Prime

May 22nd, 2008 – 3:36 pm
Tagged as: 2005, Collection

Нека направим равносметка. За една година от Холивуд ни поднасят около 2-3 страшни филма, 1-2 глупави пародии, 5-6 класни драми (повечето от които се борят за Оскарите), 2-3 феноменално лишени от сюжет, но препълнени от ефекти екшъни и… най-малко 10 романтични комедии, с нотки на сантиментална драма. Затова е все по-трудно да си избереш любим филм от последния жанр, или да си по-малко критичен към неговото качество. Поне има с какво да се сравнява, стига да имаш търпението да изтърпиш поредния опит на някой режисьор да поднесе виждането си за взаимоотношенията мъж-жена + останалите фактори в една интимна връзка.
Ума Търман, Мерил Стрийп и Браян Грийнбърг звездеят в лентата Първично (Prime). Младата, 37 годишна, Рафи Гарде (Рафи идва от Рафаела, ихаааа) има проблеми в личния си живот. Току що се е развела и за пореден път посещава своята психиатърка, добре де… терапевтка - Лиса Мецгер (героините на Ума Търман и Мерил Стрийп). Отношенията между двете жени са професионални пациент-терапевт, и са базирани на високо доверие и респект една към друга. Както се вика: ученическо моминско приятелство, само без глупостта да се карат за едно и също момче, при което лабилността на въпросното приятелство достига критичната си точка.
Рафи е несигурна, емоционално съкрушена от преживяванията си и не се надява в скоро време да срещне точния мъж, с който да продължи живота си. Лиса си действа професионално, успокоява пациентката си и я подтиква към “Живей си живота”. В духа на инициативата, Рафи се запознава с Дейвид, симпатичен и много забавен тип, много добър художник, но и много срамежлив по отношение на творбите си, и най-важното… той е само на 23 години. Въпросът по отношение на възрастовата граница е повдигнат още на първата им среща, но както става ясно хормоните са по-силни и това няма да спре влюбената двойка от по нататъшно развитие.
Рафи се занимава с мода, съответно обкръжението й беше от помпозни и натокани мъже и жени (като под мъже разбирайте заможни гейове, с големи разбирания по емоционалните проблеми). Приятелския кръг на Дейвид обаче се състоеше от един човек - най-добрия му приятел Морис (Джон Ейбрахамс). Последният ме спечели още с първото си появяване. Ще запомните сцената, в която двамата с Дейвид посещават едно ново бивше гадже на Морис. Велико е просто, не очаквате подобна развръзка и накрая се влюбвате в откачения характер на Морис. Въпросния приятел е и гласът на разума, когато Дейвид е несигурен. Той е и изкушителят, когато времето за прегрешения е дошло. Изобщо ролята му е повече от важна, във филм като този.

Но нека оставим възрастовата граница. Нека оставим уплахата и несигурността у всеки един от героите. Да се абстрахираме от глупавите съвети и приятелското влияние в една интимна връзка. Това което ще се окаже по-голям проблем е героинята на Мерил Стрийп. По какъв точно начин тя ще се намеси във връзката на Рафи и Дейвид ще скрия от вас, тъй като аз бях приятно изненадан, когато разбрах. За някои гледащи може да е било очевидно, но аз явно в нещо друго съм се концентрирал, и не се усетих, до момента в който режисьора не ми го показа.
Факт обаче е че целия филм беше изтъкан от несигурност. Не говоря за направата му, реализиран е много добре! Заглавието е Първично. И като че иронизира себе си, освен първосигналните целувки на първа среща и сексуалния нагон в критичните ситуации, друго първично не видях. Имаше едно огромно напрежение и у Рафи и у Дейвид. Всеки с обкръжението си, ежедневието и личните си проблеми. Постоянно мислеха, чудеха се кое ще е правилно, дали не предават другия, дали не е зле и за тях самите. Модерни връзки, какво да ви кажа. Точно заради това харесах филма, тъй като беше огледално представяне на едно потенциално възможно взаимоотношение между двама души. Не се питат има ли тръпка или не, любов ли е или просто сексуално привличане - те бяха повече от ангажирани с коренно различни мисли за… правилно или неправилно, морално спрямо общите представи или не. Ако това не е сложна връзка, то кое тогава.
Като сюжет, филма не блести с нови и непознати неща (на база всички тези бози, които съм изгледал, тук имаше от всичко). Но пък малки дреболии като самопризнанията на Рафи пред Лиса, като образа Морис и смешните мисли, минаващи през главата на Дейвид, правят филма интересен за гледане и подобаваща гледна точка за тази модерна болест - “обвързването и отдадеността”. Съвсем скоро ще го регистрират като синдром, сигурен съм, тогава вече романтичните комедии спокойно могат да се причислят като образователно-терапевтични, от които да взимаме пример (ако тепърва пристъпваме в необятните поля на любовта).

No Comments

No comments yet.

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.