Mr. Brooks

May 27th, 2008 – 10:11 am
Tagged as: 2007, Collection

На това се казва криминален трилър с елементи на прекомерно насилие, с действие въртящо се около комплексната психическа нестабилност на една персона. А да кажете, че нещо в живота на главния ни герой липсваше - ще бъде грешка. Заможен, амбициозен, станал безбрежно богат още като млад, с красива съпруга, интелигентна и нахакана (метнала се на него) дъщеря, избран за Мъж на годината - не би трябвало да му трябва нещо друго. Факт е обаче, че човешкото съзнание, това което минава като импулси ежедневно, многократно през мозъка ми не може да се контролира лесно. Да не кажа, че изобщо не е подвластно на контрол. Някои го наричат психоза в следствие на някаква случка. Класифицират го като психопатщина (каква дума, а?!), нестабилна психика, склонност към убийство, терор, измъчване, обобщаващо - причиняване на болка с цел наслада. Как един такъв невъобразимо криминален и тежък профил би паснал към описанието на мъжа, за който споменах в началото?! Ами така, приемете го на доверие, говоря ви за Мистър Брукс (Mr. Brooks).

След ролята на привлекателния застаряващ бохем от Rumor Has It… имаше един борбен характер за пресъздаване и адмирации в The Guardian, където си партнираше с Аштън Кътчър (задник). Но обещаващата 2007-ма за киноиндустрията вкара нов образ както в света на седмото изкуство, така и в кариерата на Кевин Костнър. Ако набързо прехвърля всички филми с негово участие, които съм гледал няма да мога дори малко да се докосна до прилика в образите на героите. Нещо ново за мистър Костнър, позиция на интересен и загадъчен човек с едно странно чувство за наслада и търсене на удоволствието. Определено такъв не го бях гледал досега. Но не се бъркайте с психопати като Майк Майърс, или тъпанара от Тексаското клане. Не, не, не! Говоря ви за класен образ на маниак, прецизен, да не кажа перфекционист в едно интересно “хоби”. Рамо до рамо с Маршъл (Уилям Хърт), мистър Брукс създава симбиозния образ на съвършения убиец - неуловимият такъв. Въпреки мизериите, които причинява заслужава похвала. Зрителя е жаден за такъв род зрелище, пък и си вика: “Ха, нали е само на кино!”. То е само на кино, зрителю, ама дава идеи на маса психари, дето само чакат да се усъвършенстват в едно такова… знамение. Потресаващо. Щом толкова насериозно го взимам, определено филма доста ми е повлиял. Мне, няма да се превърна в болния Ханибал Лектър, прекалил с психо историйките на пациентите си, но смея да заява, че Мистър Брукс е едно звежо филмче за жанра.

А като добавим и чарът на Деми Мур (мда, първо Кътчър, сега и Деми… после какво следва?! завръщането на Брус ли, хехе) филмът се превръща в един интересен трилър, лашкащ плахото ви съзнание от единия до другия край на загадката. Режисьорското виждане на нещата е просто - не иска да бави любопитния зрител и набързо му показва какво всъщност е хобито на мистър Брукс и от какво той изпитва най-голямо удоволствие. Интересно е да се види. А и както казах, героят е много точен в действията си и на теория няма как да сгреши.
Всичко обаче си има изключения - за всяка случка си има свидетел, било то и невидим и съществуващ в забвение до сетния миг. Окото на свидетеля е ролята на Дейн Куук. Наскоро го гледах как се сваля с Джесика Алба, тук обаче в образа му нямаше нищо комично. Този беше по-голям хахо и от мистър Брукс, само дето на последния не му го пишеше на челото.
Нищо, изкупителната жертва е необходима във всеки сценарий. А с един майстор в занаята, усъвършенствал полудата и състоянието си не бива да си играеш, като че си навън с приятели и броите последно до 10 преди всички да се покажат.

Уилям Хърт, леко го споменах в предния абзац, но тук искам да отворя по-голяма скоба. До този момент образите, които той е правил никога не са ме трогвали или впечатлявали. Най-много да ми е харесал в една-две драматични роли, но като цяло не ми се е случвало да говоря за него, камо ли да го похваля. В Мистър Брукс обаче, той е също толкова присъствен като и Костнър. Заедно двамата са перфектната комбинация за образа на болен мозък. Изкефиха ме повече от обичайното. И за да не прекалявам с психозата и ужаса от потенциални страх, ще ви объркам като ви кажа кой е убиецът! Той е…
Забравих, съжалявам. Предпочитам да приключа с нещо по-красиво - Мардж Хелдженбъргър. Макар и за кратко, присъствието й ме радва. Не мога да устоя на очите й, нито на деколтето й (хехе, май друго трябва да правя, вместо гледането на филми).
Но колкото и да хваля филма, всичките тези потупванки по рамото, ще ви хвърля и малко прах в очите, да ви подразня. Определено филмът щеше да бъде съвършен за жанра си, ако музиката (т.е. композицията от ноти) беше по-добра. На места не просто беше неподходяща - ами отвратителна. Един джангър, напълно излишен и не на място. Но такива проблеми се преглъщат лесно. Поне въпросните “терор-ноти” затихваха в рамките на 10-на секунди, което спаси филма от прекомерно понижение на крайната оценка.
Подобно на вас, г-н Шипкоффф, останах много доволен от филма. Но различно от вас, г-н Шипкоффф, моите приятели един път не казаха лоша дума за Мистър Брукс!

3 Comments

  1. Marmalad Shipkofff says:

    Много ми хареса тоя филм… много хора ми казаха, че е тъп…. много ми хареса тоя филм…

    Comment made on August 9, 2008 @ 8:37 am

  2. Le_Grand_Elf says:

    Нека се изразя като пошъл тийнейджър: “Мистър Брукс rulez!!!” :))
    Ако се завъртиш надвечер на същия линк, ще видиш официалният ми коментар по повод Кевин Костнър и тази му роля ;)

    Comment made on August 9, 2008 @ 8:38 am

  3. Marmalad Shipkofff says:

    Интересно нещо са приятелите…

    Comment made on August 9, 2008 @ 8:38 am

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.