Карамел по тялото й. Сочни устни, изпълнени с усещане за наслада. Пъстрота в очите й, поглед замечтан от желание за страст. Върхът на миглите й ми носи приятен спомен за допира до тялото ми. Възбужда ме. Присвива очи и изпъва главата си назад. Устните й се разтварят леко, а през тях се процежда тихичък опиянен стон. Хладнината на тъмната стая, в която сме, дава отражение на звука. Нежният стон отеква в мрака. Малките лъчи лунна светлина, които влизат през щорите разкриват прелестите й пред мен.
Красива е. Гърдите й изглеждат феноменално под светлината на това природно събитие. Ръцете й се отпускат около врата ми. Тя надига таза си в желание да се допре до моя. Усещам всяка една от нейните прекрасни извивки. Човешко създание, така страхотно. Устните ми се отварят леко, приближавам се към нейните. Тя е с все така затворени очи, поемаща всяка една капка от удоволствието на нощта. Играейки си на криеница с устните ни, леко се усмихва. Приближавам се, усеща дъхът ми, кимва напред. В този миг аз правя “стъпка” назад, при което избягвам допира. Така няколко пъти, докато накрая тя не схваща идеята. Желае ме, но се оставя на пълния ми контрол.

Отпуска ръцете си назад. Плътно до главата си. Косата й е спусната. По-красива форма от това съчетание не съм виждал през целия си живот. Обляга глава на дясната си ръка и с устни, дарява кожата си с нежна целувка. Очите ми я гледат, докато бавно се спускам от вратлето надолу по тялото й. Още по-нежен и мил стон, при което тя потръпва и впива леко зъбки в обгръщащата я ръка. Изпъва пръстите си един по един, бавно, в ритъма на страстта.
Когато достигнах феноменалните й форми, така искрящи от възбуда, тя настръхна още повече. Дарявах ги с блажени и меки целувки. Усещаше допира от топлината на устните ми. Едната ми ръка се движеше още по-надолу, стремейки се час по скоро да достигне бедрото й. Обхващам го, превивам кракът й около таза ми. Облизвайки зърната й с въртеливи движения я карам да ме желае още повече. Неспокойството от очакването я възбужда още повече. Мисълта, че никога повече няма да е моя ме побъркват. Но аз я обичам. Когато съм с нея, не чувствам нищо друго освен незаменимия напор на удоволствието. Искам да й го доставя. Тя е жена за любов. Не просто да бъде обичана, желае да бъде обожавана. Отдаден към това й природно желание, тази вродена чувствена привичка, всеки път я карам да усети порива на вълнението и цялостен екстаз от едно съвършено сексуално изживяване.

Приказното в ситуацията е… че това не е приказка. Съдбите ни се преплитат за последен път в една прохладна нощ в последния ден на септември. Есента, падането на листата, красив завършек на нещо неописуемо с прости думи. Може би нотите на една гениална композиция биха хванали сладкия трепет и цялото опиянение? Вероятно картина, би била така творческа и описателна, че да пропие очите, на взиращите се в нея, с величие към привличането между двама души.
Незаменима нощ - полъх на емоционална импулсивност. Пръсти в косите й, ноктите й драскащи гърба ми. Езикът по формите й, нейният по моите. Наслада в своят най-красив момент.

След това идват сълзите. Когато последния проблясък на запалената й цигара изчезне от съзнанието ми. Когато уханието от кожата й никога повече не съпровожда завивките ми. Когато погледът й не е там, където го търся… и вероятно никога не ще бъде отново. Небето ще бъде сиво. Ще бъде синьо сиво. Ще бъде като очите ми, когато са сиви. Тя ми казваше: “Your eyes are grey…”, а аз отвръщах: “Yes… because they’re blue…”
Но усмивката, породена от този спомен, както много други такива, че и по-приятни и приказни, остават в мен. На онова съкровено дълбоко място в душата, която литературно извисените натури наричат любовно кътче на сърцето.

Разхождам се гол, оставящ се на течението пораждащо се от лекия ветрец навън. Разхождам се гол на балкона, за да усетя трепета на бриза още по-силно. Разхождам се гол, надявайки се някъде там в този момент, същия този бриз да е погалил нейната кожа. Да донесе малка част от великолепието й… да ме дари с онази незаменима сласт. Прекрасно е когато потръпваш от тези спомени. Неповторимо е и желанието за още един път. Затова продължаваш да мечтаеш. Най-хубавото, което може да ти се случи… след като вече ти се е случило…
Ерик Шефър и Аманда де Каден във Влюбване (Fall) на Ерик Шефър