Jarhead

August 18th, 2008 – 8:52 am
Tagged as: 2005, Collection

Познаваме Сам Мендес и неговият Американски прелести, нали така? През 2005-та обаче, същия този човек дирижира една друга история. Също толкова интересна като философските прелести, но доста по-мъжествена. Или може би не?! Екранизация по бестселър на пехотинец взел участие в Пустинна буря през 1991 година в Кувейт, Сам Мендес ни представя Jarhead (българският превод не ми се нрави особено - Снайперисти). А какво значи jarhead в действителност? Jar - буркан, head - глава. Заради прическите, които коравите пехотинци получават като изпроводяк преди да ги пуснат в злобарника. Не са точно бръснати нула номер, имат по една малка, подобна на капачка на буркан, област с коса на върха на главата си. Накратко - приличат на буркани, оттам и jarhead. Но сега, иди го интерпретирай това в заглавие, нещо което е далечно на нашата армия като термин. Затова по-добре звучи Снайперисти.
Няколко начина има, за да получиш “привилегията” да станеш военен. Или минаваш по стъпките на фамилията ти, до девето коляно военни, завършваш Уест пойнт и аха да си някаква важна клечка, те пращат да воюваш за някаква грешна кауза. Или… сгазваш лука на няколко пъти и вместо затвора, палатките в някоя непозната страна, която не можеш да намериш на картата дори, ти изглежда привлекателна. Доброволци патриоти или просто заставени, търсещи втори шанс или просто възможност да избягат от кашата.
Да, но когато отиваш в лайната, в калта, насред нищото, трениран да убиваш, без стари познати, само с шепа нови такива, съзнанието ти се променя. Имаш един непрестанно гълчащ де, с идеята да те накара да се пробудиш - за да мислиш трезво. Имаш уплашени, също колкото теб самия, мъже наоколо. Всичките добре физически тренирани с големи усти и много силно его. Но когато ги теста на живота ги изпита в клоаката на съществуването, нещата не изглеждат толкова прости. Накрая всичко опира до психика.
В общи линии такава история бистри Сам Мендес в Снайперисти. За главната роля е избран Джейк Гиленхал (точно привършил да приема поздравления покрай ролята си в Планината Броукбек и го пращат в казармата). Това е пича със сгазения лук. Това е и разказвачът ни. Това е основната линия, която следим в продължение на два часа. Опитва се да пресъздаде някаква емоция, но освен прехапаните устни и онзи отнесен поглед, някак си не успя да ме хване за топките, така че да ми захвърчат пеперуди и да ме жегне. Знам как ви звучи това… но не знаете, че ролята на Джейми Фокс беше по-добра. За пореден път симпатичния чернокож актьор показва класа и печели уважението на нищо неподозиращия зрител. Именно най-важните лафчета между героите са дело на Джейми. Под най-важните имам предвид, най-смислените. Тези върху, които после критиците обмислят какво добро или лошо да кажат за филма.
Аз обаче няма да забравя една точно определена сцена. Нощта на горящите петролни кладенци. Всичките тия деца със страшни физиономии, здрави физически, стоящи стабилно на двата си крака, стиснали оръжието си, оглеждащи се плахо. Деца са, младежи - неподготвени за тази житейска мръсотия. Как после да се прибереш вкъщи и да се престориш, че това място не съществува?! Мда, усеща се стандартния оплюв спрямо войните и безмисленото себенадлъгване. Без него не може, щом като е военен филм. И все пак, стилът на Мендес се усеща. Така или иначе такъв род филми те депресират, но този е по-особен. Депресира те на едно друго ниво. Умее да ги прави тези неща британецът, за което шапка му свалям.
Във филма ще видим още: Скот МакДоналд, Питър Сарсгард и Крис Купър. Проследявайки няколкото съдби стартирали по-различно време, но с точка на пресичане Кувейт, ще достигнем до финалните изводи - за моралния упадък, обезверяването, както и загубата на насока. Войник, завърнал се вкъщи след една такава… масивна промивка на идеалите. Опитай се да си го представиш. Едва ли можеш, тъй като си е чиста проба теория. Но усещането вероятно е като… да се върнеш на място, което завинаги си напуснал, където не би желал да се връщаш отново. Стоиш там, чужд, сам… и единственото място, на което пак би се почувствал жив и стойностен е обратно там, в онази мизерия. Отходния канал на човешкото съвършенство!

No Comments

No comments yet.

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.