Working Girl

June 1st, 2008 – 6:42 pm
Tagged as: 1988, Collection

Това не го очаквах. Честно казано, просто си гледах TV1000 и в един момент видях имената на Харисън Форд, Сигърни Уивър и Мелани Грифит, докато камерата се въртеше около статуята на свободата. Преди още субтитрите да са го показали, аз казах - Работещо момиче. Не бях на състезание, а и да бях нямаше да е проблем за мен да оповестя заглавието. Няма друг филм със звездното участие на тези актьори. А аз го знаех. Не че ще тръгна в момента да ви се хваля, то е ясно че на определени нива в киното съм информиран, в други тепърва прохождам, но като цяло съм надеждата на… модерния критицизъм и любителска стръв в повечето стари продукции.
Загледахме, аз и баща ми, въпросното старо филмче (по спомени го приспадах към 1986-та - 1989-та година (б.а.: 1988 е правилната година), макар че Индиана ми изглеждаше доста млад тук) ми се стори подходящо за запълване на обедната пауза. Затова му дадохме шанс (който преди 10-на години му беше отнет, при излъчване по националната телевизия).
Грубо знаех няколко неща за този филм. Кевин Спейси, Алек Болдуин и Оливър Плат допълваха каста, с второстепенните си роли. И тримката, бих казал особено първите двама, имат запомнящо се присъствие, макар и кратко такова. Но със сигурност чест трябва да се отдаде на най-най- работещото момиче, а именно Мелани Грифит. Заслужила си номинацията за Оскар, това момиче (въпреки тежкото си детство в Холивуд) оправдава целия този шум около изявата си в лентата. Жалко наистина (какво друго да кажа), че не са я удостоили със стъпване на червения килим като победителка в категорията. Но… такъв е животът, дори и за знаменитостите.
Обичам старите филми, доставя ми удоволствие да ги гледам и да правя някакви съпоставки с новите. В повечето случаи вторите губят надпреварата, защото няма с какво да ме очароват. Но в работещо момиче има повече поводи за… любителско удоволствие. Да вземем за пример гримът. Изразяващ се повече в подготовка на прическите на всички замесени актриси - ужасно! Не че не се бяха постарали, супер бяха - но може би ако се интересувах от топиран бритон. Няма как да не го коментирам, при положение че ми запълваше 50% от екрана. Джоан Кюсак втрещяваше с коварния си грим и прическа - ала, мода, какво може да се направи?! Преглъщаш фактите, поемаш въздух и биваш професионалист. Даваш реална оценка за това творение. А когато говорим за добра игра на актьорите, забавен сценарий, умела режисура, предвидим сценариен завършек, качествена музикална композиция и достатъчна доза класически, лесно запомнящи се и оригинални елементи, всичко в зрителя се обръща откъм положителната страна и той се ухилва жизнерадостно. Т.е. лентата си е свършила работата. Поредната приказка за Пепеляшка в големия град, през призмата или извратеното око на някой режисьор, се е оказала повече от интересна история и забава, за двата часа релакс отдадени на крайния потребител. Това се прави за него, тача че удовлетвореността му е по-важния критерий. Като част от масата на последните, смея да заявя (напоследък често го правя), че Работещо момиче беше забавен и интересен филм. На моменти даже имаше и класни сцени, романтични такива, които са хубави за меморизиране и… евентуално прилагане в реалния ни живот. Но това е просто абонамент към… филмовите ми тръпки. Често си добавям нови, но рядко употребявам старите от каталога ми. Всичко е повече от условно, но е добре да култивираш информация. И все пак - добра работа на Мелани Грифит, хубаво участие за Харисън Форд, малка но отдадена роля за яката мадама, прокудила Пришълецът - и като цяло, филмче-бонбон за зрителя. Насладете му се и вие, ако скоро не сте се сблъсквали с проблемите на едно пробивно момиче, в големия град. Погледът и перспективата на един ум, версия ала 80-те години. Нещо почти забравено и достойно за припомняне. Нарича се Работещо момиче.

No Comments

No comments yet.

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.