The Sting

August 5th, 2008 – 12:05 am
Tagged as: 1973, Collection

Точно в началото на месеца, преди няколко дена, ви представих Буч Касиди и Сънденс Кид, на Джордж Рой Хил. Сега, тандема Нюман/Редфорд се завръща, четири години по-късно, отново под режисурата на Рой Хил, сътворявайки един от най-великите филми на всички времена. Суперлативи, а? Какво да ви кажа, със седемте статуетки на Акамедията или без тях, Ужилването (The Sting) е яка изработка откъдето и да го погледнеш.
Сценарий - няма по-добър скрийнплей за филм, разкриващ брилянтно надцакване. Съвременните Бандата на Оушън или пък ПрецакванетоДе Ниро, Нортън и Брандо), нито Обирът (със Скерит и Броснан, от края на 80-те) не могат да се мерят с класата на Ужилването. Най-хубаво е да гледаш как мошеници се надлъгват един другиго и да се надяваш любимия ти герой да изкяри накрая. Кой обаче е по-големия професионалист в тази игра на високи залози, не ти е ясно до самия край. При всячески, че актьорите не се издават до последно. Все си мислиш, че са ги прецакали… държат един такъв влажен поглед, на прецакана сърничка, а в следващия момент държат не само ситуацията под контрол, ами целия филм като че е бил направен специално за тях. Кога друг път ще се възхищаваш на мошеници? В реалния живот едва ли. Но Робърт Редфорд и Пол Нюман са такива симпатяги, че всички задръжки откъм морал и правота падат, а зрителя жадно поглъща всеки кадър от пиесата в седем действия, която Рой Хил е сътворил.

Не може да не обърнете внимание на кинематографията. Подобно на Буч Касиди и Сънденс Кид, Ужилването също се отличава като монтаж от обикновените филми, дори и тези от неговата си епоха, началото на 70-те. Умишлено пресъздаващ пиеса, наподобяващ на нея с всичките тези интерлюдии и графики преди началото на всяка “част” от действието, нещата изглеждат много интригуващо. Такива дребни заигравки се запомнят. Стават символични и превръщат лентата в класически модел за подражание. Частите: The Players, The Set-Up, The Hook, The Tale, The Wire, The Shut-Out и накрая… финалът - The Sting.
А музиката, нотите през всички тези подготвителни паузи и в някои сцени от дейтвието?! Дело е на Скот Джоплин, в оригинал, но адаптирана за филма от Марвин Хамлиш. Приятно и неангажиращо звучене. Супер прост и елементарен на първо слушане… саундтрак, ако може да ползвам тая модерна дума, но пък перфектно пасваща на замисъла и режисьорските решения при интерпретирането на историята. Гот, гот, гот! И много Оскари! Плюс филм на годината - намърда се точно между двата Кръстника. Браво на Ужилването. Мал шанс за Редфорд, че не гушна първата си статуетка с тази си роля - беше доста добър. Колоритния образ на Нюман обаче не отстъпваше по нищо откъм игра. С тия сини очи и тоз загадъчен мустак, прошарена побеляваща коса - най-големия мошеник. Всъщност мошеник звучи пошло, като че е джебчия. Той е про- истински гуру в измамите и скалъпените трикове. Да не споменавам, че е марка картоиграч! Все хубави работи за него, ако си в отбора му разбира се. Тръгне ли да те жили… аман от търтеи и оси, голям зор ще видиш. Ако се съмнявате в думите ми, попитайте героя на Робърт Шоу. Ако ви спогледа лошо и ви попита: “Ya follow?” - по-добре кимнете и веднага напуснете града, щото… лоши работи ще ви се случат! Само не разбрах, защо накуцваше, енигма… пълна!

Освен всички тези неща, голямата завръзка и главното финално действие, в мен остават разни малки спомени, които правят филма уникален. Я гледна точка на камерата, я нещо по комично като реплики разменени между героите, било то костюмите, прическите, отново погледите, всичко! Но най-вече… походката на Редфорд и почукването с токовете на обувките си. Еее, а като тичаше от време на време (докато го гонеха, не за здраве… да не си помислите нещо), вървеше като ритъм и засилваше приятното усещане. Абе класика, какво да ви баламосвам повече. Преди мен сигурно са изписали маса материал за филма. Сега аз си давам мнението, като явно ви зарибявам и подканям да се запознаете с един герой от киното. Олд скуул творба, която и до днес си тежи на мястото.

3 Comments

  1. вили says:

    И аз съм за Ужилването и Кръстника. Наистина яки филми погледнато от всеки един ъгъл.

    Comment made on August 9, 2008 @ 11:05 am

  2. Le_Grand_Elf says:

    Обаче трябва да избереш кой ще ти се качи на главата :P Първия или втория, все повече и повече държа на тандема ;)) А ти?!

    Comment made on August 9, 2008 @ 11:06 am

  3. вили says:

    И аз съм за тандема. Трудно е човек да избере от две класики едната

    Comment made on August 9, 2008 @ 11:06 am

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.