Trade

January 28th, 2008 – 10:58 pm
Tagged as: 2007, Collection

Стана време и за драма. Не каква да е, а социална драма, на съвсем реална и много сериозна тема. Препоръчаха ми филма, че бил с Кевин Клайн, драматичен, тежък и добър (като цяло). И понеже него от доста време не го бях виждал в действие (а зад гърба си има хубави изяви), намерих филма и го гледах.
Робство (Trade) на режисьора Марко Кройцпайнтнер е филм за разрастващия се и толкова болезнен проблем за (секс) трафика на хора по цял свят. Във всеки един момент (поне от анонсите по новините, или информацията от пресата и постовете в интернет) човек (или група хора) стават жертва на насилие и превръщането им в роби. Отвлечени, държани против волята им, принудени да проституират, в противен случай губят близък или… биват жестоко смлатени (в някои случаи до смърт).
Този проблем не касае само страните от третия свят (или икономически слабите страни, ако мога така да ги обобща). Както ще се види във филма, националностите се смесват, от всяка една държава ежегодно през граница са транспортирани млади момчета, момичета, за да бъдат продадени в робство…

Историята започва в Мексико. Семейство празнува 13-я рожден ден на дъщеричката си - Адриана (Паулина Гаитан). Запознаваме се с майката, приятелите й, с брат й - Хорхе (Сезар Рамос). Всичко това прекрасно, до момента в който тя си кара подареното от брат й колело, нападната от непознати, въртящи с лъскавия мерцедес по задръстените и мръсни мексикански улици… и отвличат момичето. Междувременно с това следим друга съдба. Млада полякина пристига в Америка. Уж официално, уж да започне нов живот, да даде шанс на малкото си детенце за по-добър живот. Уви, няма такова нещо: “Добре дошли в Америка”, бам! Натъпкват я в един микробус, приятелката й която се опитва да избяга… е прегазена от автомобил… и две съдби са променени в миг!
През остатъка от филма, ще проследим тежката съдба на тези момичета. Поведението на похитителите, мизерията, нещата които биват принудени да правят. Животинското държане с тях, загубените им души… наранените завинаги чувства. Травмата нанесена им в тези моменти, ще остане за винаги в съзнанието им… чак до смъртта им.

Хорхе, братът на Адриана е коравак. Въпреки слабостта, че не може да счупи главите на похитителите (видя ги кои са, знаеше къде са), не се предаде и доказа всъщност че желанието и любовта към семейството са по-силни. Следейки трафикантите, държейки (доколкото може) сестра си под око, се озова близо до границата между САЩ и Мексико, срещна се с героя на Кевин Клайн - Рей Шеридан, и заедно (макар и да им беше трудно да си вярвам в началото) продължиха търсенето.
На моменти беше силно емоционален филма. А и няма как, в него се случват събития… които вероятно ще се случват някъде по света, в същия този момент в който го гледате вие :( Тежка истина! Отвратителни злодеи и нищо не подозиращи жертви :(
Добре беше направен. Имаше тръпка, но все пак можеше да се получи още по-силен филм, ако беше създадена по-голяма атмосфера на безизходица (било то подчертано със сериозна музика, близки кадри, повече изражения от лицата на героините). Но, колкото толкова. Струва си гледането, за да се запознаете с проблема… и как човешкия живот, толкова ценен за едни, може да бъде превърнат в абсолютно нищо заради други. Съдбата (или човешката намеса в житието ни) може да бъде толкова жестока, че и идея си нямаме. Уви обаче, въпреки че имаме право на избор, не можем да контролираме избора на останалите… което ни прави потърпевши или потенциални такива във всеки един миг. Остава ни може би борбата в името на доброто и… добри дела, за да компенсираме злите деяния на Другата страна. В крайна сметка, балансът ще се запази…

No Comments

No comments yet.

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.