I Am Legend

December 25th, 2007 – 4:57 pm
Tagged as: 2007, Collection

Преди около час гледах новият филм на Уил Смит - I Am Legend. По мнение на един колега (който го беше “гледал” (или му беше заспал) преди седмица-две) филмът не бил кой знае какво и да съм го пропуснел, нямало да е кой знае каква болежка. Уви обаче, както се досещате, щом четете това, явно има защо да се гледа филмът, и определено не е лош. Лош?! Доста е добър.
И аз самият не съм много привърженик на Заразно зло, зомбита, вампири или някакви заразени хора, дето ядат всички наред (28 седмици по-късно ли беше другият?!). Но поради налегналата ме скука, и мързел да подхвана нещо сериозно, реших да го изгледам въпросният легендарен филм за sole survivor-а на Земята, след някаква грешка на човечеството.

Историйката е проста… лекарка открива лекарство, което най-сетне побеждава Ракът (една от неизлечимите болести, които познава човека). Оказва се обаче, че тоя цяр, всъщност има много неприятен страничен ефект. Повишаване агресията на човека, превръщането в някакъв вид… животно… леко преобразяване, страх от светлината и загуба на човещината като цяло. Всичко това тръгва от Ню Йорк, и в опит да спре разпространяващата се (вече и по въздуха) зараза, правителството взривява моста Бруклин, и отцепва епицентъра на вредителя - а именно островът, Манхатън. Там единствен останал да се бори е нашият човек, героят на Уил Смит. Той е доктор, който независимо от странния си начин на самотен живот, в продължение на 3 години, сам с кучето си, не спира да вярва че ще се пребори и че ще спре тази епидемия… Много силен като дух. Силен и физически, опасен дневен режим. Полу-сбъркан заради тази самота, и няма как да не си говориш с кучето, или предварително наредени манекени във видеотеката… но същевременно все така интелигентен и симпатичен.

Въпросните гадове (болните хора), кръстени отново по странен начин dark seekers ;) (спомням си колегата какво каза: “Епа не можаха ли да не ги кръщават тия… кажи им Болните, или Заразените, все некви трябва да са dark или zombie незнам си к’во”) се появяват нощем. Ако се появят на дневна светлина им се случва случка. Основно равна на: умират! Не са трудни за убиване. Автоматът на Уил Смит здраво ги дупчеше. Все пак са малко по-силни от него… и по-бързи, нали ви казах, има нещо животинско в тях.
И така, историята е доста интересна. И много ми беше любопитно да видя разни места в Ню Йорк, толкова пусти, че чак хванали бурени… беше интересно и ловът на антилопи по улиците на градът. И накрая идваше самотата, и меланхолията. Постоянното еднообразие, което виждаме в рамките на 100 минути докато трае филмът, само мисловно може да го умножим по 1010 дни, в които Героят е оцелявал… и търсел лекарството. Музиката също допринася за тъжното чувство. Няма да видим резачки, кървища и какви ли още не неща, ала Мила Йовович. Премерен екшън, леки комични моменти, за да не се загробим съвсем… и най-отгоре дългоочакваният финал - ще победи ли добрия, и… наистина ли е сам… Приятно гледане !

» back to top

Just an hour ago I watched the new Will Smith movie – I Am Legend. According to the opinion of a colleague of mine (who had “watched” it (or he fell asleep on it) couple of weeks ago) that the movie was not that big deal and that I should pass it, that it wouldn’t be that much of a pain. Alas, as you probably have guessed, since you read this, there is a reason why and it’s definitely not bad. Bad?! It’s quite good.
I’m actually not a fan of Resident Evil, zombies, vampires or any kind of contagious people that eat everybody on the row (was 28 Weeks Later the other one?!). But because of the boredom that I felt and the laziness to start something serious, I decided to watch the movie in question about the sole survivor on Earth after some kind of human error.

The story is simple… a woman doctor finds a cure what finally beats Cancer (one of the incurable known to mankind). It turns out that this cure actually has unpleasant side effect. Increasing the aggression, turning into some king of… an animal… slight makeover, fear from light and loss of humanity at all. Everything starts from New York, and in attempt to stop the spreading (now by air) infection, the government blows up the Brooklyn bridge and cuts off the epicentre of the pest – namely the island, Manhattan. There the only survivor left to fight is our hero, Will Smith’s character. He is a doctor who despite of his strange way of lovely life, for 3 years, alone with his dog, he doesn’t stop believing that he can defeat and stop this epidemic… Very strong at spirit. Strong and physically dangerous day life. Half crazy because of the loneliness and there is no way you don’t talk to your dog or arranged in advance manikins in the video store… but still so intelligent and simpatico.

The pests in question (the sick people) are called again in a very strange way dark seekers ;) (I remember that my colleague said: “Well, couldn’t they not give them names… call them the Sick, or the Infected, they always should be dark- or zombie-something”) appear at night. If they appear at daytime they will have a problem. Basically equal to: death! They are not hard to kill. Will Smith’s automated gun gets them really hard. Still they are a bit stronger… and faster, as I told you, there is something animal in them.
And so, the story is quite interesting. And it was really curious for me to see different places in New York, so deserted that rouges grow… it was interesting to see antelopes hunting on the city streets. And at the end the loneliness comes, and the melancholy. The constant monotony that we see in the terms of 100 minutes while the movie is on, we can only mentally multiply in by 1010 days that our Hero survived… and looked for the cure. The music is also for contributing the sad feeling. We won’t see chainsaws, blood and all kinds of things, a la Milla Jovovich. Weighted action, light comic moments in order not to bury ourselves completely… and on top of it the long waited finally – to win the good guy, and… is he really alone… Nice watching !

» translated by Ilienna

No Comments

No comments yet.

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.