P.S. I Love You

May 21st, 2008 – 12:51 am
Tagged as: 2007, Collection

Причудвам се дали да не си пусна U2 за фон, докато пиша… но трябва да съм нащрек сега, така че ще пропусна, после ще се насладя на музиката им. А защо точно U2 за фон, и като цяло необходима ли ми е музика, за да споделя впечатления относно P.S. I Love You (Послепис: Обичам те). Така мисля, защото филма влиза в категорията ми “ревюираш ги на музика”, а относно избора на Боно и компания - приятен и пленяващ ирландски национален саунд, който изпълва очите ти с просторна зеленина, красива гледка, замечтава те и влива във вените ти чувството на свобода и щастие.
В Послепис: Обичам те си партнират господин Това е СПАРТА! (Джерард Бътлър) и госпожица Момиче за милиони (Хилари Суонк). А на пръв поглед филмчето прилича на нова романтична история, от сезон 2007. Погледнато от една страна, филмът е от миналата година, но фактът че прескочи кината го прави нов за публиката.
Без много начални надписи и завъртулки, от първата минута в продължение на 15-на минути… Джери и Холи (героите на Бътлър и Суонк) минават през една типична за една връзка караница. Извинения, мъжът оправдаващ се, жената дърпаща се, цупни, подхвърляния на възглавниците, казване на истини преглъщани до момента, сещате се. Ако сте преживявали подобно нещо, ако сте имали сериозна връзка разбира се, ситуацията ви ще се стори повече от позната и ще я проследите с интерес и усмивка.
Но точно когато благополучно завършва цялата тая караница, и героите си скачат един на друг, обсипващи се с целувки последва новата сцена. Един студен кадър над една ирландска кръчма, визира се сезона - зима. Оттам започва и историята. Бях потресен като проследих следващите кадри, питах се: “Какво по дяволите стана тук?” - но набързо се окопитих и разбрах, че това не е нова романтична комедия. Това не е стандартен романтичен филм, а нещо повече.
Интересни чувства ме обзеха през всички онези минути, заедно с Послепис: Обичам те. От заглавието до какъв извод може да стигнете? Писъмца някакви, щом има послепис. Но кой на кого ги праща, и защо, ще запазя в тайна. Гаден съм, искам и вие да се стъписате като разберете истината. За да не развалям кефа ви, официално се старая да не правя спойлъри - така че, млък относно сюжета.

За играта на звездеещите. Джерард Бътлър е готин, знам го с не много филмчета, като изключим бурната му роля на спартанския воин, не го помня като добър актьор, да ми е направил силно впечатление. Но, поради слабостта ми към английския, ирландския и шотладския акцент, Джери от Послепис: Обичам те ми стана доста симпатичен. А и ролята му в цялата история е доста трогателна, прави го непоправим романтик и един от най-интересните положителни герои, влюбчиви, надарени да радват хората (в случая жена му - Холи).
Хилари Суонк този път не раздаваше крошета. Не се натискаше да тренира, нито се подстригваше късо, за да се прави на момче. Признавам не ми е много секси въпросното момиче, макар в сцената със запознанството на Джери и Холи беше повече от прекрасна. Но с подходящ грим, ъгъл на камерата и точната усмивка, всеки може да е симпатичен. Но голяма игра в този филм? Според мен просто не е този тип филми, в които да блестят възможностите на актьора. За момента все още Джери държи позицията на най-забавния герой в историята.
Във филма като цяло доминираше женското присъствие. Допълнено с второстепенните роли на Кати Бейтс, Лиза Кудроу и Джина Гершън. За госпожа Мизъри нямам какво да кажа, споменах вече, не е имало кой знае колко възможности за актьорите/актрисите да се изявят и да направят сълзливо впечатление. За другите две: Приятелката и мацката между лицата на заем, мога да кажа че просто стояха там. Допълваха празното пространство в кадъра. Но не с игра, а с физическо присъствие. Ако ме разбирате, обикновен пълнеж. Е да, Лиза Кудроу си играе като че все още снима Приятели, това е прокобата на звездите от сериали. Не могат да променят стилът си с години, ако изобщо успеят да го направят.
Но въпреки малкото мъже във филма, освен Джери, в живота на Холи се намъкнаха други двама - големи образи. Невероятния характер на говорещият без да мисли Даниъл, който беше доста симпатичен и разсмиваше всеки път като си отвори устата, и образа на ирландския мачо, свирещ на китара, спокойно живеещ си в красива Ирландия - Уилям.
Впечатляващото във филма беше заложената емоция. Нямаше преследване по гарите или летищата. Нямаше обяснения и целувки под дъжда, абсолютно различен филм. На моменти се чувствах страшно неловко от някои ситуации, но реално погледнато това са потенциално възможни случки. А развръзката е доста емоционална. Когато като гръм от ясно небе те праснат с решението на сценариста, на тебе ти става интересно.
Филмът го приемам повече като драматичен романс, с малки елементи на комедия. По скоро беше смях през сълзи, трогателен смях отколкото специфичен хумор, гегове целящи да те разсмеят. И въпреки че си представях съвсем различен филм, това което видях беше задоволително. И как няма да го оценя. Все пак предната вечер не спах, станах в 3 през нощта, правих нещо до 5, след това реших че ако си легна ще сбъркам сериозно и затова трябваше да запълня двата часа преди работа с нещо. Най-подходящото нещо беше препоръчания от няколко киномани филм - Послепис: Обичам те. А сега… е време за U2!

1 Comment

  1. » § « Cynical Speech™ » Ревю: “The Ugly Truth” says:

    [...] увенчаят края на неговите филми. Участието му в “P.S. I Love You” по-миналата година, показа на зрителите че коравият [...]

    Pingback made on October 20, 2009 @ 10:03 am

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.