Brokeback Mountain

August 24th, 2008 – 9:48 am
Tagged as: 2005, Collection

Борейки се между усещането си за красота, влюбчивият ми характер към изящното и прекрасната музика на Барбара Стрейзънд, си пуснах Планината Броукбек. Защото всички други бягаха от него или пускаха лайняни коментари. Аман от простотия. Двама каубои, педерасти, дето се ебали в палатката. В тъмното нищо не се било видяло, само едно две плювания в шепа, омазване на аналния отвод и натиряне на мъжки пенис в мъжки задник. Е? С това ли изчерпихте видяното бе? Жените, подкрепят филма, стига нещо да им се е видяло интересно в него. Мъжете, бягат като опарени - бегай бе, как ще го гледам това. Хех, как? Все едно хомосексуални драми не е имало преди. Ми айде пък да се обзаложим, че има и сте гледали. Независимо дали са с двама мъже или две жени. Но не. Не одобриха това, че Хийт Леджър и Джейк Гиленхал направиха страшно добри роли. И не, номинациите им за Оскар не дойдоха поради факта, че си облизаха сливиците на няколко пъти, нито затова че нежно се галеха през интимните моменти и задушевните сцени.
Номинацията на Леджър дойде заради суровия поглед и мъглата в обърканото му съзнание. Дойде от надутите бузи, докато дъвчеше тютюн и досадно правдивия акцент, който вкарваше. Нещо подобно и за Джейк. Тия очи, така бистро изглеждаха през погледа на Анг Лий, че ми идеше да ударя пауза, да направя скрийншот и да си ударя една. Педерасткото в мен избуя толкова силно, че нито музиката, нито живописните пейзажи можеха да ме кротнат.

А те бяха много добри, способни да отвлекат мислите ти и да те пратят за гъби в планината, край поточето, по бутушки, навеждаш се, за да налееш малко вода. А отзад палаво те оглежда твоят не-гей партньор, с който заедно си пасете овчиците.
Нима не почувствахте емоцията? Нима не споделихте любовта им? Както се казва, любовта е природна сила - не можеш да я заградиш в глупавите перипетии, изписани преди време от някой си. Що за… да ме ограничиш в чувствата ми? Наглец! Махай се оттук, безбрежно копеле, егоистично лайнце.
Имам право да обичам, независимо кой, независимо по какъв начин. Щом желая да споделя моите усещания с тази персона, какво ще ме спре? Те така се появяват т.нар. “човешки драми”. А вие може доста да покритикувате или да се направите на либерални. Не може да спрете вълната, която ни залива. Вълната на промяната. Не е вятър, вълна е. Невидима. Частиците на компромисите образуват една лавина от емоции, която поради неестествения си характер ще проникне във всеки и ще му достави удоволствие.
Наречи ме с думи, обиди ме, накажи ме - убий ме! Ще се почувстваш по-добре нали? Но никога няма да имаш това, което аз имах. Нито ще ми го отнемеш. Защото в последния си миг, ще видя него или нея. Ще видя тях!

Планината Броукбек, филмчето което малко размърда сухите години на безлично лентобълване от страна на Холивуд. Анг Лий събра два таланта - Джейк Гиленхал и Хийт Леджър. Пусна между тях малко фира с героите на Ранди Куейд и Ан Хатауей, но основното се въртеше между пакетите им, еротично притиснати от каубойските дънки. От един път педераст не се става. Като започнеш сам да си искаш, значи си овладял материята. Оттам нататък ти трябва поле за изява. Ако има двустранна любов - всичко ще е ОК. Минавате на следващото ниво, а именно - вписване в НЕВЕРОЯТНО ПРАВДИВОТО общество. Пълни глупости - ако ще обичаш - обичай всички, всячески. Ако ще мразиш, мрази само себе си - не вреди на другите, завистник!

6 Comments

  1. Светла says:

    Много, ама много добро ревю!
    Браво!

    П.С.
    Домъчня ми за Хийт Леджър.
    Наистина преживявам тежко тази загуба.
    Не развивам лично отношение към хора от екрана.
    Ей това е изключението и той се сля с вечността…
    Все така ще ми се случи!
    Все трябва да преживявам загубата на любими хора около себе си.
    Сега и на такива, дето изобщо не познавам.
    Прокоба, съдба, от къде да знам как може да се нарече и май вече не ме интересува особено.
    Пък и толкова много болка, за НЕ мазохист,
    който обожава пърхащ въздух,
    кому е нужно?!
    Няй вероятно няма да получа отговори,
    ако ги получа,
    надали това ще внесе мир и безразличие.
    В такива моменти знам:
    Ей го къде е, все ще се изтика:
    35 години минаха, ехе ,
    другите и те ще се изнижат като миг,
    няма да усетиш…

    Може би ще си пусна “Като рицарите”, сигурна съм че ще ме накара да се почувствам по-добре…

    Comment made on August 24, 2008 @ 2:28 pm

  2. vilford says:

