Juno

January 30th, 2008 – 3:53 pm
Tagged as: 2007, Collection

В духа на все повече и повече наближаващите, 80-ти подред, годишни награди на филмовата академия на САЩ, реших да се запозная с още един от претендентите за филм на 2007-ма година. Джуно (Juno) е една невероятна история (изобщо не очаквах такъв готин и забавен филм, и то появил се буквално от нищото), за крехката възраст наречена: шестнайсетте…
Гледам аз заглавията, постерите на вече известните претенденти, някои от тях съм гледал, други все още не (но чакам удобната и първата ми предоставила се възможност, за да го направя), и изведнъж… нещо оранжево стои там, с две не много ясни фигури на преден план и - НЕПОЗНАТО!
Не се мотах, а кликнах за да науча повече. Оказва се че въпросния филм, не само че е един от гонещите награда за най-добър филм на годината, а и има по-висока оценка (до момента) от 90% от останалите борещи се за приза. Викам си: “Ще се гледа, трябва да знам коя страна да заемам, като почнат да си казват думата онези велики остарели критици, велики разбирачи на кино изкуството”. Както се досещате, така и направих.

Всъщност въпреки че режисьора не ми беше познат (Джейсън Райтман), нито пък младичката Елън Пейдж, която изпълнява главната роля във филма, видях едно познато, младо лице - Майкъл Сера. Начинаещ актьор като цяло, лятото му гледах ролята в просташката комедия Superbad. Така че, не бях напълно leftout, започвайки да гледам филма.
Историята започва така: младата Джуно (Пейдж), стои на поляната край къщата й, налива се с портокалов сок, директно от тубата, втренчила се в едно канапе (което ще разберете защо е там, и защо тя го гледа)… и започва да разказва. Бременна е, и всичко това е започнало с… едно канапе!
Подрънкване на китара, анимиране на действието (по скоро онази компютърна обработка на вече заснет филмов момент, която прилича на набързо нарисувана анимация), представяне на филма, режисьора, главните действащи лица… и отвеждаща ни до един магазин. Където Джуно влиза за трети път, в същия този ден, грабва още един тест за бременност и отива в задната стаичка, за да разпусне теглото си в потрокалов сок, който току що е погълнала.
Какво описание, а?! Е пригответе се - филмът е абсолютно препълнен с подобен род изказвания, нарицания, цялостни разговори. Прекрасно е да си на 16, да се сблъскваш със сериозни проблеми, да имаш невероятно либерални родители, да вършиш нещата на гребена на вълната, без хич да съзнаваш какво правиш. Да си мислиш, че си супер зрял, а всъщност да вършиш детинщини - а на всичко отгоре, има и любов.
А непринудеността на главните герои ще ви радва през цялото време. Не само ще се смеете на изцепките на Джуно, приятелката й, баща й, доведената й майка, или избръснатите крака на Поли (героя на Сера), ами и ще се просълзите на нежните и романтични (абсолютно спонтанни) моменти във филма.
Пленяваща историйка, проста, но разказана с особен вкус и носеща висок положителен заряд, запазващ усмивката на лицето ти доста време след като си изгледал лентата.

Много добра роля на Елън Пейдж, за първи път виждам това момиче в действие, или може би за първи път й се отдава възможност да направи хубава роля (оказа се че съм я мяркал в X-Men: The Last Stand). Та за нейната яка игра тук, печели номинация за Оскар, ще видим какво ще се случи съвсем скоро.
А и всички останали кефят, и с присъствие, и с характери на героите, но най-вече… най-вече диалогът е това, което прави филма толкова добър. Няма напрежение от изкуствени сцени, или налучкване на чувствата. Всичко си го казват директно, имам предвид не се спират да кажат нещо, ако го мислят. А иначе прекалено много говореха с ирония и сарказъм. Което още повече ми хареса, като се знам какъв тип съм и аз самия.
Ще видим в поддържащите роли Джей Кей Симънс и Алисън Джаний, родителите на Джуно, както и Дженифър Гарнър и Джейсън Бейтман (младата двойка, която не може да си има бебе, но много иска, и с радост би приела това на безотговорната тийнейджърка).
През цялото време паузите съединяващи ключовите моменти са запълнени с приятни песнички, с леко и неофициално подрънкване на китара. Много неща, казани за кратко време, пълна истина и дълбоки преки чувства. Не е някоя комерсиална песен - а просто мисли, изпяти от хлапетата, докато поддържат ритъма с лек замах на китката. Страхотно е!
Заслужава си да изгледате този връх на човешката непринуденост. Влюбете се в историята на тези безкористни младежи, объркани, но толкова сладки и забавни, че ще ви накарат да се просълзите. Измежду високата конкуренция, силно се надявам този филм да грабне поне една статуетка от престижната награда. Успех!

