Léon

November 5th, 2007 – 11:58 pm
Tagged as: 1994, Collection

Онзи ден за пореден път гледах Леон (Професионалистът, Leon). Невероятния филм на Люк Бесон, с блестящото участие на френската звезда Жан Рено, изгряващата роля на Натали Портман, смразяващото кръвта изпълнение на Гари Олдман
Един от любимите ми филми, едно творение в непоправимия стил на Бесон, носещ в себе си уникалността на френското кино, но като действие развиващо се в Ню Йорк… и по-точно в не толкова красивите мотели, или предградия… в близост дори до красивия Сентръл Парк. Усещането на френското кино… аз лично го улових в музиката. Точно така, толкова меланхолично, фрапиращо-емоционално на моменти беше звученето във филма… че сълзите сами напират. Но това не е достатъчно разбира се. В комбинация с близките кадри (очите на героите, самотните моменти, пречупващо волята отчаяние… безсилието от време на време) както и кратките мигове на радост, емоцията е забележително висока.

Разбира се не целия филм е такава драма. Не, не, не… това са малките (но не малко) моменти из целия филм (понякога на места, които изобщо не предполагате че ще имат такъв заряд). Има достатъчна доза качествен екшън, уникално реализирани сцени (останали като емблема в киното). Да не говорим за фразите… една от любимата ми е още в началото. Леон получава поръчка. Да “сплаши” един дебелак, дето се е спречкал с някаква по-голяма от него мутра, но пък проявява характер. Та, наемния убиец се заема със задачата и атакува. С пистолет в устата, един от подчинените на дебелака е заставен да го предупреди, че Леон идва… но с думите: Качва се нагоре… дебелака го пита: Кой е? Как изглежда?, а подчинения: Сериозен… БАМ… пищене от телефонната слушалка. Леон започна работа, а е едва началото на филма. И изплашения дебелак, набързо се облича… с панически тон към своите “слуги”: Somebody’s coming up… somebody serious! Да, това е една от любимите ми реплики, и със сигурност и на вас ще ви направи впечатление, тъй като се досещате какво ще им се случи на тез лоши момчета. Професионалистът е тръгнал към тях, едва ли ще загуби ;)

Жан Рено, в ролята на Леон… самотен наемен убиец… със странни привички, чувствителен и объркан (стар, но имащ нужда да порастне) дърпа спусъка без да му мигне окото. Изпива чашата си с прясно мляко, зарежда пистолета, слага очилата (страшни очила има между другото), загася лампата… и заспива на фотьойла, с оръжието до себе си.
Натали Портман, в ролята на Матилда… малкото 12 годишно момиче, което под ударите на безмилостната за нея съдба израства пред нас по време на филма. Проявяваща характер, порастнала на практика пред нас, но недостатъчно зряла физически, че да направи това, което й се иска - отмъщение, разчистване на сметки… затова, съдбата я води към Леон. Нейният спасител, и човекът чийто живот тя променя, човекът който променя нея.
Двамата заедно след определен брой недоразумения, детски инат, зряла глупост, смях, сълзи, моменти на нежност и странна романтика, се изправят срещу Убиеца. Този когото Матилда желае да види поне 2 метра под земята… разбира се първо ако може, би му пръснала мозъка!
Гари Олдман, в ролята на Стансфийлд… страшно откачено, лудо, друсано, корупмирано ченге… от Прокуратурата. Перфектния престъпник, арогантен… както вече казах с разпилян разсъдък и абсолютно непредсказуем. Подлостта му струи, но е хитър. Страшно хитър.

Проследявайки историята на филма, буквално се влюбваме поне в един от (двамата добри) герои. Ако ли не и в двамата. Съпричастни сме на това, което им се случва… и със затаен дъх и надежда очакваме да се измъкнат чисти от кофти създалата се ситуация. Много искам, но няма да го направя. Няма да ви разкажа колко драматично завършва филма… слушайки пианото и следейки стъпките на Леон, към светлината в края на тунела, където го чака бягството и глътката чист въздух на свободата… където ще се срещне с Матилда.

Класически филм. Казах ви вече, че това ми беше поредния филм. И ще го гледам пак, това е безспорно, въпроса е кога ;) Е като мине малко време. Всеки път, когато гледам отново някой любим мой филм, имам една нагласа в себе си и желание в миг да забравя че съм гледал тази лента, и че като ми е за първи път. За да получа същото удоволствие и преживяване… Уви… засега все още неуспешно. Но пък филмите имат достатъчна сила в себе си, че да се изгледат пак с подходящ кеф, и пак, и пак…
Леон, Професионалистът, гледайте го!

