Lethal Weapons

July 16th, 2008 – 1:27 am
Tagged as: 1987, 1989, 1992, 1998, Collection

Lethal Weapon (1987) - Смъртоносно оръжие:
Това не е обикновена полицейска комедия. Не е нова история за доброто ченге-лошото ченге. Мел Гибсън и Дани Гловър в безсмъртната екшън-комедия на режисьора Ричард Донър - Смъртоносно оръжие. За първи път сержантите Мартин Ригс и Роджър Мъртоу се срещат през 1987 година. По следите на г-н Джошуа (Гари Бъзи) и генерал МакАлистър (Мич Райън) двамата създават един от най-добрите кино тандеми. Забавни, диви и много смъртоносни. Всъщност колкото по-спокоен и предпазлив се опитва да бъде Мъртоу, Ригс разцепва мрака и прави от всичко екшън. Не оставя никой виновен да се измъкне ненаказан. Подушва от далече, когато нещо не е вред и веднага започва яростна гонитба или вади пищова от гащите. Мда, много луд - особено луд, но пък жестоко ченге.

Първата част дава много добро начало на поредицата. Неостаряващите лафове и добре познатите каскади са копирани не малко пъти в голяма част от следващите филми на подобна тематика. Но никой от тях не може да бие оригинала. Все пак филмът си носи и стандартните заигравки с лошите, типични за 80-те години. Сещате се. Представяне на лошия герой по много интересен начин - колко корав е. След това специалните предсмъртни реплики, точно преди обрата. А накрая една недомислена пет минутна сцена с бой на полянката пред къщата на Мъртоу. Е колкото и да му се кефя на филма, тая сцена винаги я превъртам. Всичко останало обаче винаги го следя с интерес. Не че е минала и година, в която да не съм гледал ако не всичките четири, то поне един от смъртоносните оръжия.

Lethal Weapon 2 (1989) - Смъртоносно оръжие 2:
Две години по-късно, рунтавата прическа на Мел Гибсън и неостаряващото (въпреки годините) лице на Дани Гловър отново под режисурата на Ричард Донър заснемат втора част на Смъртоносно оръжие. Току що сте видяли началните надписи, а Ригс вече крещи опитвайки се да заглуши полицейската сирена. Кеф, преследване. Луди минути още в началото. Този път лошите са повече, на всичко отгоре говорят холандски (или нещо подобно на езика). Замесени са крюгеранди, ЮАР, апартейда и политическия имунитет. В ролята на гаднярите този път са Джос Окланд и Дерик О’Конър.

Но с новите отрицателни лица, сценарият на Шейн Блак допълва тандема с един голям образ - Лио Гец (Джо Пеши). На вид случайно вмъкнат в историята, но с голям принос към нея и с още повече забавни моменти. Междувременно Ригс не се оставя динамиката на филма да утихне и подхваща преследване след преследване. Гърмене, много шум, взривове и летящи кенефи. Как им ги ражда главата на тия сценаристи… А филмът върви на един дъх, изобщо не го усещаш. Моето мнение е, че нивото на втория филм е по-добро от това на първия. Което още повече ме радва, тъй като обичам положителния прогрес в една поредица. Трудно е да запазиш магията на един филм, ако продължението не струва. Но пък справиш ли се, те чака двоен успех сред феновете.

Lethal Weapon 3 (1992) - Смъртоносно оръжие 3:
През 1993 година главните действащи лица се събират за пореден път - слушайки Sting - It’s Probably Me се наслаждавате на едно много хубаво, спокойно и тихо начало. Проследявате с интерес бавно горящия пламък на черния фон, който изписва една страхотно засукана тройка. И тогава - БУМ! Присъщо за Ригс и Мъртоу, нещо в една простичка ситуация се обърква. Преди да са се усетили вече са понижени на пътен патрул, а униформите как им отиват, хахаха! Но неприятностите и престъпниците просто се лепят за Ригс, а оттам и Мъртоу решил да се пенсионира е въвлечен във всяка една критична ситуация. Заедно с тях обаче е и Лио Гец, явно и в тази част ще има подобаващи коментари и фън с марка Джо Пеши. Новото лице - Лорна Коул, мацката от Вътрешни афери, която има за цел да спре точно определени мръсни ченгета. Но това не е просто жена, не е просто полицай - това е героинята на Рене Русо. Тази която най-сетне овладя примката на Ригс и се показа по-дива и от него. Просто двамката са си един за друг, а сцената в която си “мерят” белезите - велика!