    Хм, много смело си се набутал в темата (браво, за което!). И аз като мнозинството, като стане дума за хомосексуалисти, си задавах стандартните “интелигентни” въпроси от типа: “те така ли се раждат”, “в кой момент го осъзнават” и подобни класики. Докато в един филм не изчерпаха темата (поне за мен) с две изречения.
    Дъщеря на разведени родители пита майка си, която в момента споделя живота и леглото си с жена:
    - Мамо, ти кога разбра, че харесваш жени?
    След замисляне майката отговори:
    - Аз не съм харесвала други жени - влюбих се в тази.
    Толкова за разсъждаването по теми, където емоциите са водещи. ;)

    Comment made on August 25, 2008 @ 8:48 am

  3. Le_Grand_Elf says:

    Ще се впиша аз в този “виц”, ще се впиша…
    Определено ще изкрещя на висок глас, когато това се случи…

    Comment made on August 25, 2008 @ 9:23 am

  4. JustAFaceInTheCrowd says:

    Снощи гледах филма.Особен филм е.Ясно ми е защо не се е харесал на повечето хора и това няма чак толкова общо с любовта между двамата мъже.

    Пояснявам:

    Филмът не е подходящ за отмора.Който иска да прекара една весела вечер в компанията на лек и свеж филм,да си изтегли “Бели мадами”,например.Този е тежък.

    Филмът не е подходящ за любителите на “филмите,които ни оставят без дъх”.Тоест,тези,които във всеки един момент те държат в напрежение.Този филм не те държи в напрежение.Не и по онзи начин.

    Филмът не е подходящ за любителите на показността.А който е очаквал,че ще има пикантни сцени с двамата “педали”,не е познал.Съмнява ме,че мнозина се разочароваха,понеже очакваха тъй и тъй гледат “педалски” филм,поне да бъка от пикантни сцени и подробности относно сексуалния им живот.Колко разочароващо,че сексът не е на фокус…Аз даже не разбрах “кой-кого”,но пък това няма никакво значение.

    Филмът е подходящ за хора,склонни към размисъл над дълбоки екзистенциални въпроси,за непоправими романтици и въпреки,че никога не съм страдала от предразсъдъци,съвсем отговорно заявявам,че смисълът на филма няма да може да се долови нацяло от тези,които нямат достатъчно житейски опит.Просто няма да “усетят” нацяло какво се случва.

    Хийт както обикновено прави невероятно изпълнение.Особено трудни винаги са ми изглеждали ролите за хора,които трябва да изиграят един човек от крехката му младост до средна възраст.Той игра убедително както 20-тина годишен младеж,така и 40 годишен изхабен от живота мъж.Учудва ме и ме възхищава за пореден път как успява да се превъплъти във всяка роля,която му поставят.Когато го гледах,не открих нищо,което да ми напомня дори и бегло за психясалия Жокер,за романтичния и свеж сладур от “10 неща” или за палавника от “Като рицарите”.Браво!!

    С какво ме грабна филма?С това,че не е филм за гейове-фокусът не е върху това,че двама гейове са обречени на вечни мъки.Беше наистина филм за любовта.За решителността.За дилемата искам/трябва.За трагедията на всеки,който не може да се реши да направи каквото трябва когато трябва,защото няма еднозначен отговор на въпроса “кое е най-добре за мен”.За слабостта и за силата.Няма верни отговори,няма и грешни отговори,нищо не е черно или бяло.

    Отново един от малкото филми,които те карат да съпреживяваш всичко заедно с главните герои.И пак повтарям,не пикантния (за някои) гейски секс е на фокус.

    Другото хубаво нещо-контрастът в характерите на двамата главни герои.Пример за това какво хора могат да се влюбят и как може да ги промени любовта.Пример за сладостта на откраднатите моменти,за горчивината на непреодолимите (бяха ли непреодолими?) препятствия.За бащината обич,за майчината болка,за проблемите в брака.За това как се вкопчваме в малкото,което имаме,за това как зависи щастието ни от прищевките на толкова много хора,когато го позволим.За това как понякога не можем да избягаме от вътрешните си демони (Енис Дел Мар) и да победим слабостта си и как тази слабост предрешава целият ни живот и живота на тези,които обичаме.

    И последно,съвсем прозаично-който си търси повод и уважителна причина да пореве,това е неговият филм.Не бях плакала на филм…откакто бях в 7 клас и гледах “Титаник”.А който умира от скука през тези 134 минути…значи просто не е видял,преживял и усетил достатъчно в живота си,но има време,за всичко има време.Филмът наистина не е за всеки.

    Comment made on August 28, 2008 @ 2:27 pm

  5. Le_Grand_Elf says:

    Освен да ти кажа: “Добър ден, как мина вечерта ти, наДотИ ли някой”, след това което прочетох, няма какво друго :)))))

    Comment made on August 28, 2008 @ 2:49 pm

  6. JustAFaceInTheCrowd says:

    Добър ден и на теб,наДотих се определено :) и после циврих на “Броукбек” :)
    Днес обаче,някъде в промеждутъка между поредното конско на шефа и отмъщението,което му спретнах,се замислих над следното:
    Какво щеше да се промени,ако Енис и Джейк бяха заживели заедно?Щяха ли да ги сграбчат битовизмите,да почнат да се карат за това кой да мие чиниите,кой забравил рожденния ден на другия и прочие скучни неща?Щеше ли да изчезне тази любов и да се превърне в досадно съжителство с мрънкало…както става при голям брой “бракове,сключени по голяяяяма любов” ???

    Comment made on August 28, 2008 @ 5:06 pm

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.