True Romance

May 27th, 2008 – 10:16 am
Tagged as: 1993, Collection

Подобно на случката със Скалата, слушайки любими саундтраци в YouTube засякох привлекателната мелодия на Истински романс (True Romance), отново дело на Ханс Зимър. Този път коренно различно звучене от стилът му, всички онези тежки и епични бумтежи, липсват! Което е учудващо, като се има предвид че това не е най-първата му композиция за филм, но пък определено идеално пасваща за историята.
Това е един от филмите, които си спомням от детство. Колко… да съм бил на 10, когато имаше някаква видео касетка или по нелегален канал засякох Истински романс. Филмът беше доста популярен, защото в него се споменаваха повече от популярни имена. Не само като актьорски състав, а като режисьорска и сценаристка позиция. Хареса ми следният коментар: “Tony Scott vs Quentin Tarantino. The winner? Us!”. Първият, отново режисьор - представил на публиката филми като Топ Гън, Ченгето от Бевърли хилс 2, Дни на грохот, Последният бой скаут. Вторият, този път само като сценарист, впечатлил аудиторията с великата Глутница кучета. Хората като тях, работещи заедно са синоним на сигурен успех. Защото Тони Скот може да направи филмът силен, шумен и много интензивен, с интересна гледна точка и много тръпка. Защото Куентин Тарантино пише такива сценарии, че е винаги удоволствие да проследиш шантавите му мисли по даден въпрос. Спомняте си разсъжденията по адрес на Like a Virgin на Мадона (от Глутница кучета) или пък всички онези простотии относно четвърт паунд чийз бургера (от Криминале).
Но този път историята не е просто пълна с налудничави и забавни мисли. Има провокативни диалози и много приятен хумор. А подбора на актьори за ролите отново е така съвършен, че в симбиоза със сценария се получава една увлекателна лента.
Крисчън Слейтър, Патриша Аркет, Денис Хопър, Брад Пит, Кристофър Уокън, Гари Олдман, в допълнение - Майкъл Рапапорт, Том Сайзмор, Крис Пен, Самюъл Л. Джаксън (макар и за 1 минута и 40 секунди), Сол Рубинек, Бронсън Пинчот. Толкова много имена нали? Но една от най-яките роли във филма се пада на Вал Килмър. Няма да забравя първия път като гледахме филма. Коментираме… къде по дяволите е Вал Килмър, защото маса неща се случиха в него, а гледащите с недоумение не разбират, как така са пропуснали героя на Вал. До момента в който някой не се провикна: “Ментора!” - тогава разбираш колко гениален е Тарантино като сценарист, и колко оригинално са разпределени ролите между отделните звезди. Жесток филм!
Истински романс е една красива история, оприличавана на Бони и Клайд на 90-те, както и на модерните Ромео и Жулиета. Със сигурност запознанството между забавния тип Кларънс и сексапилната Алабама (какво име, а?!) е една от най-романтичните сцени, които съм гледал някога. Както и обяснението им в любов. Изобщо играта и на двамата - Слейтър и Аркет си пасваше. Родени са за ролите във филма и за двамата, мисля че това е най-добрата им кино изява.
Гари Олдман психар както винаги, Денис Хопър с малка, но запомняща се роля - особено с историята за сицилианците. Кристофър Уокън, адмирациите ми към него никога не са били тайна, тук също си ги заслужава.
Но най… най-феноменалната изява е тази на Брад Пит! Познавате ли Флойд?! Не го познавате… сигурен съм, че след Истински романс, ще го запомните за винаги. Страхотен беше, а Брад Пит в тази роля е велик. Нещо толкова просто, поддържащо, но блестящо на фона на цялата суматоха, която се случва на екрана. Пак трябва да изкажем благодарности към Тарантино, че е измъдрил такъв образ като Флойд, на човекът отговарящ за кастинга, че е избрал Брад Пит за ролята… и на Тони Скот, че е вмъкнал тази изява във филма си.
Хубав филм. Стар, но много хубав. На места даже се трогвах от музиката, особено когато слушах Алабама и нейните душевни излияния. Изпълнен с романтика, преобладаващ хумор и необратими ситуации. А когато от всички страни си заобиколен от дула, единствения шанс да се измъкнеш е - силата на любовта. Истински романс…

2 Comments

  1. bleubutterfly says:

    Не бих му дала 8-ца, но определено това е филм със стил.
    През цялото време, докато гледах сцената със сицилиянската история, не можех да повярвам на ушите и очите си. Беше толкова небрежна, толкова несъществена и толкова спокойно разположена между екшъна. Толкова Тарантиновска. Чак по-късно разбрах, че Тарантино е сценаристът…

    Comment made on August 9, 2008 @ 8:45 am

  2. Le_Grand_Elf says:

    Куентин, мда ;)
    Относно оценката… аз си пазя дълбоки спомени с филмчето и затова така високо го оцених :)
    А и факта, че като го гледах отново, се чувствах почти като едно време - нямаше как просто :P
    За мен е заслужена 8-ца, хихихи :)

    Comment made on August 9, 2008 @ 8:45 am

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.