Ali

January 15th, 2008 – 8:24 pm
Tagged as: 2001, Collection

Отново се връщам назад във времето, този път не толкова далеч като 70-те или 80-те на миналия век. Само 7 години назад. 2001 - когато на белия свят се появява биографичния филм Али. На режисьора Майкъл Ман (който добре познаваме от любимия ми ЖЕГА), с участието на Уил Смит, Джейми Фокс, Джон Войт, Марио Ван Пийбълс, Джейда Пинкет Смит и др.
Биографичен, разказващ историята от ранните години на Касиус Клей, Касиус Х… или както е най-най-популярен - Мохамед Али. Най-великият боксьор, който световния бокс някога е познавал. Уникален човек, както ще разберем след като гледаме филма. Невероятна натура, характер и самочувствие. Наказан от съдбата заради дързостта си… все още сред нас, но боледуващ…
След като един по един попълних негледаните от мен филми, от арсенала на Майкъл Ман, все по-добре разпознавам стилът му. Личи си и по визия, и по дългите паузи и наблягания на моменти между важните действия. Но пък всичко това събрано в едно прави един велик филм. За велик човек, велик филм.

Забележителна игра на Уил Смит. През цялото време си мислех, че преиграва, че е прекалено нагъл (но това беше заради незнанието ми… знаех кой е Мохамед Али, ала какъв е бил… нямах си и грам представа). След филма отделих известно време, за да се запозная с малко факти от друг източник. Беше интересно, и даже клипчета гледах. Същия беше. Като започнеш от прическата, маниерите пред камера, походка… и всичко което казваше и начина по който говореше. Не случайно тук Смит е бил номиниран за Оскар (за първи път в кариерата си).
Говоря за наглост, или свръх високо самочувствие. Наистина, патеше си от време на време, но в крайна сметка имаше с какво да подкрепи цялата тая пара дето вдигаше. С особен стил при бокса. С едната ръка постоянно потупваше или като че нагласяше главата на противника, готов да му вкара един сериозен десен и да приключи мача.
Хауърд Касел… през целия филм, още от самото начало, той беше в центъра на медийното обкръжение около Али. Първоначално си мислех, че Касиус Клей не бръснеше никой в цялата навалица, уви се оказа че Касел е нещо повече от жълт клюкар. Имаха си закачки… приятни моменти в ефир, честност и съвети. Аз обаче, бях прекалено заслепен да осъзная какво става на екрана. Актьора дето играеше репортера Касел, все ми приличаше на някой, но не можех да се сетя на кого точно. Докато накрая… не разгледах пълния списък с актьори. И да, Джон Войт дами и господа. Паднах. Изобщо не прилича на Джон Войт, нагласили са го като истинския ABC спортен журналист Хауърд Касел. Браво!

Но да не коментирам само колко добри са били гримьорите. Нямаше нещо фалшиво във филма. Нямаше нещо, което да ме издразни. А все повече и повече неща, които ме удовлетворяваха. Също така появата на Ван Пийбълс. Не го бях виждал на лента от толкова много време. Играеше Малкълм Х. Добър приятел с Мохамед Али, проповедник, ако правилно мога да се изразя. Борец за някакви идеали. Убит седмици преди смъртта на Мартин Лутър Кинг.
Музиката също доста ми хареса. Уникален е и старта на филма. С едно продължително клубно парче. Съпровождащ ни от нощната тренировка на Али, чак до началото на първият му (за зрителя) мач. Където шампиона размазва противника си под звуците на Dungeon East & Whild Peach - Set Me Free. Една музика, дето така много ми се хареса, че надеждите ми пак да я пуснат се сбъднаха… и накрая пак я имаше.
Хубаво филмче. Няма от какво да се оплаквам. Само ми се щеше да го бях изгледал на един път. Уви през седмицата си е трудничко. Но успях. И честно казано, в момента има едно мистично усещане в мен относно филма Али. Чувствам го като някаква супер продължителна история. И с толкова много незапомнени неща, защото наистина доста събития са събрани в рамките на 2 часа и половина. Няма как да ги хванете от първия път.
Определено ще ви заинтригува да попрочетете нещо повече за Мохамед Али, а и да потърсите някой друг негов мач в YouTube. Заслужава си… особено последния мач от филма, и даже начина по-който е заснет, и да видите и реалния, да ги съпоставите… Майкъл Ман… просто Майкъл Ман…

No Comments

No comments yet.

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.