Mr. & Mrs. Smith

August 18th, 2008 – 8:54 am
Tagged as: 2005, Collection

Изписаха се и се изприказваха много неща по адрес на Мистър и мисис Смит през онова славно лято на 2005 година. Шумеше се много около влошаващите се отношения между Брад Пит и Дженифър Анистън. Госипите не спираха по сплетните около сценария на филма и вероятното продължение на семейство Смит в реалния живот, сиреч Брад с Анджелина. Каквито и клюки и догадки да мяткаха зрителите, в очакването на новия филм на Дъг Лиман, в крайна сметка се получи страшна картинка. Имаше много разочаровани. Не харесваха филма. Феновете на Брад Пит го сметнаха за култов, за пореден път. Феновете на Анджелина се наслаждаваха на устните й, гърдите й и невероятните й умения да борави с всякакво оръжие и да рита мъжки задници. Феновете на Джон Пауъл разпознаха композицията му, която поддържаше ритъма на филма през всичките 120 минути на зрелището. Някои дори си спомниха качествения саундтрак на Самоличността на Борн (кооператив на Дъг Лиман и Джон Пауъл, няколко лета преди Мистър и мисис Смит).
При мен какво се случи? Наслушах се на бозави коментари и порицателни критики. Не ми допаднаха, но пък да си призная… не се и вълнувах много по излизането на тоя филм. Буквално ми дремеше на оная работа. Борех се за едни други интереси тогава и гледането на филми не беше онази страст преди въпросното лято или както е сега, а просто начин да отбия няколко часа време, само и само да дочакам очите й. Любов бе, аман значи!
Но какво превърна Мистър и мисис Смит във феноменален спомен? Какво донесе широка усмивка на лицето ми онзи следобед, в неделя, когато се прибирахме от Бургас?!
Всичко е свързано с лятото на 2005 и всички онези нощи, в които доглеждах филмчето след като съквартирантите ми сладко си заспиваха след 10-та минута. Мда, същото се случваше и с Лоши момчета II и Островът. Писал съм за тях тук и тук ;)

И всичките тези пъти гледах ли гледах този симпатичен филм. Радвах се на простия сценарий. Кефех се на култовите изпълнения на Брад Пит. Реплики, поведение, малки движения които правеше. Все ме разсмиваха. А като цяло филма вървеше тихо. Няма и много диалог. Повечето е Джон Пауъл, някакво действие и от време на време едно голямо БУМ! или много на брой, автоматични бум-бум-бум.
Джон Смит и Джейн Смит преплитат съдби по време на една мисия. И двамата са топ сикрет агенти, специално обучени професионални убийци, които не знаят нищо един за друг. Голям интелиджънс, голямо нещо. Работят за две различни фирми за поръчкови убийци, но не се познават. Нямат инфо един за друг, добра работа от гледна точка на това, че са се покрили… и гола вода, че не успяха да се разкрият, хахаха… омагьосан кръг.
Та, дали ще е горящия чорап на Брад Пит, дали ще е флирта на Анджелина с всичките онези хладни оръжия. Или пък сцената в пустинята, когато трябваше да пречукат героя на Адам Броуди. Бъгито, препикаването на обувката, базуката - смях!
Винс Вон също носеше положителни емоции. Скица както винаги, особено с безкрайните оправдания и опитите му да изглади проблемите на всички. И някъде между многото пъти гледане и тези дреболии, филма ми допадна страшно много.
И когато онази прекрасна вечер приготвях вечеря, докато тя си взимаше душ… след което хапвах зеленчуци наредени по тялото й, се сетих за запознанството на мистър и мисис Смит под дъжда. Предложих й да го гледаме (така или иначе щяхме да гледаме нещо, но тя се допитваше до моето мнение винаги) и тя се съгласи.
Мистър и мисис Смит, на тъмно, с нея. А споменах ли, че беше облечена в копринената си нощничка?! Два часа се сдържах, ей! Добре че филма криеше своите сладки моменти, които да ме развличат от време на време. С финалните надписи, нещата си дойдоха на мястото. Вечерта имаше очаквания завършек, а двама души за пореден път се отдадоха на финеса на чувствата си и споделиха прекрасното преживяване…

7 Comments

  1. vilford says:

    Elf, дойдох да те нагледам като по-отговорна (разбирай - по-възрастна). И да отбележа факта, че тук 3 поста чакат да им се наканиш и си стоят окичени с картинки само. Много ми е приятно да си ми на гости в блога, но май ще налагам запор на визитите, ако не се стегнеш.
    Така, дадох напътствия - денят ми е вече осмислен! :D Отивам да търся някой друг за съветване.

    Comment made on August 20, 2008 @ 7:24 pm

  2. Le_Grand_Elf says:

    То това прекрасно, аз им се каня от доста време… а някак нещо ме спира :(
    Опитвам се да се стегна, такава слободия не е била никога - да не мога да си събера мислите в главата и да си напиша статиите - срамота!

    Благодаря, че ме сръчкваш ;)
    Не ми спирай визитите, ще пиша!!!

    Comment made on August 20, 2008 @ 11:03 pm

  3. vira111 says:

    И аз така, Елф - докато се чудехме къде си, видях три поста само с картинки. После Вили ми изпрати препратка към твоя статия и видях, че има и текст. Реших, че някак си при мен не се е виждал текстът :D А то каква била работата!
    Харесва ми как описваш кое във филмите те впечатлява. Разни дребни неща, неуловими от всеки.

    Comment made on August 21, 2008 @ 2:14 pm

  4. niki says:

    Безнадеждно тъп филм, създаден с идеята Пит и Джоли да се съберат.

    Comment made on August 21, 2008 @ 8:11 pm

  5. Le_Grand_Elf says:

    Изчезването ми… беше почивка :D Загърбих светското, приех дивото и хайде няколко дена без компютри (изключвам двете Wi-Fi включвания, с една единствена цел - постване на статиите, за да не се отегчите от моята несериозност)!

    Но сега, всичко е по старому и Go Go Go!

    @niki: их, много критична :P Виждам, че спадаш към: “Не ми ‘ареса тоя фиум!” :)))

    Comment made on August 21, 2008 @ 11:00 pm

  6. вили says:

    Филма ми хареса. Дамите са много критични и въобще не се съобразяват, че имаш нужда от зареждане на батериите. Дивото е толкова примамливо…..

    Comment made on August 22, 2008 @ 11:47 pm

  7. Le_Grand_Elf says:

    Не им се сърдя :)))) Те и други хора се притесниха - помислиха, че съм си посегнал, или че нещо ми се е случило!

    Ама аз обикновено ги успокоявам, като казвам че ще се чуе по новините ;) Не всеки ден си заминава един Елф, нали така?! :)))

    Comment made on August 23, 2008 @ 12:05 am

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.