1408

February 21st, 2008 – 12:57 pm
Tagged as: 2007, Collection

От Холивуд се стараят на година да изкарат по няколко блокбастъра, с които да си крепят финансовото състояние, по няколко драми или базирани на истинност и факти филми, за да има какво да награждават като стане време за Оскарите, както и порядъчен арсенал психо/страшни филмчета за любителите на Стивън Кинг и другите почитатели на тъмния жанр.
Още като малък се запознах с творчеството на Стивън Кинг, един невероятен майстор в жанра ужаси. Ужаси - много пошло казано, тъй като историите му обхващат повече жанрове, но като цяло първите спомени, които ще се появят у вас, ще бъдат нотки на страх и смразена кръв. Ужасно много от неговите романи са филмирани, които с успех, кои не чак толкова. Лудо се палех по филма То, докато бях четвърти клас, като го пускаха по Ефир 2 (докато още я имаше), в рамките на няколко дни, нацепен на части… след 22:30 часа. Еха! Какъв кеф да гледаш страшни филми, докато си сам вкъщи (или другите спят, най-малко си сам в стаята) и после какво да разказваш. Брей, че геройство. После започнах да му чета книгите, имах някои от тях, радвах му се, макар и да не разбирах голяма част от нещата вътре. Няма какво да крия, колкото и да съм напирал или да ви убеждавам, един 10 годишен, няма как да е напълно навътре в нещата на един виртуоз като Стивън Кинг.
Постепенно повече от филмите му се появяваха на екрана, или достъпни в някакъв друг формат. Кристин, Мизъри, Проклятието, Изкуплението Шоушенк, Зеленият път. Последните два са наистина шедьоври. Добри са и като романи и като кино-реализация. Има и други, но няма да ги коментирам сега, може би един ден ще споделя впечатленията си за тях.

Лятото на 2007-ма имах една колежка, която гледаше с отворена уста монитора. Надникнах (да, гаден навик, някои хора ми се обиждат за това), за да видя какво я е накарало да се блещи така. Беше фенка на Каризма, не вярвах че си пада по Стивън Кинг (двете са ми някак в двете крайности на човешките интереси). Та, тя гледаше трейлъра на 1408 - филм с Джон Кюсак и Самюъл Л. Джаксън в главните роли, по историята на Стивън Кинг (история - публикувана в някакъв популярен щатски ежедневник, простете ми че не си спомням името, а и не ми се търси, не смятам че е важно). И аз го гледах въпросното трейлърче, имаше съспенс, малко дива неяснота и изплашени лица. Добре де, след като гледах Unbreakable вярвах, че Сам Джаксън може да изиграе Дявола по-добре от Ал Пачино и от Джак Никълсън (дори взети заедно). Тук като го мярнах, раздаващ вещи погледи, с една специфична и добре поддържана брадичка (много демонична), философстващ и… управител на хотел (където по стечение на обстоятелствата, щяха да се развият действията) се подготвих психически, че той ще е… “лошия”.
От другата страна е Джон Кюсак, който ще бъде “добрия”… или казано с други думи, потърпевшия, който ще има невероятно тежка и мистериозна съдба през целия филм като накрая може и да оцелее, може и да не оцелее. В първия случай най-вероятно ще е побъркан, във втория - ами мъртъв (след свирепи агонии на мъка и ужас). Ау, че ви стресирам. А за какво точно става дума, ще ви разкажа набързо (все пак тук трябва да съм по-информативен за самия филм, не да ви залъгвам с глупости). Но като всеки блог, допуска лирически отклонения е неограничен… стига с отегчителните изказвания.
Героя на Джон Кюсак (Майк Енслин) е писател. Необикновен, както се очаква в една история написана от Стивън Кинг. Ходи по разни много шантави места (спууки), и “изследва” паранормалното в тях или най-малкото си търси белята в дълбоките мистерии и неясното минало. Хотели, мотели, забутани кътчета, където са се случвали човешки драми, обикновено завършващи със смъртен (смъртни) случаи. И нашия човек пише книги по въпроса, хем да държи нащрек публиката, жадна за такива разтреперващи и най-желязното човешко сърце, хем и за да избива комплексите си (натрупани емоции по изгубената си дъщеря преди години). На ръба на: Нямам какво да губя и невярващ в духове и полтергайсти, Майк попада в хотела на Сам Джаксън, с желание да отседне във въпросната стая 1408. Въпреки многото съвети и опити на Джералд Олин (Джаксън), Майк не го сдържа и наема стаята.
Оттам нататък, чак до края на филма ви очакват поредица страшни моменти, спиране на сърцето около десетина пъти, на най-лудите моменти, както и нетърпеливото чувство у вас, да узнаете как ще свърши филма. Не се притеснявайте (но имате право да се разочаровате) няма да бъдете жестоко удивени. Хубав филм като цяло, но след Зеленият път и Изкуплението Шоушенк не съм гледал по-добра екранизация на някое творение на Стивън Кинг. Остава да чакаме, а дотогава ще се задоволим с поредицата ежегодни психо-трилър-ужаси филмчета, които ни предоставят от индустрията наречена Холивуд.

2 Comments

  1. JustAFaceInTheCrowd says:

    Този филм ме накара да се усмихна снизходително “Е,що-годе сносно са филмирали Стивън Книг”.Което ще рече,че филмът е доста добър.Защото ако филмират Стивън Кинг перфектно,филмът ще е гениален.

    Има тръпка във филма,има я мисълта “по дяволите,а аз си мислех,че по-лошо не може да стане”.Има го нетърпението да разбереш какво още ще измислят.Има ги стряскащите моменти като по учебник-продължително концентриране върху нещо,нарастващо напрежение и подозрителност,откровен страх и после-БАУ!Тишина и спокойствие и после пак -БАУ!

    Всъщност,през цялото време грозно злорадствах,защото типът си го просеше.Самюъл Джаксън героично се опита да го спаси,но не би-пусти ентусиазъм да обясним необяснимото,да разкрием тайната и да докажем колко сме трезвомислещи.Да,да,ама не…как да не се изкефиш на гърча??

    Като цяло актьорската игра е дотолкова добра,доколкото самият сценарий го позволява.Филмът не е нищо особено,силата му е в това,че държи в напрежение заради гореописаните стряскащи моменти.

    Определям го като добър,защото знам колко е трудно да се филмира Кралят на ужаса.При положение,че чичо Стивън ти изкарва ангелите и ти докарва кошмари,защото използва твоите собствени ИНДИВИДУАЛНИ страхове срещу теб…сами се сещате колко е трудно такова нещо да се филмира.

    Подходящ е за гледане,ако ти липсва адреналин напоследък.Но не и ако търсиш нещо наистина качествено.

    Comment made on August 28, 2008 @ 6:12 pm

  2. Le_Grand_Elf says:

    Аз пък за да си докарам по-голямо усещане, мислех върху нещата: какво е ако аз се набутам на такова място, доколко психиката ми ще издържи (независимо от ентусиазма). Щото ако се оставя да ме плашат изскачащи грозотии или стряскащ саунд, или пък философлстващ дяволуващ Сам Джаксън… еми няма как. Израснал съм с То, по Ефир 2, като бях сополанко. Гледах го сам, когато 22:30 се смяташе за късен за децата час!
    Какво да ти кажа друго, хахаха! Но иначе е добро спууки филмче. Последните изречения от коментара ти са много точни!

    Comment made on August 28, 2008 @ 6:16 pm

» RSS feed for comments on this post.


Sorry, the comment form is closed at this time.