Vertigo

August 7th, 2008 – 9:21 am
Tagged as: 1958, Collection

Ще си покажа картите, преди последното раздаване. Предната седмица, в интересен разговор с Натали, се стигна до обзървър метода: “Покажи ми, за да те насоча”. Това от своя страна доведе, до не толкова сложния фактор - обърквация. Малко се оплетохме, взаимно, но когато в един глас пожелахме разбирането - получихме просветление. Като капак на всичко, аз добавих ново заглавие към неспирно попълващия ми се списък със стари филми, които не съм гледал (част от които чувам за първи път).
Подобен е случая и с Vertigo - Шемет, на Алфред Хичкок. Драматичната мистерия с трилър елементи, която излиза 2 години преди световноизвестния хит Психо.
Тъй като досега не съм гледал филм с участието на Джеймс Стюарт и Ким Новак, ще ми бъде безкрайно интересно какво ли е подготвил този интересен режисьор. Човекът с най-готината усмивка (като изключим Бъстър Кийтън).

Затова подхождам по необичаен до момента начин. Действам го 50 на 50, защото Шемет все още не е в листата ми с гледани филми, но започнах да пиша неща, които имат отношение с идеята как се е стигнало до това въпросно гледане.
След като приключа с Шемет, ще споделя мнението си (става ли, не става ли, готин ли е, хитов ли е) тук, като продължение на тази статия (пост, ревю, вие си изберете). Само да знаете, че при Хичкок няма скрито покрито! Или беше точно обратното?! Но как да си сигурен, когато умело те манипулират от екрана, а накрая ти забиват нож в гърба, когато най-малко очакваш. Хубавото е, че се чувстваш страхотно! Харесало ти е и искаш още малко…

Така, минаха дни (не години), остарях и аз със вас! Когато Нат разбра, че ще гледам филмчето на Хичкок (което тя ми препоръча), дойде още едно предложение - за вдигане на залозите. Даде ми списък със саундтрака към филма и ме помоли, да го слушам няколко вечери (за приспиване) и след това да гледам Шемет. Аз се съгласих, но нещата така се случиха, че не изпълних обещанието си. Захванах с филма, преди да съм слушал темите и един път. Но в първите минути, когато зазвучаха въпросните ноти, ми стана ясно какво е имала предвид тя. Мда, би било яко по този начин, случвало ми се е с други ленти. Въртя саундтрака, мнооооого пъти и след известно време, понякога месеци или година, се стига до гледането.
Въпреки, че не минах по този сценарий, Шемет се оказа шеметен филм. Мда, Хичкок - какви асоциации може да ви направи това име. А самото заглавие?! И аз се чудех, що за шемет ще да е това, като накрая разбрах. Всъщност поредното завъртащо ума заглавие (или по скоро превод), донесе не особена изненада, но определено нова тръпка.
Обожавам да гледам стари филми. Този, въпреки че е преди Психо, не беше черно бял, или беше оцветяван? Не обърнах внимание, ще го проуча или вие сами може да направите това търсене ако е толкова важно за вас. Та, много обичам стари лентички, поради факта че са базирани на простотата и няма камара “филмова синтетика” по тях, че да те отегчат.

Точно така, Vertigo беше интересен, мистериозен и положен върху прекрасната си музикална композиция. А началото ми напомни един друг филм. Гонитбата по покрива в съчетание с напрегнатите ноти ме прати в мисли към Матрицата - спомнете си Тринити, бягаща от ченгетата и агента. И новата сцена е супер, обаче тази… класическата, страшно много приличаше на модерната. Сега, очевидно е че Хичкок, било то и неволно, а може би не - поставя основите на куп интересни визии, отношение спрямо зрител-лента-усещане. Цялостна наслада, накратко.
Сюжетът не е толкова заплетен, че да му мислите до края на филма, но пък е… как да кажа, увлекателен. Историята на Мадлен/Карлота Валдес и Скоти. Явно е бил много секси навремето, за Джеймс Стюарт говоря, щом така му се лепяха жените. Обаче Ким Новак - страхотия, много готина мадама. Както написах и преди няколко дни (леле, колко забавих статията) не съм я гледал на друго място, но сега със сигурност ще я помня. Влажно ми държи и ще ми…
Препоръчвам Vertigo на тези, които обичат класически филми. За тези, които обожават фрийки стила на Хичкок (не точно феновете му, но леките ултраси такива). А любовната история, влезе ми под кожата, макар и да не беше така трогателна. Не знам, просмуканият с толкова мистерия и неизвестни, загадъчни погледи сценарий ме държеше буден, докато изгледам филма, но така и не се отдадох на шеметната тръпка между героите. Както и да е. Надявам се нямате акрофобия. Ако ли не, не гледайте надолу… особено ако висите от някой покрив!

No Comments

No comments yet.

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.