The English Patient

January 28th, 2008 – 11:35 pm
Tagged as: 1996, Collection

Миналата седмица ви споменах за ровичкането си из IMDB в миналото на Оскарите, и победителите в категорията филм на годината. Така се сблъсках с Crash, така и видях още едно нещо… което силно привлече вниманието ни. Нещо е слабо казано… събитието Английският пациент (The English Patient). Филм на годината за 1996, на режисьора Антъни Мингеля, с участието на Ралф Файнс, Кристин Скот Томас, Жулиет Бинош, Уилям Дефо и др.
Като се хвърля в спомени какво съм правил навремето, в 6-ти клас, или по точно в лятото след него, простеещ, вършещ… хм, нищо… най-вече глупави дела, с някои от които изобщо не се гордея, хората са създавали изкуство, и то… какво. Такова, каквото в онзи ми период, в никакъв случай не бих проумял, камо ли пък да се трогна и да запомня нещо. Но въпреки всичко, си бях киноман и тогава… постоянно слушах добри отзиви, и невероятния филм на Мингеля, който отнесе почти всички Оскари (9 на брой). Конкуренцията му не беше слаба (Фарго, Джери Магуайър, Слийпърс и др.), но определено Английският пациент си заслужава всяка една перфектно изработена златна статуетка - чичо Оскар (знаете историята, откъде идва името на наградата… чичо Оскар, не я знаете?!).
Та, унесен във вихъра на миналото, с невероятно бледи спомени от първия път, когато срещнах Пациента (някъде… 2001, може би 2002), потърсих филма, след като го намерих, прилежно си го скътах с мисълта: “Ще го гледам утре” (това беше много рано сутринта в неделята, този уикенд). Да обаче любопитството ми каза: “Превърти малко, да видиш как е, дали не си спомняш нещо повече…” и до там бях. На всичко отгоре ако бях оставил за след съня ми, щеше да е светло (обичам филм да се гледа на тъмно), съквартиранта щеше да е буден и прави обичайните за него си тъпотии, да не мога да си се отпусна пред хубавия филм… и да си прецакам удоволствието. Ето защо, въпреки че стоях до 7 и 20, затъмних всичко де що светеше, слушалките на главата, нагласен и… приятно гледане. Напълно си струваше…

В брилянтната история на Мингеля, се разказва за граф Ласло де Олмаши (героя на Ралф Файнс, унгарец по националност, изследовател, самотник, търсещ непознати места в необятната африканска пустиня в близост до Кайро, Египет) и неговата невъзможна и страстна любов с Катрин Клифтън (Кристин Скот Томас), която за тяхно всеобщо съжаление… “принадлежеше” на друг - Джефри (героя на Колин Фърт). Всъщност всичко това няма да го видите като един нормален, бозав филм. Цялата история ще ни бъде представена като отделни проблясъци, спомени за миналото на мистериозния пациент, оцелял след жестоко изгаряне, но въпреки това… чакащ смъртта си.
Жулиет Бинош е Хана, медицинската сестра, която се грижи за Олмаши. Времето в което се развива действието е края на Втората световна война, Италия. Оттеглящи се войски на съюзниците попадат на миниран от немците път. Най-близката приятелка на Хана загива, дни преди това тя губи друг близък човек на бойното поле… и със сълзи в очите, със смазани чувства и с никакъв друг плам останал и за живот (освен да се грижи за болните), тя решава да остане в една порутена сграда, заедно с доизживяващия дните си Олмаши. Самият той, не знае кой е… не си спомня нищо от миналото си… До момента в който героя на Уилям Дефо не се появява - Дейвид Караваджо, мистериозния крадец с отрязани палци.
Всичко става по-интересно, като започнат въпросните проблясъци и запознаването ни с миналото на Олмаши, когато той все още е имал… лице. Периодът преди началото на Втората световна война. Изследователска експедиция в Африка, Кайро, Египет. Олмаши и негови колеги си вършат делата до един ден, в който… каца двуплощникът на Клифтън. Заможен англичанин, с връзки в правителството със специална мисия и с Катрин на борда - съпругата си… която ще промени живота на граф Олмаши.

