Shutter

June 15th, 2008 – 11:41 am
Tagged as: 2004, Collection

Усъвършенстваната техника в живота: причина-следствие. За пореден път повлиян от нещо, което съм видял ме навеждат мисли, които разбира се ще свържа с някое заглавие на филм. Чудя се, няма ли в един ден да ми писне всичко това? Надявам се да, може би с надеждата да не ми…
Докато очаквахме началото на новият Шаямалан пуснаха трейлъра на Призрачна бленда (Shutter). Сега това “Призрачна” дето са го сложили в заглавието само ни разсмя с Жоро, ама свикнали сме на подобен род преводчета. А и аз много добре знаех защо е цялото това разграничение. Преди няколко години излезе тайландския филм Бленда (отново Shutter). За да има някаква ясна граница между двата филма (макар че темата и сюжетът им са доста общи) преводачите на кино заглавия (дали има такава гилдия, а профсъюз, защитаващ интересите им?!) са избрали допълнителната думичка “Призрачна”, която автоматично ще ориентира зрителя коя бленда от коя година е 2004-та или 2008-ма.
Факт е обаче, въпреки знанието ми за въпросния филм от 2004-та година не бях сигурен дали се казва Бленда. Оттам не смеех да преведа заглавието на английски. А и какво би ми помогнало това, като знаех че версията не е продукция на САЩ. С пръст в уста и неизвестност, ми оставаше да питам някой от двамата души, които заварих преди години да зяпат филмчето, прегърнали по една възглавница, треперещи, загризали нокти на едната си ръка и ококорили очи в мистериозно очакване. Мда, досещате се единият от тях беше този, с който често посещавам CINEPLEX, а другият - една гърла, с която позагубих контакт последните години. Та, като изключим всички тия житейски предпоставки, набързо питах събеседника си как се казваше тоя филм, който тогава са гледали. Очаквах под вола да има теле… еми нямаше. Бленда - Shutter - т’ва е!
След като вече бях просветен в тайландското кино се зарекох, че в рамките на следващите 24 часа ще имам удоволствието да се наплаша от въпросната лента. Със спомена за Ju-on: The Grudge (ама японската версия, не тази със Сара Мишел Гелар) и онези последни 5 минути отпреди 4 години, на тъмно в малките часове тръгнах да психирам.
Беше яко! Кефят ме такива филмчета. Нарочно се оставям да ме стреснат, че даже и да подскокна на места. Знаете ги - героите вървят бавно, музиката е пронизваща, камерата проследява всяка тяхна стъпка, от ниска гледна точка, пример - стъпалата им. Пляскат в някакви мокри следи, музиката става още по-пронизваща, тъмно е като цяло, почти нищо не мърда… вижда се прага на някаква врата, отдолу излиза червена светлина… БУУУУУУУ! Някакво бяло лице, грозно такова, с разни рани по него - абе стряска си, няма как :)
А като сложиш някаква загадка, която героите да разнищват и още няколко незнайни елемента, които допълват за съспенса и финалното разбулване на мистерията - не само че ти става готино, ами и препоръчваш филма за гледане на други. Даже може да плашиш нежния пол със заглавия като това. Азиатците знаят как да ги правят тези неща. Няма кървища в изобилие и ненужно насилие. Всичко е на ниво психика. С едни такива дреболии те плашат, обаче е силно. Държи ти влага (след като ти си първопричинителя на въпросната влага, хахаха).
Искрено се забавлявах с филма. За новата версия, американската, не съм сигурен че ще я гледам, но ако това стане няма как да не научите :) Така че - търпение до официалното пускане на филма. През това време, може да видите как Тайланд правят страхотии с Бленда.

No Comments

No comments yet.

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.