Now and Then

July 3rd, 2008 – 8:36 pm
Tagged as: 1995, Collection

Женската страна на нещата. Но преди да се е превърнала в жена, тя е била малко момиче. Момиче с проблеми, въпроси нуждаещи се от отговор. Момиче с приятелки. Тези неща важат както за нея, така и за останалите в групичката й. Четири момичета, едно лято - животопроменящи събития, крайъгълен камък в очукване на съзнанието и предпоставки за играждането им като… зрели момичета - млади жени.
Кристина Ричи, Роузи О’Донъл, Тора Бърч, Мелани Грифит, Габи Хофман, Деми Мур, Ашли Мур, Рита Уилсън в Сега и преди (Now and Then). Всичко започна една петък вечер, или може би вече беше събота рано сутрин, когато Дани се опитваше да ме “хване” на филм, който не съм гледал. Е да, ама не! Тя тая задача е трудна и други са се пробвали. Та стана въпрос за Сега и преди. На първо време нищо не ми говореше филма, и тя почти триумфираше доволно. Само че проверих кой участва вътре, и горната редица имена няма как да ги има в друг филм. Съответно ми се стори доста познато, а когато вчера реших и да го прегледам - спомените извираха от паметта ми страшно бързо.
Преди няколко години за последно гледах Stand By Me - една много приятна екранизация по роман на Стивън Кинг. Един филм за приятелството и нещо повече. Група хлапета впуснали се в едно приключение, приличащо на обикновено момчешко мотаене из околията. Да, но Stand By Me беше превърнат в един филм за изграждането и порастването на тези хлапета. Образите, които сътвориха тогава, останаха задълго в съзнанието на редица дечурлига докоснали се до магията на филма. Наричат го “Coming of age movie” - разбира се това не е жанр, но се досещате каква е целта му. Връщаш се назад в миналото и си спомняш своите лудории, глупаво шляене нагоре надолу, възмъжаването, първите сносни постъпки, когато реално се открояваш като съзнание и започваш да мислиш по-зряло.
Същата история се вихри и в Сега и преди. Но този път главните герои са момичетата. Четири приятелки преминаващи няколко перипетии за едно лято. Най-хубавото лято за тях. Цената на доверието, кой какъв за кой е - и още много други coming of age събития.

Честно казано за Stand By Me мога повече да коментирам, защото успявам да го приема, от момчешка гледна точка. Но тук ми е по-трудно. Но пък напълно разбирам защо Дани толкова много харесва този филм. А и като се замисля, не правят такива филми. Дори да има някакви драми за израстването на момче или момиче, те не са толкова дълбоки по отношение на доверието, лоялността и това какви хора срещаш, с какви хора дружиш и как си влияете взаимно.
Хубаво е когато имаш възможност да проследиш едно такова приятелство, особено ако си връстник с героите. Сега разбирам доста неща, като гледам филми за… големи. Обяснявам - като бях на 12, и гледах “забранени филми” (нямам предвид порното), не разбирах част от нещата, заложени в идеята на филма. Когато станах на 20, вече всички връстници говореха за “смислени филми”. Обичаха да казват, този и този филм са смислени. Като ги питах, какво значи за вас това и това действие на героите… не получавах отговор. Така че какво се случваше около мен - любители на смислените филми, но липса на оценяващи правилно замисъла. Малко такива се намира, с които наистина да си говориш на ти по темата.
Трогателната история за четирите момичета в Сега и преди е допълнена и от няколко ключови второстепенни герои. Трябва да спомена участието на някои имена, които по-късно процъфтяват в киното (някои от тях поне). Джанин Гарофало, Брендън Фрейзър, Ханк Азария, Бони Хънт, Лолита Давидович и младокът Девон Сауа.
Върнах ви в деството нали?! О, простете - не сте излязли от него все още?! Тогава честито, наживейте се добре, защото един ден свършва. И тогава малките проблеми, които са тормозили съзнанието ви се превръщат в големи такива, които са част от ежедневието ви. Най-приятното е че изискват от вас да ги разрешите. На това никой не те учи, колкото и възрастен да изглежда, колкото и зряло да се държи. Припомнете лудите си години, когато усетихте че светът около вас ви приема и изпълващото ви чувство да го допуснете в себе си.

No Comments

No comments yet.

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.