Indiana Jones and the Kingdom of the Crystal Skull

May 22nd, 2008 – 3:39 pm
Tagged as: 2008, Collection

Така, така, така… Няма да съм много критичен, Жорка, обещавам ти! От 10 дни имах билети за предпремиерата на филма (така го водят, целия шум беше да имаме прожекция в България, точно съвпадаща със световната премиера, събитието в Кан не го броим). Индиана Джоунс и Кралството на кристалния череп (Indiana Jones and the Kingdom of the Crystal Skull) е последната лента за вече легендарния и христоматичен археолог д-р Хенри Джоунс, Младши. От около една година се говореше конкретно за филма и имаше потвърждение от кухнята на Инди, че екипът се е събрал за последен път. Стивън Спилбърг и Джордж Лукас, с носталгия към доброто старо време, когато сътвориха този невероятен герой. Без Харисън Форд и да искате няма как да стане. Подобно на много големи филми и проклятието на последната, реюниън, част Индиана Джоунс успява да се размине с тегобата. Критиците чакаха да захапят нещо сериозно по филма, но така и не го получиха. За сметка на това публиката (до момента) е доволна от пенсионерската изява на Харисън Форд. Не беше тромав като Шон Конъри в Последния кръстоносен поход, показа несломим дух, и че въпреки побелелите коси може да… шиба с камшика! И не само това, на някои места във филма, каскадите които изпълняваше заслужиха ръкоплясканията на хората в залата. Смел човек и признавам си, успя да ни разсмее като едно време и да заслужи адмирациите (повтарям още веднъж) заради упоритостта си и ловката физика, която демонстрира. Не се и съмнявам че е имало каскадьори за по-сложните фиаскота, но все пак - където си беше Харисън Форд, няма как да не го познаем.

По стара традиция, филма на Спилбърг имаше лоши герои. Без тях няма да има Инди, нали от някой трябва да бъдат опазени различни археологически реликви. Този път не бяха индийци, нито любимите ми (за злодеи) нацисти. Действието се развива през 1957 година, което е доста след Втората световна война, в разгара на Студената. Руснаци - новият враг за Инди, вече претръпнал след няколко години военна служба и разни мисии в Пасифика. Водени от една опасна мацка, въпросните руснаци бяха по петите на странен артефакт. Бяха заловили Инди и неговия помощник Мак (Рей Уинстън), набутаха ги в склада, където в края на първа част забутаха Кивота на завета. На първо време помислих, че ще възродят историята, но много се радвам че не търсеха точно тази реликва.
В тези първи минути, блясва и героинята на Кейт Бланшет - полковник Ирина Спалко. Много зла, лишена от усмивка, приближена на някогашния звяр Сталин, веща в дуела с рапира и много много хъс да скъса задника на д-р Джоунс. Целта оправдава средствата, но тя беше повече от безпощадна. А и както обикновено става с главните зли герои, все оцеляват, до самия край, където им е отредено да се случи нещо невъобразимо лошо. Впечатляващо беше решението на Спилбърг да накара Кейт да дъвче дубълветата, и да стане ясно и на най-забутания зрител, че героинята е от украински (но израстнала в СССР) произход. Затова пък радваше, от гледна точка на смях и забава - образът й нямаше грешка.
Новият в историята е нахаканият младеж - Мът Уилямс (Шия Лебьоф). Брилянтинът и агресивния му нрав, прилягаха идеално в повечето ситуации, които съпровождаха героите ни. Много повече от здрав смях последва след няколко паметни сцени от филма. Спилбърг и Лукас, все още таят в себе си онова странно чувство за хумор от предните части. Неповторим за стила на д-р Джоунс. Но каква по-голяма тайна се крие около въпросния Мът Уилямс е една от ключовите мистики на лентата.

За да се завърши история, започнала преди 27 години, освен Харисън Форд, екипът не е пропуснал й нея - първото момиче на Инди, самата Мериън Рейвънууд - героинята на Керън Алън. Кога точно ще се появи във филма и какво участие ще вземе в историята е друг ключов момент. Всички тези тайни са навързани по между си, ако изпусна и ви предупредя и за една от тях, лесно ще стигнете до логичния завършек.
Хубаво беше. Хареса ми. Не ме заболя лицето от много смях и невъзможност да сваля усмивката си от него. Но пък не можах и да заспя, въпреки че цял ден ме унасяше. Започна добре, разтърси зрителя, жегна го, продължи добре, разстлаха историята на няколко континетна, че и на едно друго място.
Противно на това, за някои неща критиците и по-скептичните към филма имат право. Колкото и да са се старали, колкото и велик да е Спилбърг, някои моменти можеше да ги няма. Тогава филмът щеше да е перфектен. Идеален за завършек на сагата. Да речем, че ако филмът беше приключил 3 минути преди истинския си край, щях да съм много по-щастлив и да говоря само хубави неща за Кралството на кристалния череп.
Но това е условно. Прекалено много обичам Последният кръстоносен поход, и вече съм убеден че тя е най-добрата част. Така, така, така - всеки има право да сподели мнението си, знам че много от феновете обожават Храмът, други пък са влюбени в Похитителите. За не толкова запознатите, или тези които от скоро знаят кой е Индиана Джоунс, вероятно последното продължение ще е най-най от всички.
За да финализирам - приключението завърши добре. Останах доволен и смятам че с подобен завършек, още една четирилогия се нарежда сред паметните архиви на Холивуд. Стивън Спилбърг, Джордж Лукас и Харисън Форд за последен път заедно, в история за шеметния археолог, търсач не само на артефакти, но и на опасни приключения - Индиана Джоунс.

No Comments

No comments yet.

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.