНК-то на 100% е стимула на героя на Итън Хоук в трудното му начинание.
Партнираща на двамата актьори е красивата Ума Търман, също даваща плюс на филма, разчупваща сивотата на новото бъдеще. Даваща малко цвят в монотонното и напрегнато ежедневие на Джером Мороу (Итън Хоук… и Джъд Лоу)…
Колкото и още да се опитвам… няма да мога да ви накарам да се почувствате по същия начин, както аз когато гледам филма. Затова най-добрия вариант е, просто да го гледате. Десетки пъти се случи при мен, предполагам и занапред ще е все така… защото накрая на филма, докато звучи Michael Nyman - The Departure и наблюдаваме Итън Хоук и Джъд Лоу, в последните им действия разбираме значението на думите: “There is no gene for the human spirit…”

» back to top

I present to your attention one of me personal favorite movies… Gattaca. I find this movie perfect, done by the director and writer Andrew Niccol, bringing near the idea of the perfect human… of the genetic-created model… of the genetics and our future…
Under the sounds of the remarkable music of the composer Michael Nyman I will try to tell you about my impressions for the movie, as well as the feelings that carry… the senses that are touched in me every time when I watch it (even when I only listen to the music…).
G.A.T.T.A.C.A. – the name created from the four initials of the nucleotide base pairs: A–adenine, C-cytosine, G-guanine and T-thymine, that compose the polymer called DNA… holding the whole genetic information. The whole information gathered in a small spiral structure, with millions of base pairs… millions, shaping us as characters, externals, mind… color of the eyes, human nature, good will, bag character, aggression…
The beginning – detailed cinematography and exceptional examination of the things, an original display of the idea. A falling nail… a falling hair… falling tiny pieces of skin. Every one of them carrying infinite amount of information about the person that used to belong. Every one of then with at least billions of DNA spirals… our fingerprint, the trace that can expose us whether there are witnesses or not… the proof that can’t deny.
In the course of the movie we find out why exactly our hero (Jerome Morrow) puts himself to this (complete cleaning of the body, as a precaution not to leave a trace of him). His dream… for which the audience would fall in love in the movie, and will understand that one’s opportunities are infinite.
As I already mentioned the operator view and the complete cinematography make the movie a masterpiece, but this is not all… there are a lot of other things which impress us. The music of course (I mention it at the beginning, made by Michael Nyman) gives a unique sound to the movie, adding powerful and nostalgic feeling. The power of the will and the spirit in a series of notes…
Moments, notable phrases, wits, coincidences… all this is part of the movie. Parts that can’t be seen with naked eye and from first sight…
Look at the picture bellow…

…this is Jude Law, in a wheelchair. He is standing next to the winding stair-case, facing a huge challenge (he had to climb to the top floor by all means and to cover Ethan Hawke’s character). The winding stair-case, the spiral, the DNA… the will of a man, symbol of the desire and the potential in every on of us which can make us do even the impossible. Fighting against his imperfection, he succeeds his aim, he climbs the stairs… he achieves his end in the name of the other, who is on his way to live his dream and to disprove the rest that are against him. The ones that ignore and discriminate him for the fact that he is not made genetically, and does not fit in the new order of irreplaceable people. However namely the fact that fate can’t be controlled on 100% from the DNA, stimulates Ethan Hawke’s character in his difficult initiative.
Partnering both actors is the beautiful Uma Thurman, also a big advantage for the movie, and breaking up the grayness of the new future. Giving a little color in the monotonously and tensely daily round of Jerome Morrow (Ethan Hawke… and Jude Law)…
As much as I try… I won’t be able to make you feel the same way as me when I watch the movie. Therefore the best way is just to watch it. It happened to me about ten times, and I guess it’s going to be from now on… because at the end of the movie, on the music of Michael Nyman - The Departure and we observe Ethan Hawke and Jude Law, from their last moments we understand the meaning of the words: “There is no gene for the human spirit…”

» translated by Ilienna

1 Comment

  1. Мартин says:

    И на мен това ми е един от любимите филми! Супер си го описал. Гледал съм, го поне пет пъти и винаги ме дръжи в напрежение. Да не говорим, колко пъти съм играл с разни хора на “страшанка” или както там наричаха плуването навътре в морето до откат, толкова силно ме привлече тази лудост :)

    Comment made on April 24, 2009 @ 8:37 am

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.