Half Nelson

June 23rd, 2008 – 1:25 am
Tagged as: 2006, Collection

Факт е, че когато често едно нещо се повтаря, накрая то става истина. Пълня ви главите тука, с предпочитанията си и симпатиите към новоизгряващите звезди на Холивуд, а вие или ще ме изтърпите за пореден път, или просто ще затворите браузъра. Надявам се да не постъпите по втория начин, тъй като рискувате да пропуснете един ценен филмов съвет.
Райън Гослинг е роден през 1980 година. По-голям е от мен, супер, винаги съм склонен да уважавам по-възрастните от мен. Кариерата му на актьор започва с повече участия в разни детски сериали, предимно от програмата на Fox Kids. Тогава и за първи път го срещнах като телевизионна изява. Колкото и да не ме кефеше сериала Брейкър Хай, глуповатия герой на Гослинг радваше по някакъв начин. Години по-късно, когато телевизия от мен вече не се гледаше, най-малкото Fox Kids… по любимата на много фенове на кабеларките Диема+ въртят филма The Believer (на български го водят Твърда вяра). Казах си, брей, страхотна роля и много добро изпълнение. Филмът е доста непопулярен. Сигурен съм, че и други освен мен го знаят, но като го съпоставим с повечето неща, които напоследък рушат бокс офис класациите, Твърда вяра спада в категорията неизвестен (за съжаление). Въпреки това, вече свързвах името на Гослинг с едно друго ниво - кино екрана и по-стойностните театрални изяви.

През 2005 година видях усмивката, с която даряваше Рейчъл МакАдамс във филма The Notebook. Казах си: “Това е Райън Гослинг - много е добър”. На всичко отгоре филмът изглеждаше интересен, заради облеклото на актьорите. Накрая се оказах в женска компания, сами вкъщи и двамата желаещи романтично продължение - което направи филма задължителен за гледане. Още един глас ЗА младия актьор.
По този начин тръгна цялото следване на кариерата му. Попълних каталога си с изгледани филми с други негови заглавия през годините. Докато накрая не стигнах до Half Nelson. Ролята, която му донесе номинация за Оскар в категорията най-добър актьор в главна роля. Мереше се с големци като Питър О’Тул, Леонардо ДиКаприо, Уил Смит и победителя в крайна сметка Форест Уитакър. Въпреки, че не спечели наградата, вярвах че филма ще е много добър.
Млад учител в едно от многото начални училища в пропадналите квартали на Бруклин. Често сме гледали подобен род филми. Един път ни говорят за смисъла на образованието. Друг път за човешките взаимоотношения: учител-ученик, ученик-ученик, родители-училище, родители-деца. Тук обаче имаме друг случай. Гослинг е в ролята на учителя. Предполага се, че той е положителния герой и зрителя ще черпи силата на идеалите от образа му. Но какво е решението на сценариста? Героят е нарко зависим. Въпреки това, когато излиза сутрин от дупката си, в която преживява нощите си на наркоман, той отива в училището и бива учител. Педагог, на първо място това трябва да бъде един учител, от един друг тип. Самите уроци, които води, и начинът по който го прави са интересни. Честно казано, в такива филми всеки актьор получава шанса (ако играе в такъв, разбира се) да създаде герой. Комплексен характер, да го дари с необикновени черти и да го направи много добър или просто да провали идеята и замисъла на сценариста.

За Гослинг ролята пасва като ръкавица. Защото с предните си изяви (особено в The Believer както и The United States of Leland) актьора е показал, че може да създава драматичен типаж. На всичко отгоре, начинът по който го прави е страхотен. Изгледал съм всички негови кино изяви и смея да твърдя, че нито един път не си прилича с предния герой, пресъздаден от него. Създаден, той не пресъздава, съжалявам за тази словесна грешка.
Искате да е наркоман, загубен във времето на живота. Борещ се със себе си и опитващ се да даде нещо добро на пропадналия и заобикалящ го свят - имате го. Искате да е романтичен герой и да съзрете драмата в очите му - имате я. Трябва ви едно объркано хлапе, извършило смъртоносен грях, с мисълта че прави добро - отново го имате.
Усещате на къде бия. В Half Nelson объркването и трагедията на реалността е страшно осезаема. Визията на филма те подтиска. Идеята му е състрадателна. Играта на актьорите, начинът по който те гледат (най-малкото), те бута в посоката на отчаянието. Сериозен филм - великолепна реализация. Спомням си, че като свърши филма и ми беше гадно. Не знаех какво да кажа или напиша, просто знаех че ми е стегнато сърцето.
Някои поставят филма в категорията: “Той ще промени живота ви” (мисъл, която се роди и стана невероятно популярна след излизането на Боен клуб) и смятам, че са прави. Зависи що за човек сте вие, драги ми зрителю. Винаги може да загърбите драмата и да не я мислите след като финалните надписи увенчаят завършека на филма. Но човекът е съзнателно същество. Капка трагедия от миналото или някаква задна мисъл за човешкото щастие и конфликта с депресията, могат да поставят Half Nelson в личната ви класация за стойностни филми.

No Comments

No comments yet.

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.