Citizen X

May 1st, 2008 – 4:03 pm
Tagged as: 1995, Collection

Миналата седмица, започнах един обикновен разговор по QiP-а, който се превърна в карнавал на чудовищните човешки прояви. Не заради мен или събеседничката ми, а темите които се родиха в миг и приковаха около 2 часа, може и повече, от след полунощното ми внимание. Подхвърлиха ми информация за новина от Австрия, случила се преди няколко дена, която въпреки редовното преглеждане на новините бях пропуснал. Извергът от Амщетен. Август 1984 година, месеци преди да съм бил роден, въпросният “баща” заключил 18-годишната си дъщеря в мазето на къщата им. Тя била обявена за изчезнала, а през следващите години… този тип и направил 7 деца… три от които така и не видяли дневна светлина - умряли. Едно от тези три още при раждането. И за най-лесно да се отърве от него, господин Фрицъл решил да го изгори в пещ. След като вниманието ми на повече от 101% беше заинтригувано от тази брутална и ужасяваща новина, прекарах остатъка от будното си време в търсене на повече информация за случилото се. Минах и през друга една история, та стигнах чак до стокхолмския синдром.
Още в първите минути, когато научих за австрийския хорър, през умът ми мина мисълта за Касапинът от Ростов. Андрей Чикатило. Гражданинът Х. Последните три са все имена или нарицателни, водещи към един единствен субект. Бях тръгнал да пиша персона, или личност… Моля?!
През 1982 година, в Ростов на река Дон, все още СССР, са открити 8 трупа в близката гора. И това само за една вечер. Щателното претърсване намира нови жертви и запознатите със събитията хора са поставени пред изключително сериозна и деликатна ситуация. Сериен убиец в СССР - нещо което системата никога не би си позволила да признае, готова да отрече и да прати в забвение всеки дръзнал да оповести подобно нещо. Фактите обаче били такива - независимо дали се харесва на партията или не, сериен убиец имало. Всяко едно протакане по разследването увеличавало броя на снимки върху стената. Коя след коя по-ужасяваща…

Филмът Гражданинът Х (Citizen X) е от 1995 година. Не е предвиден за големия екран, създаден е като телевизионна версия, продукция на HBO. По романът “The Killer Department” (”Отдел Убийства”) на Робърт Кълън. Смразяващата кръвта история за Касапинът от Ростов. Гражданинът Чикатило. Звярът отговорен за 52 убийства на деца и млади жени. Повече от 30 от неговите жертви са били на възраст под 17 години - малолетни. Момчета и момичета. Написана е книга за него. Направен е филм за него. Аз даже пиша за него. За това същество, което не просто е обезобразявало жертвите си посредство огромен кухненски нож. Гаврил се е с тях. Не само сексуално. Канибалистично! Рязане на гениталии. Гризене от плътта им. Изяждане на отрязаните телесни парчета. Мислех да поместя един специфичен кадър от филма, но сметнах че дори думите ми ще бъдат достатъчно, за да си представите гледката. Нещо тежко за размисъл, за разбиране, за психическо осмисляне.
Във филма на HBO ролята на лейтенант Виктор Бураков (експертът по съдебна медицина) е поверена на Стивън Риа. Ако не се лъжа това бе първото му превъплъщение, което съм гледал във филмовата му кариера. Завинаги ще го помня с този образ. Ще го помня като човека заловил Чикатило. Опорна точка номер едно - “волята”. По стечение на обстоятелствата, Бураков е човекът който “получава” 8 тела за една вечер и в последствие е нарочен да води разследването по убийствата. В продължение на 8 години Бураков и екипът му намират нови и нови жертви. Въпреки че през 1984 година самият той залавя Чикатило, глупостта на комунистическото управление и един феномен в медицината, освобождават престъпника. Жертвите нямаше да са 52… може би около 30, уви повече от 20 нови живота са загубени заради тази грешка. Историята не може да се поправи. Можем само да сдържим емоциите си, докато разберем истината. Разбира се ако имаме здрав стомах.
Опорна точка номер две - “силата”. Полковник Михаил Фетисов, ролята на Доналд Съдърланд, е човекът който въпреки целия абсурд в СССР, беше достатъчно смел и ловък, за да подкрепя работата на Бураков. Единственият който правилно оценяваше ситуацията и разполагаше с властта, която можеше да помогне за разследването. Всичко беше въпрос на време, с което тези двамата не разполагаха.
Последната опорна точка - “психиката”, това беше доктор Александър Букановски. Ролята е изпълнена от Макс фон Сюдоф. Човекът, който беше въвлечен неофициално в разследването. Този който през 1987 година написва Гражданинът Х, кратък материал относно деянията на неизвестния (тогава) убиец. Човекът, който при срещата си с Чикатило на 28ми ноември 1990 година, в продължение на няколко часа, прочита материала си и пречупва виновника. Уникално стечение на обстоятелствата. Бураков и Фетисов през цялото време бяха желязна комбина. Действията им заедно водеха целия този политически фарс в правилната посока. Точните хора, които въпреки забавянето съумяха да спрат убиеца. Винаги може да потърсите повече информация за тези събития, наистина… не искам да продължавам с подробностите.

Отговорната задача във филма, най-лошата роля се пада на актьора Джефри ДеМън. Ако не познавате други негови филми, и това е първият с неговото участие, със сигурност няма да го заобичате. Но пък ефекта от филма ще е още по-голям. Тъкмо няма да сте го виждали в друга роля и брутализмът в очите му може само да ви притиска от страх. Все пак, за да не пратим актьора в архивите запомнен като най-жестокия убиец в киното, ще спомена че Джефри ДеМън е любимец на Франк Дарабонд. В голяма част от неговите филми, той присъства като персонаж, но не в главни роли. Все около затворите му върви на този актьор. Странно!
Гражданинът Х е една блестяща интерпретация на такава ужасяваща история. Толкова студено, потискащо, убийствено излъчване притежава филма, че хоръра ви съпровожда през цялото време, докато го гледате. Уловена е атмосферата на Ростов, на безсилието на силите на реда, на чудовищните действия на Чикатило. Силен филм с много тежко въздействие върху зрителя. Трябва да свалим шапка пред тези трима души, които са положили уникални усилия в залавянето на убиеца.
За финал ще споделя още нещо, което няма да забравя около тази лента. А именно краят. Въвеждането на Чикатило в подземието на затвора, съпроводен от двама офицери. Престъпването на прага на една стая. Втренчения му и уплашен поглед към сифона на пода и последните думи на офицера-екзекутор: “Моля, не се обръщайте!”

1 Comment

  1. » § « Cynical Speech™ » Очи на убиец, поглед на звезда says:

    [...] Миналата година, на първи май, отново гледах “Гражданинът Х”. Тази година, покрай Гергьовден ми се приядоха [...]

    Pingback made on May 9, 2009 @ 9:43 pm

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.