The Rock

May 26th, 2008 – 11:59 am
Tagged as: 1996, Collection

Последният филм на продуцентския тандем Дон Симпсън и Джери Брукхаймър. През януари 1996 година е злощастната кончина на Дон Симпсън, която променя двете сблъскващи се в небето гръмотевици на една, удряща самотно дърво край пътя. Въпреки това обаче, Майкъл Бей и Джери Брукхаймър завършват започнатото дело. Нарича се Скалата (The Rock) и е посветен на дългогодишния им приятел и колега.
Делата на Майкъл Бей винаги са съпроводени с голямо количество шум, действие, движение на камерата, перфектно замислени и режисирани сцени (без значение колко реалистични са те) плюс невероятен актьорски състав. В Скалата ще срещнете легендарния Шон Конъри, по-активен от всякога, блестящия в 90% от ролите си Никълъс Кейдж, изправени срещу Ед Харис, талантливия актьор, който следва съдбата на Питър О’Тул, и въпреки великите роли, които прави все още остава неоценен от Академията.

Стилът на Майкъл Бей - никога не изневерява на себе си. Началото е повече от епично, здраво поддържано от жестоката музикална композиция на Ханс Зимър. Темата е не просто надъхваща, тя е феноменално инспирираща. Защо гледах пак Скалата ли?! Ровех в YouTube, попаднах на саундтрака, на въпросната главна тема, и като я чух… вече си представях как Никълъс Кейдж с Ферари-то “под наем” преслеваше Шон Конъри, с неговото хъмви… също “под наем”. И не само това разбира се. Липсваше ми целия хумор на филма. Напрегнатото действие, готината визия, липсваше ми Майкъл Бей и неговия начин да прави екшън. Да, имах нужда от два часа коравене пред монитора. Само дето пуканки нямах.
Между другото Скалата не е елементарен банален екшън, такъв който ще класифицираме като трето-разряден. Направен е със стил и майсторлък, а и няма как да не го оценин и да не се разчустваме като слушаме музиката на Ханс Зимър - велик е!

На всичко отгоре се забавляваме - с всички абсурди, които филмът предлага, така и с размяната на реплики между героите. Има няколко от тях, превърнали се в класика. Дали заради шотландския акцент на Конъри, дали заради начинът по който Кейдж ги е изрекъл, или заради сериозното изражение на Харис. Всичко това е част от Скалата.
Накратко за тези, които не познават филма (макар че е достатъчно стар, за да сте го минали ПОНЕ един път). Група “ядосани” военни, с много почести и преживяни мисии, превземат затвора Алкатраз - Скалата. Дни преди това са откраднали няколко броя от най-опасните ракети, с които САЩ разполага. Някакъв отровен газ, убиващ за секунди на огромно разстояние. Окопитили се в бившия затвор, насочват част от ракетите към Сан Франциско и изискват една солидна сума в US долари да им бъде изплатена… в кратък срок.
Както винаги филмът на Бей е лишен от глупава паника - всички знаят какво да правят и винаги ще се намери точен човек, за всяка част от невероятния план, който умниците измислят за разрешаване на проблема. Трябва им химик специалист за ракетите - това е Кейдж, както и човек който да ги вкара незабелязано на Скалата - това е Конъри.
Филмчето е яко. Здрав екшън, много ефекти (добре де, не чак толкова много) и непоправимия хумор от филмите на Майкъл Бей и Джери Брукхаймър. Актьорския състав на филма е допълнен и от Дейвид Морс, Джон С. МакГинли, Майкъл Бийн, Уилям Форсайт и др. О, нека не забравяме и кралицата на бала - Карла, героинята на Ванеса Марсил. Мацка!
И нека не ви мътя водата повече - насладете се отново на скоростното приключение - яростния екшън, съпроводен с интензивна патриотична музика, наречен Скалата.

No Comments

No comments yet.

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.