Savior

July 16th, 2008 – 1:23 am
Tagged as: 1998, Collection

Навън е хладно. Слънцето се е скрило зад гъстата облачност. Кани се да вали, но е възможно просто да се задържи потискащото време. А да слушам Dead Can Dance - The Host of Seraphim е повече от подходящо за случая. Освен това гласът на Лиса Джерард в комбинация от тегобната музика на тази композиция пасват за фон на този филм - Спасителя (Savior). Звучи ми доста балканско, определено е меланхолично и много емоционално що се отнася до някаква такава безумица като войната.
Историята познава много примери за човешката жестокост. Ненадминати сме по коварност и фантазия в причиняването на болка. А защо го правим ли? Някои лесно оправдават действията си защото е военно положението, защото някой им е дал заповед, защото не са могли да направят нищо друго… най-малкото техния живот е зависил от постъпката им. В крайна сметка останалото зависи от нагласата? Дали ще можеш да живееш със съвестта на убиец или не ти пука особено? Дали може да разцепиш главата на човек, когото не познаваш или стоейки сред развалините на някогашна къща да прострелваш всяко живо същество, което се опита да прекоси безценния мост. Някъде там логиката се губи. Всъщност логиката е изгубена още с първия изстрел, когато войната става факт. Окървавени тела по улиците, същите такива които преди време са се радвали на детския глъч и смях. Няма нация, която да заслужава смъртта на популацията си. А когато говорим за геноцид, става въпрос за една особено крайна пропаднала мисъл, която с едно махване на ръката е способна да отнеме стотици човешки животи. Дали е от омраза, от алчност или просто болни амбиции, колкото и войни да са водени по света, никой не е заключил точно каква е причината това нещо да се случва. И в наши дни продължава, просто мени географското си положение и… държавата, чието население ще оплаква жертвите си всеки ден.

Филмът на Предраг Антониевич разказва за съдбата на един наемник по време на войната в Босна, през 1993 година. Гай (Денис Куейд) е снайперист от чуждестранния легион, биещ се на страната на Сърбия. Заедно с неговия приятел Питър (Стелан Скарсгард) постъпват в легиона и са изпратени в Босна. Без имена, без минало, биещи се за идеалите и вярата на чужд за тях народ.
Фокусираме се върху главния герой - загубил жена си и синът си при един бомбен атентат. Пропит с омраза и желание за “справедливост”, със зареден пистолет връхлита в първата джамия… докато не изпразва пълнителя, погледът му не трепва. Постъпката го води към себеотрицанието и пълната липса на насока. Желае да се бие във война, в чиято кауза вярва. Т.е. да мрази копелетата?! по които гърми… тъжно, но факт.
Но ако омразата не ти е заложена в сърцето, способен ли си на прекомерна жестокост. В един момент човечността над теб надделява и показваш, че можеш да спасиш човешки живот. Оказва се, че последното е много трудно в сравнение с това да го отнемеш.

Спасителя преминава бързо през зрителя. Някак си ми се щеше филмът да е малко по-дълъг. С повече развитие около героя, но може и това да са просто капризните ми представи за съвършен филм. Все пак историята е доста добре изпълнена. Балканския режисьор нагърбил се със задачата придава нужния стил. Филмът е лишен от глупави американизми, не е покварен от фантазьорско геройство, изобщо - съществува баланс. Първичността в някои от сцените, карат зрителите след това ревностно да коментират и да препоръчват филма на приятелите си. Предай нататък, това е целта. Съобщението да достигне повече сърца и да промени нещо в мисленето на всеки.
Наистина, Денис Куейд може да ви разплаче. Тези близки кадри, показващи тъгата и безпомощността на героите, изписана на лицата им подкрепени с натоварващото звучене на балкански песни са точната формула за изблика на сълзите ви. Не ги сдържайте, усетете филма - винаги е по-добро усещането със споделената емоция.
Във филма взимат участие също и Настася Кински (макар и твърде малка роля), Сергей Трифунович (беше ми познат, гледах го, гледах го, докато накрая не се сетих - Браца) и Наташа Нинкович (ангелът, който дари загубената душа с устрем и нужната глътка живот).
Надеждата е единственото нещо, за което си струва да воюваш…

No Comments

No comments yet.

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.