» back to top

In the spirit of more and more closing, 80th in a row, annual awards by the movie academy of USA, I decided to introduce myself with another one of the nominated for movie of the year 2007. Juno is an amazing story (I didn’t expect so cool and sunny movie, that appeared literally from nothing) about the tender age called: sixteen…
I’m watching the titles, the posters of the now popular contestants, some of them I’ve seen and some of them still not (but I’m waiting for convenient and the first opportunity to do so) and suddenly… something orange stands there, with two undistinguished figures on the front row and – UNFAMILIAR!
I didn’t hesitate and clicked to learn more. It turned out that the movie was not only one of the contesting for the best movie award, but it also has a higher score (till now) from 90% than the other contestants. I told to myself: “This will be watched, I need to know which side to take, when those great old critics, those great experts of the movie art, start saying what then think.” As you can guess, that’s what I did.

As a matter of fact, although the producer was unknown to me (Jason Reitman), neither was the young Ellen Page, which is in the main role in the movie, I saw one familiar young face – Michael Cera. Beginner actor as a whole, this summer I watched his role in the vulgar comedy Superbad. So as a whole I was not completely leftout, when I started to watch it. The story begins like this: the young Juno (Page), stand on the lawn by her house, drinking orange juice, straight form the bottle, looking at a sofa (which you’ll find out why is there, and why she’s watching at it)… and starts telling a story. She is pregnant and it all started with… a sofa!
Some guitar sounds, animating the action (or more likely one of those computer editing of a scene that is already shot that looks like a quickly drawn animation), the movie presentation, the producer, the main cast… and it takes us to a store. Where Juno goes for the third time that day, grabs another pregnancy test and goes in the back room to let go of the heavy load of the orange juice, that she just swallowed. What а description, right?! Well be prepared – the movie is absolutely filled with that kind of statements, descriptions, and conversations as a whole. It’s wonderful to be 16, to come across the serious problems, to have incredibly liberated parents, to do things on the peak of the wave, without realizing at all what you’re doing. To think that you’re super mature, but in fact you’re acting childish – and on the top of that there’s love.
And the naturalness of the main characters will make you happy all the time. Not only you’ll laugh of the jokes of the Juno, her friend, her father, her stepmother or the shaved legs of Paulie (Cera’s character), you’ll also make you cry to the tender and romantic (absolutely spontaneous) moments in the movie.
A touching story, simple, but told in a specific taste and carrying high positive charge, keeping the smile on your face for quite some time after you watched the movie.

Very good role for Ellen Page, this is the first time I see this girl in action, or may be for the first time she has the chance to make a good role (it turned out I’ve seen her in X-Men: The Last Stand). So for her cool play, she won a Oscar nomination, we’ll se what will happen very soon.
And all the others are cool, with their presence, with characters, but most of all… most of all the dialog is the one that makes the movie so good. There is no pressure from fake scenes, or guessing of feelings. They all say it directly, I mean that they don’t stop when they want to say something, if they think it. Generally they were talking too much with irony and sarcasm. Which I liked even more, when I know what kind of a guy I am. We will see in the supporting roles J.K. Simmons and Allison Janney, Juno’s parents, as well as Jennifer Garner and Jason Bateman (the young couple that can’t have a baby, but really wants to and they would be happy to accept the irresponsible teenager’s baby).
Though the whole time the pauses that link the key moments are filled with nice songs, with slight and informal guitar sounds. A lot of things told for short times, the whole truth and deep direct feelings. It’s not another commercial song – and just thoughts, sang by some kids, while they keep the rhythm with a dash. It’s amazing! It’s worth to watch this peak of the human naturalness. Fall in love with the story about these unselfish youngsters, confused, but so sweet and funny, that will make you cry. Out of the big competition, I really hope that this movie takes at least one statue from the prestigious award. Good luck!

» translated by Ilienna

No Comments

No comments yet.

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.