Le Bossu

August 26th, 2008 – 9:02 am
Tagged as: 1997, Collection

Представям на любезното ви киноманиакално внимание един от моите любими (френски, които не са драма) филми - Гърбушкото (Le Bossu). Благодарен трябва да бъда (още един път) на кабеларката от преди години и в частност на Диема+ ! Въртяха ли въртяха клипчета разказващи историята на новата версия за грозноватия хитрец, намъкнал се под кожата на лицемера в името на добрата кауза. То не бяха преразкази или пък как е правен филма, кой играе… какъв е плана. В един момент, не че ми писна, но имах чувството че само това дават. Виж, баща ми ги плюваше, че вместо да пуснат филма дават глупости. Но стана така, че една вечер (далече като година е това) врътнаха приключението на Филип дьо Брока. В главната роля видяхме Даниел Отьой, който си ни е любимец (редом с още няколко франсета).
В началото подходихме доста скептично, макар да знаехме че френските приключения са доста по-различни от които и да било други и винаги се намира забавление в тях. Аз не бях гледал старата версия на Гърбушкото, тази с Жан Маре (макар че преди няколко месеца го направих), вероятно и баща ми не я знаеше. По какво съдя ли… факта, че Венсан Перез направи “удара на Ньовер” ни впечатли!

Това с боцкането между очите беше доста интригуващо и както се оказа много летално. А не всеки владееше този удар. Тогава се настаняваш по-удобно и гледаш като малко дете.
Имахме един приключенец, скитнит, усъвършенстващ се в боя с шпага и един безумно луд, егоцентричен, готин дюк, които се срещнаха в една необикновена вечер. Момент - това последното прозвуча много хомосексуално. Цялата работа е, че Лагардер се опитваше да научи специалния удар на Ньовер. Последния, си мислеше че го нападат и за малко не уби горкия приключенец. В резултат на това недоразумение, Ньовер и Лагардер станаха добри приятели.
Зад кулисите на мръснишката игра, тайно сплиташе заговори един противник - Гонзаг. Заедно с дясната си ръка - противния Гърбушко, търсеха начин да убият Ньовер. По този начин, Гонзаг ще наследи цялото му богатство, че даже и с властта ще се разпорежда. Какво друго може да иска един алчен, двуличен мръсник. Пари и власт!

Когато Ньовер и Лагардер заминаха при любимата на дюка, за да видят и новороденото му бебче, Гонзаг и пъкленият му план ги чакаха в засада. Сватбата превърната в клане, дюкът мъртъв, съпругата му отвлечена, а малката Орор (квичащо бебенце) е спасена от воинът на съдбата - Лагардер.
Той я отглежда. Орор израства пред очите му, питае любов към него, но винаги с усещането за… нещо необикновено. И тя приключенски характер и дръзка досущ като баща си - дюк Ньовер. С времето обаче, количеството въпроси нарастваха, Лагардер не можеше да крие повече, на всичко отгоре Гонзаг се разполагаше с властта и богатствата си много алчно, а и научи че наследницата на Ньовер е жива.
Оттам започна ново преследване. Но… Лагардер имаше по-добър план - той се превърна в дясната ръка на Гонзаг. Той стана новият му Гърбушко. А по-симпатичен от този маскирания наистина не сте виждали. Много е забавен, а как подтичваше само - супер як!

Толкова сложна е историйката. Увлякох се в разказа, но пък доста по-привличащо и интересно е да проследите лентата на Филип дьо Брока. Има приключение, има мистерия, хумор, любов. Има много любов, всъщност цялата фабула се държи на любовта и чесността. Не толкова за самото отмъщение, колкото за доминиращата сила и превъзходството на любовта.
А да гледаш Мари Жилен в очите, тия влюбени очи… ммм - много е готина! За жените - имате си Даниел Отьой. Имате си дори и Венсан Перез, макар че той го отнася още в началото на филма. Нищо де. Фабрис Лукини за съжаление няма да спечели симпатии (освен от тези, които харесват отрицателните герои). Но пък ролята му е доста отговорна, а той се справя с една такава лекота. Явно и на живо си е мръсник, хахаха, шегувам се.
Но най-колоритния образ, си остава Лагардер. Когато влиза в образа на Гърбушкото е номер 1. Така тоя филм се превърна в един от любимите ми. Ако не сте го гледали, ясно защо още не ме разбирате. А ако сте, вероятно знаете за какво говоря. И в двата случая изхода е един - да гледате отново тази приказка. Насладете й се като че ви е за първи път!

1 Comment

  1. Rushyan says:

    а-а, спасибо )

    Comment made on September 7, 2008 @ 10:19 am

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.