И докато се наслаждаваме на релаксиращо въздействащите ни пейзажи от пустинята, слушаме прочувствената музика и се запознаваме с романтичната и също толкова сърцераздирателната любовна афера между героите… в нас напъват мислите. Или може би тук е момента, да спра с множественото число и Ние, защото вече говоря за себе си. Незнам как ще възприемете филма, незнам дали ще го харесате, незнам дали ще го почувствате така както аз… но всички тези неща, които усетих през цялото време, бяха свързани с моето минало. Не, не съм бил в Африка нито по време на война, нито преди това, нито съм изследвал някакви пещери или подобни неща. Не съм се разбил със самолет, нито съм обгорял до неузнаваемост. Но пък перфектно разбирах сърцето на граф Олмаши. Виждах ситуациите във филма и действиятя на героите. Отдаването им на мига, привличането… мистериозната страст… която ги погуби. Нещо също толкова драматично, колкото невъзможната любов на Ромео и Жулиета, но нямаща разбира се само до там приличаща си с нея. Всичко останало е - миг… Зараден с невероятно много емоция и романтика. С тъга в миговете на раздяла. С безжизнен и безсилен поглед на героите. Драма, чак до края.
И всичко това, накъсано заради начина по който се развива действието, още повече засилва желанието и тръпката по усещането на филма. Постоянно напомняща ни как всъщност ще свърши, и как… любовта няма да възтържествува, поне не приживе.

Любовен триъгълник, невъзможна любов, човешка драма, нищо за губене, мисли, спомени, истина, отмъщение, война! Всичко това в Английският пациент. По различен начин се чувствах тогава, в нощта когато си “припомнях” филма, напълно без никакво разбиране и чувства първия път когато го гледах… и доста уморен сега и пак със затихващи спомени, докато пиша ревюто. Което ме топли от вътре, защото такъв силен филм, описващ такава силна история, толкова близка до моето романтично минало и същевременно неспособността да ми се набие в ума така, че да не го науча наизуст… ми дава възможността да го изживея още един път след месец, три, шест… година или след много по-голям период. Силата му се крие във влиянието, и начинът по който самият той действа върху спомените на човека. Проста история е разказана по комплексен начин, с много малки тръпки, човъркащи ни… събуждайки и най-дълбоките забравени мисли (поне така сме си мислели).
Но филм като този се гледа толкова пъти, колкото искате да почувствате отново онова, което сте загубили или никога не сте имали. Ако не наблягате толкова на чувствата, ще бъде просто поредния филм, изгледан от вас. Но… за мен е нещо повече. Моята 2 часа и половина възможност да имам отново онези мигове (било то и само като спомени, пробуждани от филма), които са ми толкова скъпи и заровени надълбоко в сърцето ми… и които ме превръщат в граф Олмаши за моята Катрин…

4 Comments

  1. Lady Fate says:

    Добра нощ. Открих твоя блог съвсем случайно преди минути. Провокира ме да си припомня паролата на място, което не посещавам отдавна, но каузата си струва на 100%. В търсене на малко повече информация за филма, попаднах на блога ти. Това е тайната. Преди миг(часът е 5:18 сутринта, почти като теб и твоята ситуация) догледах финалните надписи на “Английски пациент” за пореден път. Един от любимите ми филми, може би се намира в топ 10 от филми, които са ме вдъхновили и винаги ще помня. Споделям мнението ти за филма изцяло - ужасно е красив и драматичен, разтърсващ, замислящ, истинско изкуство. Видях в блога ти и други интересни филми, които също са ми много любими - “Изкупление”, който гледах съвсем скоро. Както и “Тетрадката”.
    Всъщност, искаш да ти пиша, защото ми се струва, че ще ти допаднат някои филми, които ще ти препоръчам и не си гледал предполагам. Надявам се да ми се довериш, почти съм убедена, че няма да съжаляваш.
    Първият филм, който обезателно трябва да гледаш, ако досега не си сторил е “Краят на аферата”(The end of the affair)Ето тук може да видиш информация за филма: http://kino.gbg.bg/index.php?p=archive&filmid=2123
    Много разтърсващ и драматичен филм, води класацията ми със съвсем малко пред “Английски пациент” и в него участва отново Ралф Файнс, на който безумно му отиват роли на вманиачени и ревниви “любовници”(много грозна дума, но не се сещам за по-точна в момента). Изгледай го, няма да съжаляваш, обещавам ти! Всичко във филма е съвършенство - музиката, актьорите, режисьорските решения - всичко е плетеница от съвършенства. Потърси си и саундтрак на филма, защото е много добър. :)
    А другият красив филм, който отново ти препоръчвам да изгледаш е Persuasion (2007) (TV).Тук може да видиш малко поече за филма: http://www.imdb.com/title/tt0844330/
    Разтърсващ и много силен филм. Много артистичен. Страхотна актьорска игра!
    Поздрави и успех. Надявам се повече хора да ценят красивото и стойностно кино. Може да споделим и други мнения за филми, ако пожелаеш, защото съм абсолютен фен на хубавото кино и ми се струва, че има какво да си кажем по повода.

