8 Mile

January 25th, 2008 – 12:42 pm
Tagged as: 2002, Collection

Поствам си аз из форумчето, коя песен си връткам (по няколко пъти на ден), и все предното мнение ще да е на Дермата (мой добър приятел, още от старата школа). И понеже аватара му, непрекъснато ми крещи: 8 Mile - не се сдържах, и трябваше отново да гледам произведението на Къртис Хенсън (познат ни с L.A. Confidential) наречето Осмата миля. Да не говорим, че предната вечер гледах едно филмчe с Британи Мърфи, а тя също е една от героините в тази история.
Доброто старо време на 2002 година. Все още средното образование ми беше приоритета. В същата тая година се разбра, че Еминем ще завърти лента на големия екран. Уау! Петьофи беше повече от въодушевен (трябва да го познавате… същия е като Маршъл Медърс, даже и на вид, и на държание… че и на рап умения, хехе). Съответно и всички, които го познаваха бяха развълнувани, да разберат какво ще се случи във въпростия филм и… дали ще си заслужава.
Малко ще се отклоня, за да поясня: не съм особен фен на рап музиката. Просто не ми се влива в кръвта, така както други жанрове. Уви обаче, Еминем прави изключение. Него го харесвам още с появата си като Real Slim Shady. На всичкото отгоре е whigger - white nigger, с две думи бял негър (на някакъв вид сленг, познайте кой ме осветли какво значи това). Та определено и аз бях в очакване да видя как ще се представи най-добрия рапър в света, като актьор в кино филм.

Обкръжението на Еминем в Осмата миля се състои от: Ким Бейсинджър, която прави забележителна роля като майката на Бъни Рабит (героя на Еминем), Мекай Файфър (Фючър - “Бъдеще”, или както беше наречен на едно място - Шибания Дейвид Портър) и Британи Мърфи (мацката, дето си направи ташак с него, но пък… постоянно имаше усещания, че той ще стане голяма работа). Чедър Боб, Сол, Уинк, както и кучките от “Свободният свят”… не че не заслужават да бъдат вписани тук, просто са ми абсолютно непознати като актьори.
Адаптираната история, развиваща се в Детройт 1995 година, за Бъни Рабит (младеж с мизерен начин на живот), без много перспективи, израснал на място лишено от каквито и да било шансове за развитие (отвъд Осмата миля). Едва ли е истинската история на Еминем, но пък да го видиш как играе… себе си (т.е. рапър), как постоянно гледа недоволно, готов да раздаде един два тупаника на който се избазика с него си е яко. Да не забравяме и рапирането. Много моменти, в които се водеха словесни битки, под звуците на импровизирани бийтове също си заслужават. Всичко е по сценарий, да, но идеята е да си представим как тия хора в момента измислят всичко. Добро е! Не малко пъти съм гледал филма, било то заради историйката (като цяло социална драма, за човешката воля, безизходицата и единствения шанс, който можеш да уловиш или оставиш да ти се изплъзне), или пък заради музиката.

Филмът печели Оскар за най-добра оригинална музика (и песен - Lose Yourself). Дело на Еминем разбира се. Цялата музика (като изключим парчетата от 90-те, които се чуват от време на време в някое заведение, в което са героите) е направена специално за филма. И си е на върховото ниво, както се и очакваше. Не само Lose Yourself, а и 8 Mile Road ми е любима. Било то като бийт, текст, цялостно звучене… или просто рап, за един не-толкова-голям-фен-на-този-жанр.
Всичко си има във филма. Падение, унижение, семейна криза, бой, смях, словесни нападки, изстрели, секс, измяна, лоялност, липса на такава, възход… и разбира се: Победа! Всичко това добре балансирано, добре измислено, режисирано и изиграно. Резултатът се казва Осмата миля, и се появи преди 6 години.
Очаквахме го и бяхме във възторг, когато удовлетвори нашите надежди. Превърна се в символичен филм за много неща тогава. И до момента го помним с умиление, и си го припомняме когато… ни потрябва (или най-малкото като имаме свободно време и искаме добър филм за отмора). Защото от всичко, което правим най-голямо удоволствие ще изпитаме само ако сами постигнем нещо. Хубаво е да имаш лоялни приятели, да им се доверяваш и разчиташ на тях в най-трудните моменти от живота ти. Но само за да се почувстваш добре и да изживееш краткия миг на гордост - трябва сам да направиш важната стъпка!

“Look… if you had… one shot… and one opportunity
To seize everything you ever wanted… in one moment
Would you capture it… or just let it slip?”

No Comments

No comments yet.

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.