Scarface

August 24th, 2008 – 9:50 am
Tagged as: 1983, Collection

Името му беше Антонио Монтана. Един симпатичен, белязан, с големи черни очи, дребосък. С една мазна глуповата прическа, с едни полу отворени устни, през които от време на време се процеждаха красноречиви реплики. На ръба между омразата, сериозността и заканата, всичко казано от Тони Монтана беше изживяване на мечтата му. Светът стана негов. А Браян де Палма съумя да пресъздаде историята му по типичен (за него) и интригуващ (за зрителя) начин.
Той се появи редом с други неприятно потящи се особи. Беше в гетото, заобиколен от телена мрежа, с мишена на гърдите ако опита да я прескочи, заобиколи, издълбае тунел под нея. Но съдбата му беше отредила друго - да убие, да стане могъщ, да изживее мечтата си. Светът да бъде негов!
Филм за човешкия характер и за едно израстване в дълбините на подземния свят. Маями - ох, колко добре звучи. Толкова добре, че чак боли. Само че тук не изсвистява куршум, който пръска главата на Стив Бушеми. Пролятата кръв с впечатляващи пръски украсява в пурпурно белия костюм на звездата. Ал Пачино като Тони Монтана - поредната сила за талантливия актьор. 10 години след Серпико и първа/втора част на Кръстникът, и 10 години преди Пътят на Карлито, Пачино мина на ново ниво - гадно копеле.
Феновете надигат глави и викат укоражително по адрес на злия герой. Други се възхищават мълчаливо, а такива като мен не спират да си завалят езика, само и само да се докоснат до реалното звучене на Пачино като Тони Монтана. Аз мога да пресъздам гласа като една две реплики - само толкова! А той го прави цял филм. Даже онзи ден Ники ме пита как е възможно това? Ами как, това е Ал Пачино бе, не е лешникотрошача от съседната уличка.

Наглото държане на този отрицателен герой, подкрепен от играта на Стивън Бауър, Робърт Лоджия и двете красавици - Мишел Пфайфър и Мери Елизабет Мастрантонио, допринасят за пълното обзавеждане на Скарфейс. Белязания, нали така?! Scarface! Браян де Палма се е въздържал винаги от това да прави сам някаква гангстерска история. Повече му отиват риъл лайф ситуациите. Или простичко казано - такива, които са се случили. Но с този филм прави изключение. На всичко отгоре, създадения герой се превръща в нещо по-популярно от Ал Капоне. По-страшно от него. Не знам дали надминава Майкъл Корлеоне, но аз спокойно мога да заявя, че от Тони Монтана изпитвам ужас, а от фамилията Корлеоне - респект. То и целите на двата филма са различни де, не просто пресъздаване на две кървави личности.
Харесват ми костюмите (като пресъздадено мода, а не че бих се облякъл в такъв своднически тоалет). Допадна ми съпорт играта на Мишел Пфайфър, макар и така залинала в сянката на Пачино. Някак си, не можеше някой да получи повече от 10 секунди слава на гърба на Тони Монтата. Равносилно на самоубийство.
Виж, въоръжението и палатът от неон и наркотици, който накрая беше надупчен от автоматите, са значима част от цялостната развръзка. Оливър Стоун знае как да покаже масивния крах на една зла личност. Много цинично, вулгарно и потопено в много кръв. Някъде там, най-отгоре (разбира се) плава мъртвото тяло на Тони Монтана. Защото светът беше негов!

2 Comments

  1. bleubutterfly says:

    Един от любимите ми в този жанр.
    Когато някой спомене `Scarface` и все се сещам за една реплика на Пачино в отговор на Пфайфър. `Не съм твоята жена!` му каза тя, а той просто отвърна `Не още.` Такъв е героят му през цялото време - дързък, импулсивен,харизматичен..

    Comment made on September 4, 2008 @ 9:56 pm

  2. Aleksander says:

    Приличаме си с тоя пич :)

    Comment made on October 27, 2008 @ 3:07 pm

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.