Лошата роля се пада на Стюарт Уилсън - корумпираното ченге Джак Травис, продължаващ да върши мръсните си сделки, дори когато вече е извън полицейския участък. Но годините служба са му дали безценен опит и трафика на оръжия и специални бойни припаси не спира. По улиците са пръснати “убийци на ченгета” - бронебойни патрони в употреба на автоматични оръжия. За да се включите в ешкъна този път предпазните жилетки са задължителни.

Lethal Weapon 4 (1998) - Смъртоносно оръжие 4:
Всичко хубаво рано или късно завършва. Това се случва и със Смъртоносно оръжие. Годината е 1998, а Мел Гибсън, Дани Гловър, Ричард Донър, Джо Пеши, Рене Русо, Стив Каан, Дарлийн Лав, Трейси Улф, Деймън Хайнс и Ебъни Смит за заедно за последно. Въпреки цялата тая меланхолия около приключване на четирилогията, споделянето на едно грандиозно шоу е удоволствие за зрителя. На практика 70% от героите са порастнали с 11 години пред вас, докато сте следили отделните части на екшън комедията. Духът на първите части се е запазил, макар тук много от нещата да не ми харесват особено. Пример - Мел Гибсън определено е поостарял или най-малкото застрахователите му вече не го пускат току така да си прави каскадите. Даже при едните надбягвания с лошите, не му стига въздуха… та все на дубльора се фокусираше камерата. Но както и да е. Свежата кръв е внесена от Крис Рок и неговия по-фън дори от Лио Гец герой - детектив Бътърс (Бисквит, Бигълс, Бътс и всички онези имена, с които го наричаха Ригс и Мъртоу).

А този от снимката познахте ли го?! Джет Ли - колкото и спец ефекти да е представянето му, човекът е доста бърз. Има луди рефлекси и направо сритва задника на смъртоносното оръжие Ригс. Джет Ли и Ким Чан (“It’s fry rice, you plick!”) формират лошата групировка в Смъртоносно оръжие 4. Този път са намесени Триадите, безмилостни китайски мафиоти и много фалшиви пари.
Стари или не, Гибсън и Гловър се държат достойно до последно. Даже дружно успяват да се справят с малчугана с плитка, който избягва дори куршуми. Както вече споменах не съм очарован от някои сцени, включая и финалната. Всичките тия общи снимки и раждания никога не са ме кефели като ги правят изкуствено, но… преглъщаш и си спомняш за това как започна всичко… преди 11 години. Тогава настроението ти се оправя и в паметта ти четирилогията Смъртоносно оръжие запазва велик спомен!

“I’m too old for this shit…”, “Hey… Go spit, Rigs!” или пък изваденото рамо на сержанта, след което следва “Oh… I’m pissed, Roger! Now I’m really pissed off…” са неделима част от поредицата. Да не говорим за музиката на Майкъл Кеймън и великолепното звучене от китарата на Ерик Клептън. Сцените на премисляне, оценяване на ситуацията и взимането на решенията от героите, във всеки един от четирите филма, винаги са били под нотите на Клептън и неговата китара. И в добавка малко саксофон. Определено - голям филм.
От доста време се канех да направя едно такова голямо представяне на Смъртоносно оръжие. Мислех да е по отделно за всеки, но накрая стана така че филмите ги погълнах (отново) в рамките на два дена. Вървяха толкова леко и носеха същия дух на забавление и тръпка като всеки предишен. Неостаряваща класика. Затова и сега ви ги поднасям - заедно. Подобно на героите в поредицата, не бива да разделяме нищо свързано със Смъртоносно оръжие. Не знам какво ще правя през 2009-та, но съм сигурен че един ден измежду всичките 365, ще си пусна някой от тези филм… отново!

No Comments

No comments yet.

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.