Groundhog Day

August 24th, 2008 – 9:43 am
Tagged as: 1993, Collection

Значи… омръзна ми от много неща. Няма да казвам всичко, за да не ме намразите. Обаче какво се получава. Ако ви лижа гъза, ще ви хареса, но… на мен няма. Първо заради вкуса и второ, заради кофти чувството, че след това ще продължите да ме имате за изтривалка. Затова, какво правя?! Влизам си в хралупката и чакам да ми потропате на всеки 2-ри февруари, за да ви кажа: “Много сте готини (облиз, облиз)”.
Така става ли?! Мисля, че планът е идеален и ще ви донесе голямо успокоение. Същото е - да имаш достоверен източник. Аз нямам такъв. Разчитам на някакви заблудени мои фантазии и въртя в тъмного като светулка. А може и като онези другите хвъркати, дето като видят светлина и бързат към нея, да да знам защо - инстинкт.
Но сянката не си я виждам. Не си спомням кога за последно се загледах пред/зад/до себе си, за да я видя. А слънце има, не е като в Англия, където е мъгливо само когато не е дъждовно. Но сянката не е това, което беше някога. Знам, че се променят нещата. Не мога да живея в онази ми весела възраст, когато обичах всичко и всички. Ми не ви обичам. Дали ви мразя - силно казано, зависи какво олицетворяваш с тая дума.
Накрая какво ти остава? Да съм казал нещо напряко и да вляза в конфликт с теб. Ще ти се нали? Искаш да си начешеш езика? Да се скараш с мен, щото това си е един вид адреналин. Ами ако аз не захапя? Ще стоиш нагло и в с притеснение, зяпащ гадния монитор и влизаш в ролята на трола. Цъкащ, контактуващ само за да дразни.

Все ми е едно какво искаш. Не мога да удовлетворя желанията ти, съжалявам! В 4 и половина всеки ден се събуждам. За сутринта говоря. Не е като в 6:00 на Бил Мъри, нито ми зазвучава оная симпатична мелодия “I got you babe” тан-тан, тан-тан… “I got you babe”.
Но все пак минавам през мармотската идилия. Не съм пуфкаф като един зъблив мармот, нито искам да бъда. Но взе да ми писва нощем да бродя из къщи. Ставам, гледам като настъпен, отивам до хладилника, взимам сок, връщам се, после прескок на терасата и шляп шляп, гол и бос. Тъмно е, а и съседите спят. Честно казано, дреме ми дали ще ме видят по пишка или не - едва ли ми е по-различна от тези, които са виждали и които ни заобикалят ежедневно.
Наскоро се сетих за един класически въпрос от миналото ми. Може би 2 години преди гимназията (сами смятайте кой клас е било, не съм оставал). “К’во ми се правиш на пенис?” - тая фраза трябваше да значи: “На интересен ли се правиш? Хайде де!”. Идея си нямам кой я въведе, но беше много добро. Важна беше и интонацията, за мен това винаги е начин да изразя себе си, особено като играя сценки.
И за да угаждам на пенисите около мен (а и на вагините, вървят ръка за ръка, неизбежно е) се налагаше да играя сценкиииииииии… Някои се забавляваха, други не особено, не защото са глупави, а просто… акъла им се вълнува на съвсем друго ниво. Та от многото сценично поведение и маски си го набих четвъртит. Ох, какво удоволствие, ммм… усещам си го всеки ден, яко е! Много, много яко!

После се появява някакво нещо, дето уж ще ме вади изпод сянката ми. Да де, ама на мен там си ми харесва. Колкото и готина да си (харесва ми Анди МакДауъл, но чак да съм мастурбиращ фен - НЕ) нещо не ми се вярва лесно да ме прелъжеш. Ще ме наречеш комплексиран. Ами, няма да сбъркаш. Защо път да си разбелвам луковите пластове пред теб. Трябва наистина да ме впечатлиш. И трябва много пъти да изживея онзи един ден, в който непоносимостта и двуличието намират своя най-висок връх на изразяване.
И ако успея да не се побъркам като повечето четири процентови, ще ти стана още по-интересен. Ще реша да се разбелвам, докато накрая не заплачеш. Така е, като белиш и режеш лук, трябва да си подготвена за сълзи. Няма да ти се извинявам, тъй като сама полагаш усилия за разбелването ми. Но винаги мога да ти откажа, при положение че ми става интересно.
Ура, ура, ура на Харолд Реймъс. Надъха ме да си вдигна панталоните и да пробягам 2 километра по леда. Снежинките ме шибат в лицето, обаче аз си мисля за слънцето, което ще ми покаже сянката ми. Но дали ще я видя? Днес или в Деня на мармота… ах, мамка му!

2 Comments

  1. Светла says:

    Вътри се в кръг, защото се опира в непреодолимо ограничение, което сами сме поставили.
    Трябва си обаче бая въртене,
    за да осъзнае човек това.
    Най-трудно се забелязват стените, които сами сме иззидали,
    защото са всеки ден пред очите ни и сме свикнали,
    много сме свикнали с тях.
    Отегчение, раздразнение, забавно разменяне на ролите, арогантно преиграване, агресивно преиграване, суицидно преиграване…
    Мамка му!
    Нищо не се променя,
    освен задълбочоването на непоносимото усещане за безисходица.
    И някой ден,
    приличащ досущ на всички други дни,
    когато разберем,
    че света не се върти около нас,
    а ние го правим да се върти в кръг,
    вече сме готови да видим стената, в която всеки ден си блъскаме главата.
    Ако намерим сили в себе си,
    да пожелаем промяната,
    може и да се събудим,
    най-накрая в
    един съвсем, съвсем друг ден…
    Дай Боже всеки му!

    П.С.
    Това беше приоритет на Натали да коментира този филм, но тъй като тя се шматка някъде в Испания, аз я замествам :)
    Когато се върне може и да тропне с копитце…, не знам ще поживеем и ще видим.

    Comment made on August 25, 2008 @ 8:37 am

  2. Le_Grand_Elf says:

    Бях смешен, малък човек.
    Нуждаех се от подкрепата на феновете, за да мога да стана сутрин от леглото.
    Но за щастие бях благословен с най-добрите фенове в лигата.
    През останалата част от деня се нуждаех от помощта на Господ.
    Но за щастие бях благословен също с най-добрия Бог в лигата.
    И, човече, той дойде ли да играе?
    Този луд Бог винаги идва да играе…

    Comment made on August 25, 2008 @ 9:20 am

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.