The United States of Leland

January 22nd, 2008 – 7:55 pm
Tagged as: 2003, Collection

Мисля че е време отново да стъпи здраво на земята, да съзрем реалността, или най-малкото да започнем да обръщаме внимание на важните неща, които нямат нищо общо с пудрата от комедиите и романтичните филми. Този филм го гледах… доста отдавна (под доста нямам предвид години, а просто не вчера или онзи ден, а миналия или по-миналия месец). Не малко пъти съм споменавал симпатиите си към филмовото творчество на Райън Гослинг… и след Съединените щати на Лийлънд (The United States of Leland) за пореден път мога да потвърдя, че в това момче (по-голям е от мен, ма няма да му викам батко) има голям потенциал и с нетърпение очаквам новите филми с него.
На режисьора Матю Райън Ходж, със звездната подкрепа на Дон Чийдъл и Кевин Спейси, един психологически филм, с много неизвестни, с още повече въпроси, и с три пъти повече възможни отговори. Честно казано, едва ли имат брой отговорите на едни дълбоки въпроси, извиращи от едно объркано човешко съзнание. Всичко пак ще опре до въпрос на виждане, ежедневие, нагласа, възприятия. Цитирайки водещите заглавия по представянето на филма: “Престъпление. Объркване. Сравнение. Всички те са просто състояния на съзнанието” ви предразполагам към това какво да очаквате от Съединените щати на Лийлънд.
Всичко започва с една неясна картина… трева, поляна, окървавено тяло на младо момче. И тогава гласът на Гослинг, опитвайки се сам да изясни случилото се, или може би да разсее объркването настъпило в душата му, разбиващо напълно недоизградилото му се съзнание, превръщайки го в още по-голяма загадка.
Бавното развитие на филма, ни дава време да осмислим всяко едно събитие, и бавно да подредим парченцата на пъзела. Каква е историята на героя му, контакта му с едно семейство… с проблемите на това семейство, с връзката му с едно бавно развиващо се хлапе. С евентуалните причини “принудили” героя на Гослинг да извърши убийство.

Нищо не остава скрито от това какво се е случило. По-интересното, както винаги, е какво ще се случи (нямаме много избор или възможност да гадаем, тъй като само сценарият може да ни разкрие пълната история и последователност от действия). След като властите залавят Лилънд, го пращат в затвора. Където замечтания му поглед среща очите на Дон Чийдъл (играещ ролята на възпитател във въпросното поправително заведение). Не възпитател, може би учител. Заинтригуван от историята на младежа, а и търсещ истината, Пърл (перлата) търси повече и повече контакт с Лилънд. На няколкото пъти, в които двамата стоят около масата в кабинета на Пърл и си говорят, историята на Лилънд се разкрива пред нас. На моменти строго заставаме зад действията му, на други просто сме безсилни от слабостта на човешката психика, или може би… търсещи правилния отговор между - убийство от състрадание или хладнокръвно отнемане на потенциално силен живот. Няма един отговор, подготвих ви от самото начало. А какво ще се случи с Лилънд?! Дали ще бъде осъден, дали оневинен, разбран или оправдан от действията си защото баща му (Кевин Спейси) не му е обръщал внимание?! Едва ли ще ви кажа.
Но на финала не бях особено изненадан. Честно казано очаквах подобна развръзка, особено след едно странно решение на героя на Крис Клайн (героя му през цялото време вървеше добрини, докато в един момент… не взе пистолет, за да “обере” една автомонтьорска къща и да се предаде на полицията).
Парче по парче, картината на финала е напълно ясна. Но мислите на главния герой… така и не стават ясни. Морална ли беше постъпката му? Разби живота на едно семейство? Или го сплоти? Преобърна съдбите на няколко човека, в миг, без възможен път назад. Живеем с последствията, а действията ни са следите които ежедневно оставяме по земята. Това е че, много често те не остават просто отпечатък в сухата почва, а често са преплетени с крехките очертания на следите оставени от някой друг. Тематика, която по-дълбоко е заложена в следващата ми статия…

No Comments

No comments yet.

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.