A Knight’s Tale

August 24th, 2008 – 6:44 pm
Tagged as: 2001, Collection

От известно време си пудрех носа пред огледалото, кипрейки се да напиша нещо за Като рицарите (A Knight’s Tale). Връхният момент ме сполетя, когато няколко човека в една и съща вечер (без да са се наговорили, поне така мисля аз) ми заговориха за филма. Няма как. За вас пиша, така че, хей ви на - Като рицарите.
Още от малък си живеех в свой собствен свят. Като питаха дечурлигата (сиреч връстниците ми) какви искат да станат като порастнат, все се намираха разни полицаи, пожарникари, моряци (к’ва е тая олелия около униформите бе?! след като една казарма като ви споменат и се криете веднага), тайни агенти, футболисти… никой не искаше да стане кравар де, или въжеиграч (примерно). Та някъде там, в тези мъгливи времена, преди да ме въведат в прощъпалника, преди да извадя магическия Ескалибур си мечтаех за рицарите.
Инспириран съм бил от филмите, откъде другаде. А може би и от книгата на Сервантес, за лудия идалго и неговия симпатичен дебеланко-асистент. Каквото и да ме е оформило като мечтател си имах едно на ум, по благина, към средновековните времена. Явно от малък си ме влече миналото, какво да се прави. А какво има в средновековните времена?! Освен досадни инквизитори и много чума… има прекрасни каменни замъци, обрасли в мъх (яко зелена гледка на фона на прекрасните хълмове и това небеееееее). Има рицарски доспехи (тежащи много, ама много… проклети предпазни железа). Има дами на сърцето, има приказка - освен касапските мъчения за изгнаниците и крадците. Също така без главната мизерия в калищата. Хехе, не може всичко да е цвете за мирисане, укротете се малко.

Възхитен от тематиката на филмчето, привлечен от каста, лично избран от режисьора и сценарист на филма - Браян Хелджелънд (тоя човек ми е слабост, ударете един сърч в архива, за да видите какво друго е писал тоз озъбен гений), многото хвалби от приятелите и здравия саундтрак, нестандартен за епохата, която пресъздава… се загледах по Като рицарите.
Не винаги може да гледаш рицарски дуел на фона на We Will Rock You на Queen. А тая група ми е легнала на сърцето също от младини. Изобщо, приказно филмче във всички смисли, за които се сещате. Като се появи и Хийт Леджър (симпатягата от 10 неща, които мразя у теб) си казах - туйто няма да е случайно. А таз сламено руса коса… брр!!!
После се появи една мацка, лейдито дето ще й завладяват сърцето - Шанън Сосамон. Да не забравяме и Лора Фрейзър, макар че ролята й беше доста второстепенна, но никога няма да забравя култовия английски филм Какво се случи с Харолд Смит?, в който тя имаше много забавно участие.
Но най-култов, оригинален, феноменален, забележителен си остава този полу-албинос, полу-фея - Пол Бетани ! Докато главните герои се шматкаха по прашната пътека, улисани в грижите си, нашия (моля ти се) по гол гъз се намърдва в кадър. Спомням си, че съседите викаха през стените, за да млъкна. Или поне да укротя дивия смях, който създавах в продължение на няколко минути.

А това беше просто началото на приказката. Остана ми да се насладя на дивотията, която Браян е създал. Обикновено не прави такива леки за смилане сюжети, но тука бие всяка нестандартна комедия правена през последните 10 години. Едно хубаво начало на новото хилядолетие. 2001-ва ще се запомни с мощния саунд на арената, превърната от забавляващите се актьори в сцена на пародията.
О, да, за финал ще ви пусна едно поздравче: War - Low Rider, а вие може да си представите как Хийт се учи да язди… дървен кон и заедно с това да промуши чучелото, което скоро ще бъде негов истински враг, с копие в ръка!
За лошия няма място нито за снимка, нито за обяснения… ха познайте дали ще надвие нашия прекрасен сър Улрих?!

11 Comments

  1. vira111 says:

    “Какво има в Средновековните времена?!”

    Има поети като Джефри Чосър.
    Пол Бетани играе ролята на Джефри Чосър - авторът на Кентърбърийски разкази :)

    Comment made on August 26, 2008 @ 2:31 pm

  2. Le_Grand_Elf says:

    Страхотен е! С риск да се повторя най-най-най-положителния герой във филма :))
    Голяма скица!

    А за Кентърбърийски разкази бях забравил, че е той :))
    Но ето, литературно просветените напомнят ;)

    Comment made on August 26, 2008 @ 2:47 pm

  3. vira111 says:

    Много ми харесва филма - вдъхновява ме. Заради много неща. Заради силата, която сбъдва мечтите. Заради честта. Заради дръзновението. Заради загадъчния средновековен свят, за който говориш по-горе. Заради приятелството и лоялността. Заради любовта. Заради цялото, което е - заедно с музиката, актьорите и разбира се този, който го е създал.

    Comment made on August 26, 2008 @ 3:28 pm

  4. Светла says:

    И заради Пол Бетани,
    дет се вика,
    много ми хареса филма. :)

    Comment made on August 26, 2008 @ 3:49 pm

  5. Le_Grand_Elf says:

    Така, така, момичета! Само по хубавците се заглеждате вий :))) Усетих каква била цялата работа!
    А защо никой не хареса чернокосия къдравичък граф?! Нищо че играе лошата роля - пич беше ;) Няма да го изхвърляме на боклука я!

    Comment made on August 26, 2008 @ 4:01 pm

  6. Светла says:

    Абе аз и James Purefoy
    няма да върна!
    Че и девойките, кво им е :)
    Дружината си я бива!
    Как да не го гледаш тоя филм поне 20 пъти.

    Comment made on August 26, 2008 @ 6:08 pm

  7. Le_Grand_Elf says:

    That’s the spirit !!! :))
    Prepare for mass medieval orgy :P

    Comment made on August 26, 2008 @ 6:14 pm

  8. Светла says:

    Човек никога не може да се подготви за отговорите на сърцето си.
    Все се стараем да се опознаваме
    и все се изненадваме,
    когато сблъсквайки се в Другия,
    съвсем неочаквано,
    видим отразена някаква
    нова наша същност.

    Comment made on August 26, 2008 @ 9:54 pm

  9. калина says:

    това е филм, който не можеш да не харесаш. Страхотна история, която докато пътуваш за работа си мислиш за нея, за прекрасните актьори и естествено - музиката :)

    Comment made on August 26, 2008 @ 10:36 pm

  10. vilford says:

    Aз съм почитателка на Руфъс Сюъл (така ли му се пише името на български) - изглеждаше много по-достоверно в ролята на средновековен чаровник в “Опасна красота” от Хийт. А аз съм фенка на Хийт като актьор. Предполагам просто не харесвам смесването на стиловете и времената. За Пол Бетани мога да кажа само, че е един от малцината, на които бих лепнала етикета “интелигентна красота” (както и на половинката му). Като цяло филма би ми харесал повече без опитите да се “осъвремени”. Консерваторка!

    Comment made on August 30, 2008 @ 6:36 pm

  11. niki :) says:

    tova e 1 ot nai-lubimite mi filmi :) za6toto v nego me4tite se sbadvat :)

    Comment made on October 7, 2008 @ 10:44 pm

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.