Midnight Run

February 8th, 2008 – 11:03 pm
Tagged as: 1988, Collection

“Виж, човек, вече не правят такива филми… такива екшън-комедии…” - с тези думи от прехлас и респект към старите филмчета и с леко разочарование към новите, които Холивуд бълва всяка година, колегата започна историята си за Среднощно бягство (Midnight Run). На път за работа си говорехме кой какво е гледал вечерта преди да замърка в забрава и да се събуди готов за новия работен ден. Честно казано, аз не си спомням какво гледах, но той ми се похвали че гледал тази класика. Спомена името и в мислите ми веднага изскочи името на Робърт Де Ниро. Но само до там… всъщност филмът ми беше непознат, знаех че има някакво непрекъснато бягство, че е екшън-комедийка, но кой партнира на Де Ниро, кои са другите главни герои, какво точно се случва - не знаех.
По-добре късно отколкото никога, и преди две вечери свалих филма и го гледах (нищо необичайно, когато става въпрос за добър филм, който ми е непознат).
Докато вървяха началните надписи вече видях много познати имена. Сред главните герои бяха Чарлз Гродин, Денис Фарина, Джо Пантолиано, Джон Аштън. Режисьор беше Мартин Брест (който ми звучеше адски познат, доакто накрая не му проверих името и не се оказа, че това е режисьора на първия филма за лудото Ченге от Бевърли Хилс, с Еди Мърфи). Музиката - дело на небеизвестния Дани Елфман (а за неговото последно творение, ще стане на въпрос в следващото ми ревю).

Много познати имена и добри отзиви, както и висока оценка в класацията, предвещаваха единствено много фън и добро изкарване на 2-та часа преди лягане. Историйката: Джак Уолш (Де Ниро) е бивше ченге от Чикаго, понастоящем ловец на глави, прочистващ престъпните улици на Ел Ей и работещ като наемник за тариката Еди Москоун (Джо Пантолиано). Залавя някой, предава го в полицията, съответно те му дават… “разписка” за извършения арест, той отива при Еди, и понеже от него е поръчката - Джак получава някакви пари. Як бизнес, хаха! Разбира се на втора линия е Марвин (ооо, Марвин), изигран от Джон Аштън (познат ни именно от филмите за ченгето на Бевърли Хилс), който също е ловец на глави, и непрекъснато беше в надпревара с Уолш за поредната мръсна глава, която ще донесе възнаграждение.
Един ден Еди дава заръка на Джак да намери до петък, в полунощ, Дукът - бивш счетоводител на мафията в Чикаго (оглавявана от Джими Серано - героя на Денис Фарина). Счетоводителят, това е Джонатан Мардукас (Чарлз Гродин), който беше най-спокойната и уравновесена личност в киното, която някога съм виждал. Толкова добър, така човечен, човеколюбието в него струеше от екрана. На фона на изнервения и малко припрян: “Shut the fuck up!” Джак Уолш, Дукът беше съвсем невинна душица. Макар че си играеха често номера, голяма лудница се получи.
Приел поръчката да “достави” счетоводителя на своя поръчител, Джак застава между ФБР, което от 6 години търси да прибере Дука, както и мафията на Чикаго, които искат да го очистят (откраднал им е 15 милиона, затова, нищо лично). Всичко това разбира се не е достатъчно, тъй като с течение на времето и трудните премеждия, които сполетяват двамата, Еди губи вяра в Джак че ще успее на време и пуска Марвин по петите му. Още една линия на действие, която многократно по много забавни начини ще се сблъска с тази на главните ни герои.

Това е като история, но всичките 120 минути са трудни да се опишат в такова малко пространство. Защото наистина вече не правят такива филми. Не само екшън-комедии. Коментирахме също, че комедиите като цяло се промениха. Преди Еди Мърфи беше символ, невероятен комик, има такива великолепни роли… но откакто се появиха дузина моторни усти, които могат по-добре от него да го изиграят (разбира се всички от тях го копират, защото той е първия), киното не е същото. Затова отвреме на време си има нужда един скок в миналото, за да си припомним какво е една добра олд фешън екшън комедийка, с постоянните гонитби, лафове, изпълнения на едни актьори, които са били млади, в разцвета на силите си, и са творили безвъзвратно.
Гарантирам бурен смях и неистови писъци, докато гледате Среднощно бягство, и широка усмивка поне за 2 часа след като сте приключили с гледането. Останалото си зависи от вас.

No Comments

No comments yet.

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.