Coming to America

June 8th, 2008 – 11:34 am
Tagged as: 1988, Collection


“Синът ми, принц Акиим, е тук за да си развее кралския байряк!”

Мдааа, смехът е породен от подобен род изказвания. Гледаш го, едра фигура, крал на Замунда, Джеймс Ърл Джоунс ! Комедия от едно време, дело на Джон Ландис. Когато Еди Мърфи беше на върха на кариерата си. Всеки филм, който излизаше с негово участие беше събитие, повод на хората да се съберат пред киноекрана (или малко след това, пред телевизора), за да се посмеят от сърце. Комедията беше чиста, изпипана, наситена с хумор, интересни диалози и много първични комични елементи. Нямаше я циничността и глупостта на модерната комедия (ако мога така да я титулувам). Имаше го Еди Мърфи, който само с присъствие и едва две думички ти докарва широка усмивка. А като добавиш един много добър сценарий, още няколко тъмнокожи актьори и режисурата е дело на Джон Ландис, получаваш комедия наречена Пристигане в Америка (Coming to America).
Арсенио Хол, Джеймс Ърл Джоунс, Джон Еймъс допълват класическия състав в тази комедийна лента. Това няма да ви е достатъчно. Ако сте наблюдателни, ще разпознаете още няколко важни фигури (по-неизвестни през онази 1988 година, но сега - сравнително популярни). Говоря ви за мазната глава на Ерик Ла Сал, мизерния обирджия Самюъл Л. Джаксън или пък мълчаливия подстригващ се Куба Гудинг Младши. Какво ми става ли? Че до момента изброих само цветнокожи актьори. Не, не ви говоря за Бумеранг, спокойно.

Историята е простичка и малко на границата с абсурда (малко ли?!), но пък увлекателна и както споменах ви докарва усмивка от единия до другия край на лицето ви, за секунда. Кралство Замунда. Принц Акиим (Еди Мърфи) се събужда под звуците на нежна мелодия и обграден от десетки слуги. Изобщо приказен живот, всичко около него е като сбъдната мечта, а той - освободен от всякакво напрежение (дори зъбите не си мие сам… дори не се жабури сам, хаха). Обаче младежа има рожден ден, а на всичко отгоре кралят е намислил и друго - да го сгоди, знаете ги тези кралски годежи (после и сватби). Няма любов, няма питане искаш или не - направо ти казват. И когато кралят (Джеймс Ърл Джоунс) е толкова голям, с присъствие и тежка дума, на Акиим му остава единствения вариант - да отиде да си развее кралския байряк в Америка и да си намери кралица !
Заедно с верния си слуга Семи (Арсенио Хол) заминават за Америка, като скриват от другите истинския замисъл на пътуването им. Забиват се в Куийнс (най-обиташкия квартал в Ню Йорк) и започват търсенето.
Минаха през мизерията, през невероятния бръснарски салон на момчета под входа, през МакДауълс (хахаххахаха), през какво ли не!
Прекрасен филм - с две думи. Защото е толкова семпла комедийка, а така забавна.
Най-интересното за времето тогава беше превъплъщенията на Еди Мърфи и Арсенио Хол. Гримьорите са били страхотни. Ще забележите няколко странни неща по време на филма, но няма да сте сигурни дали е истина или не. Докато не дойдат финалните надписи - и тогава ще се радвате още повече, като споделите майсторството на актьорската игра и отдадеността към филма.
Споменах й за поддържащите роли - страхотия, винаги се смея на Сам Джаксън в опита му да обере бързата закуска, заливам се от смях докато гледам д-р Бентън да се пръска с онази мазна субстанция “Супер Глоу” и да се мисли за голямата работа! Хахахахаха! Филмът е класика, показател за това как едно време са правени комедиите и кое е било смешно за зрителя. Нещо което отдавна се загуби в модерната комедия, и я превърна в долна пародия наситена с прекалено много вулгарности.
Затова от време на време си припомням миналото с една такава хубава комедия, стилна, от времето на Еди Мърфи - силните му години, 80-те на миналия век, където играта беше преди всичко, където сценария беше комбиниран с добра режисура и баланс на героите. Където филми като Пристигане в Америка радваха аудиторията и ги караше да искат още от лекарството - смях.

No Comments

No comments yet.

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.