Harold & Kumar Go to White Castle

August 28th, 2008 – 8:13 am
Tagged as: 2004, Collection

Беше нормален работен ден. Леко предремвах в опитите си да кодя, когато Свиленчо реши да ми пише. А когато ТОЙ реши да пише, това значи че трябва да му отвърнеш (не че когато някой друг му пише, той не си затваря скайпа ако не е на кеф, но това е друга история). Очевидно превъзбуден от миналата вечер, си му зададох стандартните лексикон въпроси: “Секс ли пра’и?”, “Еба ли?”, “Жена ти те изчука здраво, а?” - на които останах изненадан от негативния отговор. НЕ! Нямаше нищо общо с плътските изживявания. Човека беше получил душевен оргазъм, след като се беше разбил (сцепил здраво, вчера още беше сцепен) с две страхотни комедии. Запитах го за какво става въпрос, а той ми бутна ликнове към двете части на идиотската комедия Харолд и Кумар.
Набързо разговора мина в препирни и изказване на доводи от моя страна, защо още не съм ги гледал и какво смятам за такъв род филм. Попитах го: “Нали това не са от ония комедии, дето си серат и пикаят и очакват да ни е смешно?”, на което той пак отговори с “не”. После заразправя още малко, с две думи привлече ми вниманието.

Така започнах с първата част: Харолд и Кумар отиват в Белия замък (Harold & Kumar Go to White Castle). Комедия от създателите на Пич, къде ми е колата. Продължавах да съм скептично настроен спрямо това филмче, докато главните герои не ме разсмяха малко. “That asian guy from American Pie - Джон Чо, в ролята на Харолд и “That indian guy from Van Wilder - Кал Пен, в ролята на Кумар.
Двама приятели, продължаващи да живеят като колежани, след като са завършили. В акъла на по-разумния, но супер нескопосан (откъм късмет) е постоянно работата и това как да е прилежен. Леко далеко, на гърба му като че ли живее другия - постоянно мислещ как ще се напуши и по какъв начин ще провали живота си. А не е като да няма капацитет, определено е грамотен и интелигентен, но желанието за живот му идва в повече и ебава майката на цялото нападение.
Някъде там обаче, тези двамата решават че им се хапва. Но не искат нито МакДоналдс, нито KFC… Когато пред тях се завърта една реклама - Белия замък. Най-готините малки бургери, страхотни пържени картофки - ядене на корем за супер малко пари! Двамата полудяват и решават ей така, да се вдигнат и - към Белия замък.

Нищо неподозиращото комедийно дуо предприемат един на пръв поглед лесен преход, който се превръща в пълен кошмар. На фона на доста лайна и стандартна простотия имаше обозримо количество сносен смях. Но не чак толкова, че да възвеличая тази комедия повече от Ван Уайлдър на Райън Рейнолдс (който между другото и тук се появява за малко, в доста забавна сценка).
Имаше глупости. Имаше ирония, малко голотии (аз не си спомням кога за последно направиха комедия без да има такива неща в нея… ох), нямаше МНОГО дивашки викове и шум, които да целят разсмиването на зрителя. Накратко, става!
Сцените с читата и реднека, дето им помогна с колата са много добри. Искрено се забавлявах там. И като цяло няма от какво сериозно да се оплача в този филм. Не очаквах много и не получих много. Средно задоволително. По оценката може да се познае, хихи!

Виж ето тука ме спечелиха, даже ме трогнаха. Когато най-сетне стигнаха до пустия му Бял замък (след като любимият им Нийл Патрик Харис се появи отново), блажено си навзимаха ОГРОМНО количество храна и се разбиха. Сцената върви на забавен кадър, а на фона пускат една модернизирана версия на Also Sprach Zarathustra (Einleitung) от Щраус. Хубаво финалче.
Накрая даже героите малко се превъзбудиха и минаха в класната стая на НЕлузърите. Харолд даже си спечели любимата мацка, която уви замина за Амстердам… и по този начин дадоха хляб за втората част. Която следва сега!

1 Comment

  1. Rushyan says:

    Просто замечательно - очень интересные мысли

    Comment made on September 4, 2008 @ 4:47 am

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.