    Comment made on August 8, 2008 @ 8:15 pm

  2. Le_Grand_Elf says:

    Ммммм, перфектно! ;) Здравей, и се радвам, че някой толкова се е впечатлил от блога ми :)
    Когато има (по)читатели, това повече ме стимулира да пиша. Естествено всичко е хоби, така че и да не ме четат много много… знам ли, аз киното го обожавам!
    Относно филмите посочени от теб :( Не съм гледал нито един от двата, но определено ще поправя тези пропуски - предизвикателство е да гледам нещо стойностно, което съм пропуснал, когато му е било времето. Разбира се често пиша за стари филми, но няма как - щом си заслужават. Но ще продължавам това е сигурно, а с теб се надявам да поддържаме връзка и да… продължаваш да четеш ElfGlade :)
    А да… добро утро :)

    Comment made on August 8, 2008 @ 8:16 pm

  3. Lady Fate says:

    Добър ден отново. :) По-различно е, когато знаеш, че си четен и мнениета ти може да се споделят/да не се споделят и труда ти не е бил напразно.
    Аз също предпочитам старото кино, повечето филми, които намирам за най-любими, са все от между 1985 до 1999 година създадени и въобще не се притеснявам, че са старички. ;)
    Сякаш се залага на други ценности в тези филми, по-силни са като сюжет и актьорска игра.
    Едни от любимите ми филми са:
    “Усещане за жена”(Scent of a Woman) от 1992 година. Там Ал Пачино прави брилянтна роля. Той не е просто актьор, всичко в него е актьор. Гласът му е актьор, излъчването. Много е добър и има няколко сцени, които те карат да настръхваш само от гърлените нотки в неговия глас.
    Пачино ми е един от любимите актьори. И в “Адвокат на дявола”(The devil’s advocate) от 1997г. направи страхотно добра роля.
    Друг актьор, който ми е много любим, но има съвсем различно излъчване, е Джереми Айрънс. Много странна меланхолия излъчва, но в никакъв случай не е неприятна. И филмите, в които участва и са ми любими, са някак по-мудни, но много артистични, с дребни детайлчета, които носят наслада.
    “И сега…дами и господа”(And Now… Ladies and Gentlemen) от 2002, в който участва и Патрисия Каас е от този тип филми - малко мудни, но след като си ги изгледал се чувстваш зареден с необяснима енергия и мисъл.
    Този филм също е със страхотен саундтрак, Патрисия Каас се вмества идеално с гласа и излъчването си. Официален саундтрак към филма не знам дали има, но Патрисия издава албум “Piano bar”, който помества изпълненията й от филма.
    След като го изгледаш имаш усещането, че ноздрите ти са се напълнили с пясък и си бил през цялото време до актьорите. :)
    Друг филм, с който ще запомня Джереми Айрънс” е “Открадната красота”(Stealing Beauty) от 1996г. Този филм ще те изпълни с малки детайлчета, които носят красота сами по себе си. Едни от любимите ми сцени са с модерния балет от мимове(не знам как се нарича това). Гледаш и душата ти се пълни с благодат и красота, оставен изцяло на аромата на слънце и Италия, който те преследва през целия филм.
    Излишно е да казвам, че има много добър саундтрак. :)))
    С удоволствие ще те чета и ще следя развитието на блога ти.
    А харесваш ли европейско кино? :)
    Аз съм запленена от европейското кино. Много по-различно е от американското, изглежда ми по-реално, по-драматично, по-близо до истинския живот. Малко е тежичко на моменти, както и доста от филмите никак не прикриват голото тяло и това може леко да шокира, но си струва да се шокираш. :)

    Comment made on August 8, 2008 @ 8:16 pm

  4. Le_Grand_Elf says:

    Добро утро :P Защото си мисля, че след края на Английският пациент (5:18 тази сутрин) си се нуждаела от сън и преди малко си станала :P
    До момента не съм писал обстойно за филми, в които звездеят Ал Пачино (писах за S1m0ne, но това определено не му е най-силната роля) или пък Джеръми Айрънс (споменах го в Die Hard With A Vengeance, където повече обърнах внимание на г-н Умирай Трудно тичащ-наоколо-по-потник-целия-омазан-в-смазка) и т.н.
    Но ще стане време и за тях, въпрос на не достатъчно добри филми, които да коментирам и да се обърна към класиките! :)
    Интересно си коментираме, обаче аз не мога да открия никакви “средства” за контакт с теб ;)
    Затова чувствай се поканена (и незастрашена) да ги споделиш на жмайл-чето ми :)) legrandelf [at] gmail [dot] com (спам ботове, не искам да ме налазват :))

    Comment made on August 8, 2008 @ 8:17 pm

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.