» back to top

The other day I watched Léon (The Professional) once again. The incredible Luc Besson’s movie, with brilliantly participation of the French star Jean Reno, and the rising role of Natalie Portman, the blood freezing performance of Gary Oldman… One of my favorite movies, a creation in Besson’s irretrievable stile, carrying inside the unique of the French cinema, but taking place in New York… and to be exact in the not so beautiful motels, or suburbs… near by even to the beautiful Central Park. The sensation of the French cinema… I personally felt it in the music. That’s right, so melancholic; sometimes the music from the movie was striking emotionally… that my tears well up by themselves. But of course this is enough. With combination with the close shots (the characters’ eyes, the lonely moments, the will crushing despair… the impotence from time to time) as well as the short moments of happiness, the emotion is remarkably high.

Of course not the whole movie was such drama. No, no, no… these are the small (but not few) moments in the whole movie (sometimes in places which you don’t even suppose, that will have such load). There is enough doze of action, uniquely made scenes (stayed as allegory in the movie). Not to mention the phrases… one of my favorite is from the beginning of the movie. Léon gets an order. To ТscareУ a fat guy that had a quarrel with some kind of mug that is bigger that him, but shows character. So the hitman takes the order and attacks. With a gun in his mouth one of the fat guy’s men is forced to warn that Léon is coming… but with the words: He’s coming up… the fat guys asks him: Who is he? How does he look like?, and the man says: Serious… BAM… scream in the telephone receiver. Léon started working, and this is just the beginning of the movie. And the scares fat guy quickly dresses up… with panic in his tone towards his ТservantsУ: Somebody’s coming up… somebody serious! Yeah this is one of my favorite lines and surely it will make impression on you too, since you can guess what happened to these bad boys. The professional is coming at them, he won’t lose them ;)

Jean Reno, in the role of Léon… a lonely hitman… with strange habits, sensitive and confused (old, but needing to grow up) pulls the trigger without his eyes to blink. He fills a glass of milk, loads the gun, he puts on the glasses (the grasses are very cool by the way), turns the light off… and falls asleep in the armchair, with his gun next to him. Natalie Portman, in the role of Mathilda… the small 12-year-old girl, that under the strikes of the merciless destiny, matures in front of us during the movie. Revealing her character, growing up, but she’s not adult enough physically to do what she wants Р revenge, making it even… that’s why the destiny takes her to Léon. Her savior and the person whose life she changes, the person who changes her. Together, after certain misunderstandings, childish stubborness, adult stupidity, laughter, tears, tender moments and strange romance, they face the Killer. The one that Mathilda wishes to see at least 2 meters bellow the ground… but of course first she would like to blow his brains out! Gary Oldman, starring as Stansfield… absolutely lunatic, insane, drugged, corrupted cop… from the DEA (Drug Enforcement Administration). The perfect criminal, arrogant… as I already said with scattered understanding and absolutely unpredictable. His treachery is streaming, but he is shifty. Very shifty.

Following the story of the movie we literally fall in love with one of the (two good) characters. Or even in both of them. We are involved with the things that happen to them… and holding our breath in hope we look forward to seen them out of the bad situation. I want it a lot, but I won’t. I won’t tell you how dramatic the movie ends… listening to the piano and following the steps of Léon towards the light in the end of the tunnel, where he hopes to find escape and a breath of fresh air of freedom… where he is going to meat the little Mathilda.

A classic movie. I already told you this was my latest movie. And I’m going to watch it again, undoubtedly, the questions is when ;) Well after a little while. Every time I watch once again one of my favorite movies, I prepare myself and I wish to forget for a moment that I’ve never seen this film, and that it is my first time. So that I can have the same pleasure and the same experience… Alas… for now this has not happened. However the movies have enough power to be watched with proper excitement over and over and over again… Léon, The Professional, watch it!

» translated by Ilienna

3 Comments

  1. Илиенна Седай says:

    Любимият ми филм! Браво Марти! За мен беше чест да го преведа ;)

    Comment made on August 8, 2008 @ 3:43 pm

  2. Илиенна Седай says:

    … и удоволствие… :) хихихихи

    Comment made on August 8, 2008 @ 3:47 pm

  3. Le_Grand_Elf says:

    Благодаря ти още един път!
    Не се и съмнявам :P
    Сигурен съм, че си се справила добре!
    Go Girl :D

    Comment made on August 8, 2008 @ 3:48 pm

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.